Решение № 12541 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началника на Гранично полицейско управление - София към РДГП - Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Кабранска, срещу решение 13882 от 23.04.2025 г., постановено от Административен съд София град, I отделение, 46 състав, по адм.д. 9957/2024 г. С касационната жалба и в съдебно заседание са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е съобразил, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, защото след проверка на чуждия гражданин е установено, че спрямо същия има издадена заповед от Дирекция Миграция, с която е отнето правото му на пребиваване. Поддържа, че първостепенния съд неправилно се е произнесъл извън предмета на делото, като се е позовал на заповед 5364з-182/18.01.2024 г., издадена от Дирекция Миграция-МВР, без да провери дали същата е влязла в сила. За пълнота на доводите си касационният жалбоподател посочва, че по отношение на чужденеца е издадена и заповед за връщане до страна на произход с 8177ПАМ-22 от 20.11.2023 г., която е обжалвана, образувано е дело 11766/2023 г. и същата е потвърдена от съда. Претендира отмяна на обжалваното решение. Направено е предварително възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и редуцирането му до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът М. А. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат А. Герджиков, който в писмен отговор пледира за отхвърлянето ѝ като неоснователна и за оставяне обжалваното решение в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, като за проверката по чл. 168 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Според участващия по делото прокурор, видно от доказателствата по делото заповедта на Дирекция Миграция, с която на М. А. е отнето правото на пребиваване в Република България, не е влязла в сила и по нея не е допуснато предварително изпълнение, което от своя страна прави незаконосъобразна процесната заповед. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 13882 от 23.04.2025 г. е отменена по жалба на М. А., гражданин на Бангладеш, заповед рег. 8177ПАМ-35 от 16.07.2024 г. на началник ГПУ София при РДГП Аерогари към ГДГП - МВР, с която на основание чл. 41, т. 2, вр. чл. 44, ал.1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Връщане до страната на произход Бангладеш; Главна дирекция Гранична полиция е осъдена да заплати на адвокат А. Г. Герджиков, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/ е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на делегирани съгласно заповед 4064з-1022 от 26.09.2019 г. на директора на РДГП Аерогари правомощия, мотивирана е от фактическа и правна страна съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна, защото не са изпълнени изискванията на чл. 39а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. За формирането на този извод АССГ е приел за установено, че спрямо М. А. е издадена заповед рег. 5364з-182 от 18.01.2024 г. на заместник директора на Дирекция Миграция МВР, с която, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24и, ал.1 ЗЧРБ, му е отнето правото на продължително пребиваване в Република България и на основание чл. 39б, ал.1 ЗЧРБ му е определен 30-дневен срок за доброволно напускане на страната. Според представените към първоинстанционната жалба доказателства тази заповед е предмет на оспорване по адм.д. 540/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като производството по делото е спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. 563/2024 г. по описа на РС - Пазарджик. АССГ е преценил, че след като с процесната заповед с рег. 8177ПАМ-35 от 16.07.2024 г. на началник ГПУ София при РДГП Аерогари към ГДГП МВР не е допуснато предварителното ѝ изпълнение и същата е предмет на съдебно обжалване, тя не следва да бъде изпълнявана. Освен това, според първостепенния съд, при липсата на данни, че наложената ПАМ отнемане на правото на продължително пребиваване е влязла в сила, не е изпълнено изискването на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и не тече определеният 30-дневен срок за доброволно напускане на страната, чието неспазване е основание за налагане на процесната ПАМ връщане до страната на произход. Според решаващите изводи на АССГ в случая не се установяват и доказват основанията по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна съгласно чл.146, т.4 АПК и на основание чл.172, ал. 2 АПК следва да бъде отменена. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая точно е констатирано, че заповедта е издадена на основание чл.41, т. 2, във връзка чл.44, ал.1 ЗЧРБ и с нея е наложена ПАМ Връщане до страната на произход Бангладеш. Същата е мотивирана с предложение 8177р-18956 от 16.07.2024 г. на началник група 03 на ГКПП Аерогара София, което на свой ред препраща към информацията в съобщение 8177р-18960 от 16.07.2024 г. на началник група 03 на ГКПП Аерогара София. Според съобщението, при направена справка в системи АИС ИД и АИС - БДС е установено, че М. А. гражданин на Бангладеш е с отнето разрешение за продължително пребиваване 701261471, считано от 19.01.2024 г., поради което разрешението е било иззето с протокол с peг. 817700- 2247 от 16.07.2024 г. Потвърдено е, че лицето не притежава валидна виза или разрешение за пребиваване и към момента пребивава в страната без необходимите документи, съответно не е допуснато до полет и изчаква в зоната за отговорност на ГКПП Аерогара София за поетапното му съпровождане до СДВНЧ. Обосновано първостепенният съд е преценил, че заповед рег. 5364з-182 от 18.01.2024 г. на заместник директора на Дирекция Миграция МВР, с която на М. А. е отнето правото на продължително пребиваване в Република България и му е определен 30-дневен срок за доброволно напускане на страната, макар и предмет на съдебно обжалване, не е била съобщена на чуждия гражданин и не е влязла в сила, защото производството по адм.д. 540/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик е спряно с определение от 28.06.2024 г. до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. 563/2024 г. по описа на РС - Пазарджик. При извършена служебна проверка се установява, че предмет на последното производство са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда за признаване на уволнението на М. А. за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По аргумент от чл. 44, ал. 3 ЗЧРБ, след като с оспорената в настоящото производство заповед не е допуснато предварително изпълнение и същата е предмет на съдебно обжалване, тя не следва да бъде изпълнявана, тъй като не е произвела правно действие спрямо своя адресат. Невлязлата в сила заповед за отнемане правото на продължително пребиваване в Република България не може да представлява годно правно основание за издаване на процесната заповед с правно основание чл. 41, т. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, защото, като невлязла в сила, не е произвела правно действие. Касационният жалбоподател се позовава на обстоятелството, че при издаване на процесната заповед действа при условията на обвързана компетентност, след като е установил, че по отношение на чужденеца има издадена предходна заповед, с която му е отнето правото на пребиваване в страната. Развива тезата, че заложените данни по система не са обект на контрол и граничните служители не са длъжни, тъй като нямат правна и техническа възможност, да извършат проверка дали заповедта е влязла в сила. Тези доводи не могат да бъдат споделени, защото твърдяната от касатора липса на определени технически възможности на софтуерна информационна система не може да отмени задължението на административния орган да издаде акт, след като събере всички необходими доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 35 АПК. В конкретния случай се касае за заповеди, издадени от органи в една и съща структура, поради което министерството следва да осигури вътрешен обмен на данни, включително чрез алтернативни механизми извън автоматичните информационни системи /АИС/, каквито са например директни запитвания между отделните звена. В касационната жалба се посочва, че по отношение на чужденеца е издадена и заповед за връщане до страна на произход с 8177ПАМ-22 от 20.11.2023 г., която е обжалвана, образувано е дело 11766/2023 г. и същата е потвърдена от съда. Тези твърдения не намират подкрепа в доказателствения материал, включително защото ответникът е представил за сведение на съда поставеното решение 8021 от 20.12.2023 г. по адм.д. 11766/2023 г. по описа на АССГ, от мотивите на което е видно, че цитираната заповед е издадена по отношение на друг чужденец без установено гражданство и самоличност, представящо се за Т. Д. М. - гражданин на Румъния. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и липсата на заявена от ответника претенция за разноски, такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,