Решение № 7393 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Дувалийски, в качеството му на ЕТП. Давулийски - ПИАР, с адрес [населено място], община Невестино, чрез пълномощника си адв. П. Василев, срещу решение 179/25.11.2022г., постановено по адм. дело 238/2022г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение 10/311/00654/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 01-6500/8491#14 от 19.05.2022г. издаден във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 10/311/00654 от 06.10.2014 г. по мярка 311 Разнообразие към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да се отмени оспорения административен акт, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на П. Дувалийски в качеството му на ЕТП. Давулийски - ПИАР, срещу решение 10/311/00654/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 01-6500/8491#14 от 19.05.2022г., с което на основание чл. 30а, ал. 2 и чл.27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 46, ал.1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 6 и чл. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.1 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и §4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на Решение 12343/02.12.2021г., постановено по адм. дело 5610/2021 г. по описа на Върховния административен съд, на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 56 758.99 лева-15% от получената субсидия по договор 10/311800654/06.10.2014г. дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен с решение 101/29.03.2021г. по адм. дело 483/2020 г. Административен съд Кюстендил потвърдено от осмо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 10/311/00654/3/01/04/01, изх. 01-6500/8491-2/21.08.2020 г., с който на касатора е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 56 758.99лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка на място през юни 2019 г. след плащане по проект 0108311/00654 и извършени допълнителни административни проверки, от които е установено неизпълнение на задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: за три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана към договора в размер на 20.30% от заложените приходи за тези три години. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор, клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрение инвестиционните разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 9.1, б. г от договор е посочено, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване и одобрено от ДФЗ заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /в т.ч. бизнес плана/, както и съвкупност от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Въз основа на което може да се обоснове извода, че изпълнението на задълженията от страна на ползвателя по т. 4.12 и т. 4.18 от договора се свързва с изпълнението на показателите заложени от ползвателя в бизнес плана, в т.ч. показателите относно приходите от подпомаганата дейност. В случая, ползвателят на помощта не е изпълнил заложените параметри в бизнес плана по отношение на финансовите показатели за периода от три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018г.В одобрения бизнес план за всяка от финансовите години са заложени приходи от нощувки в размер на 62 000 лева, а реализирани такива са за 2016 г. 3108.25 лева, за 2017 г. 18 819.68 лева и за 2018 г. 15 882.66 лева, което представлява изпълнение на бизнес плана съответно 5.01%, 30.35 % и 25.52%, а средноаритметично изпълнение в размер на 20.30%. Въз основа на което съдът е приел, че неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана приходна част за три финансови години е ясен показател, че едноличния търговец не е разходвал средствата ефективно по смисъла на чл. 30, §2, пр. 3 от Регламент /ЕС, Евратом/ 96682012г., като допуснатите от същия нарушения на разпоредбите на Наредба 30/11.08.2008г. и договора за отпускане на финансова помощ, изразяващи се в неизпълнение на заложените параметри в бизнес плана водят до икономическа неизбежност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Поради което е прието, че са налице елементите на фактическия състав за нередност по чл.2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013г. Административния съд е приел, че размерът на финансовата корекция е правилно определен по т. 30 от Правилата 15% от предоставената финансова помощ по договора и времетраенето на нарушението. Прието е от съда, че с Правилата не са въведени нови условия, които не са били известни на кандидата към момента на изготвяне на бизнес плана и сключване на договора за финансово подпомагане. Със същите се определя единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ поради установени нормативни и договорни нарушения, при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. За неоснователен е приет довода,отнасящ се до обстоятелството, че не е следвало да се извършва проверка и оценка на показателите за три финансови години, а е следвало да се съобрази изпълнението на бизнес плана в периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019г. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор, послужили му като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение. Доколкото по фактите липсва спор между страните и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на едноличния търговец. Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е само по отношение на съществените доводи на страните, което в случая не е налице. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетите от органа нарушения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е приел, че бизнес планът е неразделна част от проекта и неизпълнението на заложените параметри съставлява неизпълнение. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15% от предоставената финансова помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТП. Давулийски - ПИАР / не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 10/311/00654/06.10.2014 г. задължения на касатора да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, при определен от административния орган размер, както и е изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 20.30%, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във р. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на " ЕТП. Давулийски - ПИАР е наложена финансова корекция в размер на 56 758.99 лв поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от " ЕТПавел Давулийски - ПИАР и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на ЕТП. Давулийски - ПИАР по чл.4.12 и чл. 4.18 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от заместник изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила. Настоящият съдебен състав, счита че не следва да обсъжда наведения от касатора довод, отнасящ се до изтекъл давностен срок съгласно Регламент 2988/95 на съвета, тъй като тези твърдения са релевирани конкретно за първи път пред настоящата инстанция, които не са били част от предмета на проучване и произнасяне в производството пред административния съд, не подлежат на обсъждане в касационното производство, включително с оглед изричната забрана за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. По отношение на развитите доводи в касационната жалба относно мониторинговия период и сроковете за иницииране на административно производство и издаване на актове от компетентния орган, ДФЗ, по отношение на изпълнението на сключения договор следва да се приемат за неоснователни. Тези оплаквания са обсъдени от решаващия първоинстанционен съд и правилно са отхвърлени като несъстоятелни, поради което касационната инстанция ги споделя напълно като отбелязва, че с изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през съответния мониторингов период. Оплакване в касационната жалба, че за твърдяното нарушение е постановен съдебен акт, който е отменен предходен административен акт издаден за същото нарушение следва да се приема за неоснователно. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Въз основа на изложеното следва да се обоснове извода, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Въз основа на гореизложеното не е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 от АПК. Не намират основание и твърденията на касатора за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в това че не е извършена проверка за 2019 г. По така релевирания довод, съставът споделя ясните мотиви на административния съд, изложени в атакуваното решение, които намира за ненужно да възпроизвежда и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения и установената липса на отменителни основания съставът приема, че касационната жалба е неоснователна, а оттам и че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Разноски не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,