Решение № 47 от 13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 32/2011 г.

Решение № 47 от 13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 32/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. С. К., [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 4903/2008 г. на Софийския районен съд, с което молителката е осъдена да заплати на ЗД [фирма], [населено място] сумата от 268.60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "А. " за ПТП, настъпило на 23.05.2005 г., ведно със законната лихва от 15.02.2008 г. и 195 лв. разноски по делото. Върховният касационен съд е допуснал молбата до разглеждане с определение № 11/02.02.2011 г. Молителката твърди, че в производството по делото е било изпратено съобщение на адрес, на който тя не живее от 2004 г. и е разпоредено призоваването й чрез "Държавен вестник", докато за променения й настоящ адрес е имало данни по делото. Поддържа, че е била лишена от възможност да участва в делото, поради което иска постановеното решение да се отмени съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа молбата и обсъди представените по делото писмени доказателства, констатира следното: Молителката - ответник по иска е била призована от адрес: [населено място], бул. "Витоша", бл. 129, ет. 3, ап. 7, на който не е намерена - съсед е удостоверил, че лицето от 3 години не живее на адреса. След представяне на удостоверение от [фирма] от 27.06.2008 г. за постоянен и настоящ адрес на лицето е разпоредено призоваването й чрез "Държавен вестник" на основание чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). При прилагане на административно-наказателната преписка по делото е представена справка на КАТ, от която се установява, че от 9.10.2008 г. молителката има постоянен и настоящ адрес в[населено място], пл. "П. Р. С. " № 1А, ет. 5, на който не са изпращани съобщения. Съобщение за изготвеното съдебно решение е било изпратено на пълномощника, но не е получено поради промяна на адреса му и уведомяването е извършено по телефона на 24.06.2010 г. Основанието, на което се позовава молителката - по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Съдът разпорежда призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник" по чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или в продължение на един месец не може да бъде призован на този адрес. За удостоверяване на отсъствието на ответника длъжностното лице, което връчва призовките, посочва името и адреса на един свидетел, който подписва призовката. Съдът е длъжен, преди да разпореди призоваването да се извърши по този ред, да изиска справка от съответната адресна служба или по друг начин да констатира, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. В случая, към момента на разпореждането призоваването да стане чрез публикация в "Държавен вестник", съдът е изпълнил точно изискванията на процесуалния закон. Съдът, след като е постановил призоваването да стане по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), не е длъжен в течение на производството по делото да събира данни за евентуална промяна на постоянния адрес на ответника, с оглед на осигуряване на възможност на страната да упражни процесуалните си права. Защитата на ответника се осъществява чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). В случая, молителката твърди, че е променила адреса си от 2004 г., но не е предприела действия за регистрация на новия си адрес до 9.10.2008 г., поради което изводите на съда, че постоянният адрес на ответника е неизвестен, са правилни. По тези съображения ВКС намира, че страната не е била лишена от възможност на участва в делото вследствие на нарушаване на процесуалните правила, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд