Решение № 11034 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 227, ал. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Даяница" ЕООД, ЕИК 111581878, със седалище и адрес на управление в [населено място], Община Георги Дамяново, чрез упълномощения адвокат К. Босев, против решение 635 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело 142/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Решение за налагане на финансова корекция 48/3/3120359/3/01/04/01 от 03.10.2022 г. (РФК), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), гр. София и дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ направените по делото разноски в размер на 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК. Жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за обективно неизпълнение на договорни и нормативни задължения във връзка с реализирания проект, като съдът не е взел предвид наведените в тази връзка доводи. Претендира отмяна на обжалваното решение и едновременно с това отмяна на решението за налагане на финансова корекция, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, гр. София не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. С постъпила по делото на 02.09.2024 г. молба от ответника, чрез юрисконсулт А. Иванова, се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на направените по делото разноски с възражение за прекомерност на разноските, които биха се поискали от касационния жалбоподател. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в хипотезата на чл. 226 АПК след отменително решение 3115/14.03.2024 г. по адм. дело 7278/2023 г. на ВАС, четвърто отделение. С него делото е върнато на друг състав на Административен съд - Монтана с указания по тълкуване и прилагане на закона извършване на подробен правен анализ на оспорения административен акт след задълбочено обсъждане на събраните в двете съдебни инстанции доказателства писмени и гласни. Не се спори между страните по делото, че между ДФ Земеделие", МИГ Западна Стара планина Копрен - Миджур" и Даяница" ООД е сключен договор за подпомагане 48/3/3120359 от 10.04.2014г., по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007 - 2013 г. при условията на Наредба 23/18.12.2009 г. и Наредба 29/11.08.2008 г. Предмет на инвестицията е Създаване на семеен хотел за повишаване на икономическата устойчивост на фирма Даяница" ООД", мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Инвестицията (изграждане и обзавеждане на семеен хотел) е изцяло извършена в сроковете, при спазване на условията и в съответствие с одобрения проект. През трите проверявани години той е работил изцяло съобразно договореното му предназначение. Въпреки това, за периода 2016 г. - 2018 г. "Даяница" ООД е реализирало приходи от субсидираната дейност, както следва: за 2016 г. в размер на 6009,16 лв., съставляващи 5,88% изпълнение спрямо посочените 99 645,00 лв. прогнозни приходи в бизнес плана. За 2017 г. реализираните приходи са в размер на 7577,78 лв., съставляващи 7,41 % спрямо посочените 102 200,00 лева прогнозни приходи в бизнес плана. За 2018 г. реализираните приходи са в размер на 9 707,55 лв., съставляващи 9,38 % спрямо посочените 103 477,50 лв. прогнозни приходи в бизнес плана (средноаритметично за трите пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са постигнати 8,17% от заложените приходи. Средноаритметично за тези години дружеството е спазило заложените в одобрения бизнес план параметри относно устойчива заетост в размер на 25,67%. Във връзка с открито и проведено производство по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), е издадено Решение за налагане на финансова корекция с правно основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.16, ал. 2 и чл. 2, вр. § 1, т. 6 и т. 19 от ДР на Наредба 29/11.08.2008 г., на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2, във вр. с неизпълнението на чл. 2 от Наредба 23/18.12.2009г., т. 8.1 във вр. с т. 4.17 от договор 48/3/3120359/10.04.2014 г. и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Взети са под внимание изискванията на т. 18 и т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013 г. . С решението на Даяница ООД (сега ЕООД) е определена окончателна финансова корекция в размер на 161 285, 93 лв, представляваща 100% от предоставената финансова помощ по сключения договор, поради неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и параметри за устойчива заетост за периода 2016 г. -2018 г. При тези данни по преписката, административният съд е приел от правна страна, че оспореното пред него РФК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Направил е извод, че при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция не е налице нарушение на материалния закон и на целта на закона. Според съда, поради непостигане на одобрените индикатори за приходи и заетост за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., от бенефициера Даяница ЕООД (преди ООД), Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, ведно със законните лихви върху тях, на основание т. 8.1. от сключения с бенефициера Договор 48/3/3120359/10.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ. Посочил е, че неизпълнението на одобрените индикатори представлява основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, както и че неизпълнението на заложени финансови параметри в бизнес плана води до неизпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба 29 от 11.08.2008 г.). Съобразил е още и обстоятелството, че Договор 48/3/3120359 от 10.04.2014 г. е сключен при условията на Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба 23 от 18.12.2009 г.). По отношение на размера на определената за възстановяване безвъзмездна финансова помощ съдът е счел, че санкцията за нарушението (неизпълнение на заложените финансови показатели) съответства на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата), което обосновава налагането на финансова корекция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Приел е, че обосновано административният орган е определил и санкцията за неизпълнението относно предвидените за разкриване работни места, при съобразяване на т. 18 от Правилата, която също възлиза на 100 %. По тези правни съображения жалбата на дружеството е приета за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При повторното разглеждане на делото, съдът е бил задължен да обсъди всички, събрани по него доказателства, и то пред двете съдебни инстанции. Вместо това решението е постановено единствено въз основа на данните от административната преписка и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Извън обхвата на доказателствения материал и от там от фактическите установявания са останали гласните доказателства - показанията на разпитания по делото свидетел и приобщените като доказателства по адм. дело 7278/2023 г. по описа на ВАС електронни документи: Общински план за развитие 2014 г.-2020 г. на Община Георги Дамяново (ОПР 2014-2020 г.) и План за интегрирано развитие на Община Георги Дамяново 2021-2027 г. (ПИРО 2021-2027 г.). В резултат на това, първоинстанционният съд се е поставил сам в положение, при което не е отчел надлежно всички релевантни за спора елементи. Това е безусловно нарушение, съгласно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-166/13, т. 47-49, което задължава администрацията (съда по аналогия) да отдели цялото необходимо внимание на представеното становище от съответното заинтересованото лице, разглеждайки внимателно и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства и да мотивира подробно решението си. Само чрез подробно обсъждане на съдържанието на всички доказателства би могло да се направи заключение дали е обосновано твърдението на бенефициера за наличието на изцяло обективни (стоящи извън волята му) препятствия, обусловили неизпълнение на договора за подпомагане (в частта му относно предварително заложените в бизнес плана индикатори). Съдът само е споменал направените от представителя на дружеството възражения относно невъзможността на оспорващото дружество да изпълни задълженията си като последица от неблагоприятната икономическа ситуация и силно влошените демографски тенденции, водещи до липса на квалифициран персонал и лаконично ги е окачествил, като ирелевантни за изпълнение на финансовите индикатори по бизнес плана на оспорващото дружество. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното му задължение да анализира всички, събрани по делото доказателства, и въз основа на установените с тях факти и възраженията на оспорващата страна да направи правните си изводи, са довели до неправилност на обжалваното решение. Финансовата корекция на дружеството-жалбоподател е наложена за неизпълнение на нормативното и договорно задължение да постигне заложените индикатори в одобреното за финансиране проектно предложение. Именно в тази връзка касаторът твърди, че причините за това са извън неговото поведение. Създалата се в района обществено-икономическа обстановка и задълбочената (почти до срив) демографска криза обективно са довели до невъзможност да постигне поетите ангажименти в проекта и съпътстващия го бизнес план в приходната му част и поетия ангажимент за трудова заетост. Твърдението е обосновано и доказано с Общинския план за развитие 2014 г.-2020 г. на Община Георги Дамяново и с изготвения от общинската администрация впоследствие документ, озаглавен Последваща оценка на ОПР за 2014 г. 2020 г. За вземането на бизнес решение за създаване (изграждане и експлоатация) на семеен хотел, изборът на географско място, като конгломерат от обществено-икономически параметри и социални процеси, е от съществено значение. Достоверни официални данни в тази насока е логично да се съдържат в стратегическите документи за развитие, изготвени от местната изпълнителна власт. Такъв стратегически документ е общинският план за развитие на общината, на който се позовава дружеството-жалбоподател. Изготвен, съобразно дадените от МРРБ методически указания за разработване на общински планове за развитие на страната през релевантния програмен период, той от една страна установява потенциала за развитие на общината и паралелно с това дефинира визията, целите и приоритетите, които предстои да се постигнат. При изготвяне на предложението си за финансово подпомагане, дружеството-бенефициер се е съобразило именно с поставените в общинския план приоритети за активно развитие на туристическите дейности чрез насърчаване на културно-познавателния туризъм. Взел е предвид заложения в плана конкретен механизъм за изпълнение на целта изграждане на етнографски музей за местни занаяти в село Копиловци, съдържащ експозиции шевици и тъкани , ръчно предене , сновене на килими и работилници. Съобразил е поетия от местната власт ангажимент за осигуряване на квалифицирана работна ръка, като необходим механизъм за подкрепа на частната предприемаческата дейност. И което е особено важно приоритетното решаване на нуждата от рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа. При последващата оценка за изпълнение на плана за развитие на общината 2014 г.-2017 г. и в ПИРО 2021 г. 2027 г. официално е констатирано, че така поставените цели и приоритетни задачи не са изпълнени. Етнографският музей на занаятите в село Копиловци, който да съдейства за привличането на туристи и приходи за действащия туристически обект на дружеството-ползвател на безвъзмездната финансова помощ не е изграден. Състоянието на пътната настилка е определено като лошо за всички пътища от Общинската пътна мрежа и като предпоставка за възникване на пътно-транспортни произшествия. През годините са извършвани само текущи ремонти и изкърпване на отделни участъци от пътищата и то не на всички. Налице е демографски срив, тъй като в периода 2014 г.-2018 г. населението в трудоспособна възраст рязко е намаляло: през 2014 г. е било 1071 души, през 2016 г. спада на 1043, през 2017 г. -1000, а през 2018 г. вече възлиза на 949. Констатираният срив засяга населението на големи села, сред които е и село Копиловци, в района на което е изграден семейният хотел. Особено неблагоприятен фактор е прогресивно намаляващата трудова заетост - от 209 заети през 2014 г., когато жалбоподателят получава финансовата помощ до 2018 г., когато заетите са едва 189 човека. Същата тенденция за намаляване на заетостта се наблюдава и в сектора на услугите, където попада хотелиерството - ако през 2014 г. заетите в него са били 83, то през 2018 г. те са вече 73. Направена е цялостна оценка, че общината Георги Дамяново е попаднала в зоната на силно стагниращите общини в страната. Неблагоприятният начин, по който тези официално констатирани процеси от общински характер са рефлектирали конкретно върху извършената инвестиция, е доказана от жалбоподателя с показанията на разпитания по делото свидетел и приложените снимки и видеоматериали от социалните мрежи на 27.02.2018 г. за неразчистените пътища над село Копиловци, препятстващи достъпа на евентуални туристи до изградения семеен хотел. Всичко това са обстоятелства и процеси, които са извън волята и усилията на бенефициента да изпълни поетите задължения в една различна обществено-социална обстановка и в този смисъл съставляват обективни пречки за неизпълнението на сключения договор и заложените индикатори в бизнес плана. Търговското дружество е разработило инвестиционното си предложение, ведно със съпътстващия го бизнес план, въз основа на публично достъпната за всички икономически субекти информация за мерките и предвидените за реализация проекти за развитие на туристическия и хотелския бранш. При пълния им последващ провал и неизпълнение, не е оправдано да се очаква от собственика на един семеен хотел да изпълни своята бизнес програма и поетите в тази връзка договорни задължения. Успешната експлоатация на хотел, макар и от семеен тип, е функционално зависима от редица външни фактори, каквито са наличието на достъпност чрез транспорт, работна ръка с известни (не обезателно високи) специфични професионални умения и наличие на местни туристически атракции, които да провокират посещение на региона и съпътстващото го хотелско настаняване. Всички тези обстоятелства, в голяма степен, са извън амбициите и мениджърските умения и познания на собственика на почивната база. Когато те са конкретно предвидени, но не са изпълнени от общинската администрация, няма как да се реализират и предварително поетите от него ангажименти за приходи и наемане на работна ръка. В този смисъл, в Решение 15971/29.12.2020 г. адм. дело 8344/2020 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е защитена тезата, че при криза в туристическия сектор дори и най-успешните проекти трудно биха реализирали предвижданията си за финансови резултати, които са били реалистични през предходни години. Силната обусловеност на малките предприятия от туристическия бранш от икономическата и социална обстановка в региона, в който развиват дейността си, е мотивирала касационният съдебен състав в решение 3582 от 14.04.2022 г. по описа на ВАС по адм. дело 11790/2021 г., осмо отделение да приеме, че специално при къщите за гости проверката за спазване параметрите на бизнес-плана и по-специално изпълнението на целите в чл. 2 от приложимата за случая наредба следва да се преценява към датата на изтичане на договора, т.е. изпълнението на целите ще завърши с изпълнението на договора. С приложените към касационната жалба годишни финансови отчети за периода след 2019 г. дружеството-касатор доказва, че проектът, за който е финансирано, работи и макар и с по-бавни от предварително прогнозираните темпове, постига резултати. Това опровергава твърденията на административния орган за икономическа нежизнеспособност на проекта и липса на създаване на устойчива заетост. Съдът вече е имал възможност в Решение 1211 от 24.02.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9647/2022 г., оставено в сила с Решение 12121 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. дело 5539/2023 г., четвърто отделение, да развие тезата, че при установено функциониране на къщата за гости и използването й по предназначение, частично реализирани приходи от нощувки и тяхното нарастване през годините, не може да бъде формиран извод за икономическа нежизнеспособност на проекта и невъзможност за създаване на устойчива заетост и от там за несъответствие с целите на съответната мярка. Такъв е и разглежданият случай. Обстоятелството, че въпреки попадането на общината, на чиято територия функционира семейният хотел, в зоната на силно стагниращите общини, той продължава да реализира приходи от дейността си и да осигурява трудова заетост е доказателство, че той допринася за постигане целите на мярката, така както са формулирани в чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба 29/2008 г. А това прави решението за налагане на финансова корекция незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т. 4 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил подадената срещу него жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Съдебното решение следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отмени и решението за налагане на финансова корекция. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд "Земеделие", гр. София следва да бъде осъден да заплати на Даяница ЕООД сумата от 2 530, 57 лева - внесена държавна такса в първоинстанционното и касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 227 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,