Решение № 4489 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2008 г.

Решение № 4489 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мирослав Пламенов Минчев от гр. Варна, против решение № 936 от 01.07.2008 година, постановено по административно дело № 995 по описа за 2008 година на Административен съд- Варна. Релевира оплаквания за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Главния дознател при ОДП "Полиция" - Варна, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд- Варна, е било образувано по жалбата на младши дознател Мирослав Пламенов Минчев при "Полицейско разследване" към ОДП Варна, с която на основание чл. 224, ал. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, вр. чл. 226, ал. 1, т. 2 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Нарушението за което е бил наказан се изразява в това, че системно нарушава сроковете на разследване, което съставлява нарушение на чл. 222, ал. 1 ЗМВР. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата, приемайки, че заповедта е законосъобразна - издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228 от ЗМВР, в изискумата форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е правилно и не страда по релевирания в касационната жалба порок - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите на касационния жалбоподател, който не отрича визираното в заповедта забавяне са: съдът не е обсъдил сочената от него причина за нарушаване на сроковете - не осигурени, от страна на работодателят условия на труд; неправилен е изводът, че не е нарушена законовата процедура при налагане на дисциплинарното наказание; невъзприетата теза, че главният дознател не е компетентен да издава атакуваната заповед. Изводът на съда, че главният дознател (сега "главен разследващ полицай") е материално компетентен е законосъобразен. Същият е базиран на приетата по делото Заповед на Министъра на вътрешните работи за прилагане на Класификатор на длъжностите в МВР и по-специално - приложение № 9 - за йерархичните нива - сочещ, че "главният дознател", е VI-то ниво, а "младши дознател" е ХIII-то. Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗМВР - служителите на длъжност "началник - сектор" (VII ниво) или "началник-група" (VIII ниво), приравнените им или по високи, а главният дознател е именно по високо ниво - VI-то, поради което има компетентност да налага наказание - "писмено предупреждение". Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционният съд, че наказващият орган е спазил законовата процедура за налагане на наказанието. Законодателят е уредил изчерпателно и подробно административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР, за което задължително се налага "дисциплинарно уволнение". Липсва подробно регламентирана процедура, която административно наказващият орган да спазва за налагане по-леки дисциплинарни наказания. Разпоредбата обаче на чл. 229 от ЗМВР е обща и се прилага за всички дисциплинарни производства. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав приема, че в случая такива обяснения с оглед дисциплинарното производство са двете докладни записки на Минчев, отправени именно към главният дознател и касае, както сам сочи касаторът - "причините за просрочените досъдебни производства". Също така съдът, обсъждайки сочените от Минчев причини за допуснатото забавяне, е направил правилният извод, че същите не освобождават дознателя да престира по служебното правоотношение, още повече, че както отбелязва и първоинстанционният съд- касаторът има забавяния по 55 дела, бройка значително надвишаваща просрочените досъдебни производства от съпоставените други младши дознатели- Тодорова, само четири; 11 за Костадинов и 24 броя за Ставрев - за които обективните трудности, сочени от Минчев важат в същата степен. Обобщавайки при проведеното дисциплинарно производство е установено извършването на нарушението и Административен съд - Варна правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се подкрепят изводите на дисциплинарно наказващия орган за съставомерността на нарушението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение