Решение № 5387 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2025 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Горна Оряховица срещу решение 41 от 07.01.2025г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм.д.635/2024г. С касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение касационно отменително основание по чл.209, т.2 от АПК и алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основание по чл.209, т.3 от АПК. Заявено е искане за обезсилване на съдебното решение или алтернативно за неговата отмяна. Заявява искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответникът, Народно читалище Братя Грънчарови, с представен по делото писмено отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Ламбова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за неоснователност. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение. Заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед 891/11.03.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица, с искане за обявяване на нейната нищожност. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна оспорената заповед и върнал е преписката на административния орган за издаване на нова заповед, съобразена с указанията по тълкуването и прилагането на закона изложени в мотивите на съдебното решение. По възражението на ответника за недопустимост на производството на основанието по чл.21, ал.5 от АПК, съдът е приел, че заповедта е индивидуален административен акт и притежава присъщите по чл. 21, ал. 1 от АПК белези за това. Става реч за властническо разпореждане, от което възникват права и задължения за субектите по правоотношението. За да мотивира този извод, съдът приема, че на тази фаза на административното производство по учредяване на право на ползване липсва равнопоставеност между субектите на правоотношението, поради което заповедта постановено в хипотезата на чл.39, ал.6 от ЗОбС, подлежи на проверка за законосъобразност. След анализ на сложния фактически състава по учредяване на право на ползване, съдът приема, че процедурата приключва със сключване на договор с кмета на общината, който представлява гражданско правоотношение и не подлежи на съдебен контрол, за разлика от заповедта на кмета, която го предхожда по време и не е изключена от съдебен контрол. По тези съображения съдът приема, че производството по оспорване е допустимо. На следващо място съдът приема, че оспорената заповед е нищожен административен акт, тъй като е постановена извън материалната компетентност на кмета на общината. За да стигне до този извод, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗОбС безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от ЗОбС въз основа на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Следователно компетентността на кмета на общината да издаде заповед по чл. 39, ал. 6 от ЗОбС произтича от предхождащото го решение на общинския съвет. При издаването на заповед по чл. 35, ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗОбС кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност, т. е. кметът на общината е обвързан от решението на общинския съвет по въпросите дали да се предостави правото на ползване на съответния недвижим имот, дали това е възмездно или безвъзмездно и за какъв срок. Всяко отклонение от страна на кмета на общината по някой от тези въпроси, ще бъде извършено извън пределите на неговата материална компетентност, поради което съдът е стигнал до правен извод за нищожност на оспорената заповед. По тези мотиви съдът е обявил за нищожна оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна, респ. обезсилване. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован извод на първо място за допустимост на производството, а по същество на спора за нищожност на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, но за пълнота следва да бъдат разгледани изложените в касационната жалба доводи. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба на основанието по чл.21, ал.5 от АПК. В производството по чл.39 от ЗОбС заповедта на кмета на общината има самостоятелно правно действие и съответно поражда конкретни права и задължения за страните в производството, тъй съобразно разпоредителното действие на тази заповед се съобразяват основните параметри на договора за предоставяне на право на ползване. Правилен е изводът на решаващия съд, че учредяването на право на ползване по отношение на общински имот съставлява сложен фактически състав, който включва постановяване на административни актове и приключва със сключване на договор, който е акт с гражданскоправен характер. Производството започва с вземане на решение от общинския съвет, който е компетентния орган за вземане на решение за управление и разпореждане с общински имоти. Това решение е изявление с властнически характер и по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК е административен акт, който подлежи на оспорване освен по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, така и по предвидения специален ред по чл.45, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА. След влизане в сила на решението на общинския съвет кмета на общината издава заповед, на основание на която се сключва договора за предоставяне на правото на ползване. Заповедта не е процедурен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, който се издава във фактическо изпълнение на друг влязъл в сила административен акт, а притежава всички характеристики на индивидуален административен акт по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл.21, ал.1 от АПК. С оспорената заповед пряко се засягат права на жалбоподателя, признати с влязлото в сила решение на общинския съвет, като срокът на учреденото право на ползване на общинския имот с оспорената заповед е редуциран до срок за една година. Именно заповедта на кмета на общината е основанието за сключване на договора за предоставяне на право на ползване, като в случая договора, като финализиращ процедурата юридически факт, е съобразен именно с разпореждането на заповедта и договора е сключен така както е разпоредено с оспорената заповед за една година, а не както е признато с решението на общинския съвет до прекратяване на читалището. По тези доводи настоящият състав прецени като неоснователен довода на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд за необоснованост на решението, с което се приема, че оспорената заповед е нищожен административен акт. След извършен правен анализ по отношение на основанията, които обуславят унищожаемост и нищожност на административен акт, съдът е стигнал до обоснован извод, че констатирания порок на заповедта води до нищожност на оспорената заповед, като постановена извън материалната компетентност на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.6 от ЗОбС, кмета на общината издава заповед за предоставяне на право на ползване на основание влязлото в сила решение на общинския съвет. По отношение на основните характеристики на предоставеното право, решението на общинския съвет има обвързващо сила за кмета на общината, като в заповедта следва да са инкорпорирани всички основни характеристики, така както са разпоредени във влязлото в сила решение на общинския съвет. Правилен е изводът на решаващия съд, че в случая административния орган дължи произнасяне при условията на обвързана компетентност и следва да издадена заповед, спазвайки точно определената рамка относно основните реквизити, при които ще се сключи договора за предоставяне на право на ползване. Нарушаването на изискването за издаване на заповед съобразена с разпоредените с решението на общинския съвет изисквания води до материалноправна некомпетентност на административния орган. С решението на общинския съвет срокът за упражняване на правото на ползване е относително определен до прекратяване на читалището. В случая кмета на общината разполага с компетентност да издаде заповед по чл.39, ал.6 от ЗОбС, но не и с тази заповед да изменя една от основните характеристики на предоставеното право, а именно срока на договора. Правомощието на общинския съвет да определя срока на договора изрично е предвидено с разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗОбС, поради което извън рамките на материалната компетентност на кмета на общината е да определи срок на договора, различен от този определен с решението на общинския съвет. В случая, определяйки срок на договора, различен от срока, определен от общинския съвет, кмета на общината е иззел компетентност на общинския съвет, изрично предоставена с разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗОбС. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че правните изводи относно порока на оспорената заповед са законосъобразни и обосновани. Излизайки от рамките на обвързаната компетентност и изземайки компетентност на друг орган, кмета на общината е постановил заповед страдаща от съществен порок, какъвто е липсата на материално правна компетентност, поради което оспорената заповед е нищожен административен акт. Ирелевантни за правния спор са доводите на касационния жалбоподател по отношение законосъобразността на решението на общинския съвет. Инцидентен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт е недопустим и на още по силно основание това ние може да стори друг административен орган, който е разполагал с възможност да оспори решението, както по общия ред, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, така и по реда на специалната процедура по оспорване на решение на общински съвет, предвидена в Закона местното самоуправление и местната администрация. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след обявяване на нищожност на оспорената заповед, съдът не е следвало да връща преписката за постановяване на нова заповед, съобразена с изложените мотиви. Връщането на преписката за постановяване на нов акт е стриктно съобразено с правомощията на съда, предвидени в чл.173, ал.2 от АПК. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените за производството разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателства за плащане, за касационното производство ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1500лв. платени в брой. Процесуалното представителство за касационното производство се изразява в изготвен подробен отговор по касационната жалба и участие в проведеното открито съдебно заседание на адв.Ламбова. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед обема на осъщественото процесуално представителство от адв.Ламбова. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд четвърто отделение