Решение № 5108 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 763/2009 г.

Решение № 5108 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 763/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " гр. Пловдив за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 12443 от 19.11.2008 г., постановено по адм. дело № 8460/2008 г. на Върховния административен съд с което е оставено в сила решение № 192 от 18.04.2008 г., постановено по адм. дело № 371/2007 г. на Административен съд Пловдив. Молителя поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при първоначалното му разглеждане не е представил - писмен отговор от страна на Австрийската данъчна администрация във връзка със сключения договор между българското дружество "К и К България" ООД и австрийското дружество "BILKOM INFORMATION SISTEME VERTRIEBS" от което се вижда, че са предприети действия за облагане на австрийското дружество. Иска се отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на посочените съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна - "Жарава 77" АД гр. София моли за отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд - петчленен състав, след като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и доказателствата по делото, счита същата за неоснователна по следните съображения: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Видно от представените писмени доказателства същите са станали известни на 09.12.2008 г., поради което следва да се приеме, че доводите за нарушение на чл. 240, ал. 2 от АПК са неоснователни. Молителят претендира отмяна на така постановеното решение на Върховния административен съд с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК, като обосновава молбата си с приложени към нея писмени доказателства, а именно: писмо от Австрийската данъчна администрация във връзка със сключения договор между българското дружество и австрийското от което е видно, че договора за лиценз се приема за нищожен и са предприети действия за облагане на австрийското дружество и че е налице съдебно производство. Така представеното писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като то не би могло да доведе до различно разрешаване на спора. Писмото съобщава за предприети действия ( едно бъдещо събитие ), а не установява нови обстоятелства, които да са основание за отмяна на постановените съдебни решения. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Първото изискване е писменото доказателство да е новооткрито, т. е. към периода на решаване на делото да не е било известно и да не е могло да бъде известно на страна, която иска да се ползва от тази разпоредба. В случая въпросът дали договора за цесия е нищожен или не, е обсъждан в съдебните решения, представени са били и решения по търг. дело № 615/2004 г. и по търг. дело № 30/2005 г. в които е прието, че вземането не е дължимо не само по основани, но и по размер т. е не би могло в производството по отмяна да се обсъжда валидността на договора за лиценз и договора за цесия. Не добре организираната защита на жалбоподателя по време на висящност на инстанционния контрол не може да бъде преодоляна по пътя на извънредния способ - отмяната. От значение за основанието за отмяна поради ново писмено доказателство е страната, която се позовава на него да не е знаела за съществуването на това писмено доказателство и да не е могло да й е известно, че такова доказателство е съществувало към периода на висящност на процеса по оспорване на постановлението за налагане на обезпечителната мярка, и най-важното то да е от съществено значение за решаване на спора. В настоящия случай, следва да се приеме, че това писмо уведомяващо за предприети мерки от Австрийската данъчна администрация не би могло да се приеме за ново доказателства по смисъла на разпоредбата на която се позовава искателя. По изложените съображения не е налице твърдяното отменително основание и искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС с което е оставено в сила решението на ПОС, като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,