Решение № 291 от 24.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 828/2015 г.

Решение № 291 от 24.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 828/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Плевенската окръжна прокуратура срещу присъда № 31/21.04.2015 г. по въззивно нохд № 130/2015 г. на Плевенския окръжен съд, I въззивен наказателен състав. Поддържа се, че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващ се в неправилна интерпретация на доказателствените източници, довели до неправилното приложение на закона. Предлага се да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимата Й. М. Я. в писменото си становище оспорва основателността на протеста. Посочва се, че новата присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като вътрешното убеждение не може да бъде формирано в съответствие с обвинителната теза. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Червенобрежкият районен съд с присъда № 175/2.12.2014 г. по нохд № 459/2014 г. признал подсъдимата Я. за виновна в това, че в периода от 18.11.2008 г. до 1.07.2014 г. в [населено място], обл. като е осъдена с решение № 207/18.11.2008 г. по гр. дело № 270/2008 г. на Червенобрежкия районен съд, в сила от 18.11.2008 г. да издържа низходящите си С. Л. и С. Л. и да им заплаща чрез техния баща Л. Л. ежемесечна издръжка в размер на 50 лева за всеки от тях в обща размер 6 700 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски - по 67 месечни вноски за всеки един. На основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 НК я осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2 - по т. 1 с продължителност от 6 месеца, два пъти седмично, по т. 2 - за срок от 6 месеца и по т. 3 - в размер на 120 часа в рамките на 1 г. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски. Плевенският окръжен съд с присъдата по въззивно нохд № 130/2015 г. отменил присъдата, признал подсъдимата за невинна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Въззивният съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като е обосновал фактическите си изводи без да изчерпа всички възможности за събиране на доказателства. От мотивите личи, че е съсредоточил вниманието си само по отношение на едно обстоятелство - липса на средства, необходими на подсъдимата да изпълни задължението си съгласно влязлото в сила решение по гражданското дело. Съдът не е изпълнил предписаните в чл. 107 и чл. 13 НПК задължения в пределите на своята компетентност по реда и със средствата по НПК да вземе всички мерки и да събере в достатъчен обем доказателства, за да осигури разкриване на обективната истина. Освен събраните от двете инстанции доказателствени източници, между които са и тези по изпълнителното дело, съдът е пренебрегнал данните за наличие на разплащателен влог в Кооперативна търговска банка. Обосновал е изводите си и на предположения, основани на обясненията на подсъдимата, които безмотивно е приел за достоверни при липсата на подкрепа от други доказателствени източници. При решаване на въпроса за умисъла е подходил формално като е изследвал въпроса от теоретичен аспект и позовавайки се на ирелевантен факт - че общината не е била сезирана да изплаща издръжката според възможностите, предвидени с Наредбата за определяне реда за изплащане на присъдена издръжка от държавата. За да направи законосъобразен извод за липсата на субективния елемент от състава на престъплението, с което е обосновал изводите за невиновност, съдът е бил длъжен да изследва всички данни за поведението на подсъдимата по време на инкриминирания период, които са от значение при изясняване на въпроса за умисъла. Не е взел предвид и не е обсъдил въпроса дали действително са налице обективни пречки, на които се е позовала подсъдимата, като например произтичащи от дейността на дирекция "Бюро по труда", здравословни проблеми и др., и доколко те могат да бъдат оценени като непреодолима пречка да изпълни задължението в установения продължителен период от време. Вината е отношение към престъпния резултат и то при извършване на самото деяние. Формата се извежда от обективираните промени на обективната действителност, но това е подлежащ на установяване факт чрез доказване, както всички други фактически изводи по делото. Извън вниманието на съда са останали данните, че подсъдимата е знаела за съдебното решение и произтичащите от него задължения, за възрастта на лицата, по отношение на които има задължение за издръжка, по който начин ще бъде осигурено съществуването им, че са поставени в затруднено положение, че са неработоспособни и не могат да осигурят ежедневната си издръжка със свои средства, че е получавала, макар и епизодично, парични средства, но не е положила никакви усилия за покриване на задълженията си и е приела за приоритет собственото си съществуване. Ако беше изпълнил задълженията си по НПК да събере доказателствени източници в пълен обем за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства и ги беше оценил по начина, предписан в чл. 107, ал. 3 и чл. 14 НПК, съдът би могъл да направи различен извод за субективна съставомерност на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Поради това новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,