Решение № 5421 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2013 г.

Решение № 5421 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галя Хачадурян с адрес за призоваване гр. Сливен срещу решение № 130 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 241/2012 г. на Административен съд Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно и развива съображения за материална незаконосъобразност. Неправилно административният съд е приел, че наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Твърди, че наложеното й наказание започва да тече, считано от влизане в сила на присъдата, от който момент - 16.02.2012 г. то е наложено. Към 16.08.2012 г., когато е поискала връщане на свидетелството за управление на МПС,срокът е изтекъл. Съдът е следвало да приложил не чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а чл. 49, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Иска след отмяна на решението произнасяне по съществото на спора, уважаване на жалбата и отмяна на обективирания отказ за извършване на фактическите действия. Претендира присъждане и на обезщетение от 10 000 лв. и разноски по делото. Ответниците - началникът на Сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - Сливен и Министерството на вътрешните работи не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от НК и установената съдебна практика лишаването от право започва да тече от момента, когато свидетелството за управление на МПС е представено пред съответната служба, а не от датата на влизане в сила на присъдата. В случая касаторката доброволно е предала свидетелството си за управление на МПС на 01.06.2011 г., наложеното й наказание изтича на 01.12.2012 г., поради което е правилен изводът на административния съд, че не е налице незаконосъобразно бездействие на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - Сливен. Законосъобразно е отхвърлен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното решение Административен съд Сливен е отхвърлил оспорването на Галя Хачадурян против изричен отказ за връщане на свидетелство за управление на МПС от началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Сливен, обективирано в писмо с рег. № 5193 от 12.09.2012 год., представляващо индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С присъда № 341 от 08.07.2010 г. по НОХД № 5216/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, съдът е признал жалбоподателката за виновна по предявеното й обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "а", пр. 1 вр. с чл. 343, ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, на основание чл. 78а от НК я освобождава от наказателна отговорност, като е наложено административно наказание глоба от 1000 лева, лишил я от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в законна сила на 16.02.2011 г. с потвърждаването й с решение № 25 oт 16.02.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 2680/2010 г. по описа на същия съд. С писмо Р № 319/11 от 24.02.2011 г. прокурор от Районна прокуратура - Пловдив на основание чл. 237 от ЗИНЗС е изпратил препис от присъдата за изпълнение на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" до началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен. На 01.06.2011 г. е съставен протокол за доброволно предаване на СУМПС № 280602949. от Галя Хачадурян на служител в РУ "Полиция" - Сливен. На 17.08.2012 г. касационната жалбоподателка е депозирала молба пред началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - Сливен с искане да бъде разпоредено връщането на свидетелството й за правоуправление на МПС поради изтърпяване на наказанието й. С писмо рег. № 5193 от 12.09.2012 г. административният орган е постановил отказ, като се е позовал на докладна записка рег. № 5153 от 11.09.2012 г., съгласно която "лишаването от правоуправление на МПС" е започнало да тече от датата на фактическото отнемане на документа, т. е. от 01.06.2011 г. и изтича на 01.12.2012 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че отказът е законосъобразен, защото моментът, от който е започнал да тече срока за изтърпяване на наказанието, "лишаване от право да се управлява МПС" на основание чл. 190, ал. 2 от ЗДвП е датата на изземване на свидетелството за управление. На 16.02.2011 г. наложеното административно наказание не е приведено в изпълнение, поради което към 16.08.2012 г. срокът не е изтекъл. Предвид отхвърляне на оспорването на административния акт на основание чл. 207, ал. 2 от АПК съдът е прекратил производството по иска за обезщетение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорният въпрос е правен и се свежда до прилагане на чл. 49, ал. 3 от Наказателния кодекс или чл. 190, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, т. е. дали срокът на наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" е започнал да тече от датата на влизане в сила на присъдата на 16.02.2011 г. или от датата на изземване на свидетелството за управление на 01.06.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Разпоредбата на чл. 21 (редакция ДВ, бр. 97/2002 г.) от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, задължава отбелязване върху документа, послужил за отнемането на датата, месеца и годината на отнемане на свидетелството за управление. До влизане в сила на присъдата, съответната служба към МВР не е иззела свидетелството за правоуправление на МПС и няма данни такъв факт да е отразяван по реда на Наредба № I-157/2002 г. В същото време чл. 49, ал. 3 от НК гласи, че срокът на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. За да обоснове тезата си касационната жалбоподателка се позовава на ТР № 61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 на ОСНК на ВС на РБ, както и съдебна практика на наказателни състави. Тълкувателното решение възпроизвежда текста на чл. 49, ал. 3 от НК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице колизия между чл. 49, ал. 3 от НК и чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 49 от НК се намира в раздел II "Видове наказания" на НК, като систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност. Относно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 от НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на присъдата осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. След като фактическото изземване е станало на 1.06.2011 г., срокът на наказанието не е изтекъл към момента на сезиране на административния орган, който по чл. 237 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража изпълнява наказанието като орган признаващ правото, от което е лишена жалбоподателката и контролира упражняването му. Предвид отхвърлителното решение на съда по оспорването на индивидуалния административен акт, правилно е прекратено исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ на основание чл. 207, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното решение е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,