Решение № 15562 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2016 г.

Решение № 15562 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Михайлов, в качеството му на пълномощник на Адрианополския епископ Е. - игумен на Рилската света обител, срещу Решение № 527 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 359/2015 г. от Административен съд Б. с доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) в писмено възражение поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "РИЛАЛЕС" АД, ЕИК *********, чрез изпълнителния директор П. С. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция са Решение № ПО-01-150 от 19.12.2011 г. и разрешително за водовземане № 41110048 от 19.12.2011 г., издадени от директора на БДЗБР - Б.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Адрианополския епископ Е. - игумен на Рилската света обител, като неоснователна, както и искането му за присъждане на понесените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваните административни актове - решение и разрешително са издадени от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, установени от Закона за водите (ЗВ), в съответствие с материалния закон, действащ по време на издаването им. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а спорът - да се реши по същество. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем за решаване на правния спор доказателства съдът е направил изводи, които противоречат на приложимия материален закон и не се споделят от настоящия съдебен състав. Изпълнителният директор на "РИЛАЛЕС" АД е подал пред административния орган заявление вх. № РР-01-134 от 14.04.2011 г. за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - поток "Соспа дере", ляв приток на р. Илийна в землището на Рилски манастир, м. "Владичина ливада", което да бъде осъществено посредством съществуващо водохващане - дренажна тръба, с конкретно посочени географски координати и надморска височина; съществуващ бетонов резервоар с размери 2.00/2.40/2.00 м; съществуващ довеждащ тръбопровод - 400.00 м, ф 1 и 1 э и площадков водопровод от тръби ПЕ ф25 и 32 мм с цел питейно-битово водоснабдяване на 2 броя съществуващи едноетажни жилищни сгради, изградени в посочената местност. От заключението на назначената по делото, неоспорена от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза на в. л. С. П. се установява, че водопроводната система за пренос на питейно-битовите водни количества, необходими за нуждите на процесните две сгради включва водовземането, "вливната тръба", каптажа (бетонов резервоар), "довеждащият водопровод" до имота и "площадковия водопровод" вътре в ПИ със стар № 000257. Поради незаконна реконструкция на водопровода за захранване на сградите в ПИ със стар № 000257, изразяващо се във водовземане от "Соспа дере" и вливна тръба от ПЕ ф40 PN 10 с дължина 30 м; бетонова разпределителна шахта с триъгълна форма и част от площадкови водопроводи, които са подменени без надлежните строителни книжа, срещу търговското дружество "РИЛАЛЕС" АД е издадена Заповед № ДК-02-ЮЗР-01 от 25.02.2013 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконния строеж. В изпълнение на заповедта търговското дружество е премахнало незаконния строеж доброволно, което обстоятелство е констатирано с протокол от 26.04.2013 г. В заключението изрично е посочено, че в ПИ № 000257, към момента на подаване на искането за издаване на разрешително за водовземане - 14.04.2011 г., както и към момента на издаването му - 19.12.2011 г., са съществували т. нар. "вливна тръба" (от потока до каптажа), както и "площадков водопровод" (от сградите до разпределителната шахта), които обаче са били предмет на премахване, и са премахнати, в изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-01 от 25.02.2013 г. на началника на РДНСК - ЮЗР и доказателства за това са представени на съда. Експертът е посочил още, че издаденото удостоверение за търпимост № 63 от 04.03.2010 г. касае единствено "довеждащият водопровод" от каптажа (бетоновия резервоар) до ПИ със стар № 000257, но не и останалите елементи от системата. При тази фактическа установеност изводите на съда, че оспорвания административен акт е издаден при спазване на нормите на материалния закон са необосновани предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства. За да издаде обжалвания административен акт административният орган е приел, че в случая не се засягат права на касационния жалбоподател, изразяващи се в засягане на правото му на собственост, тъй като разрешението за водовземане се издава за съществуващи съоръжения. Този извод основава и на правото на собственост на "РИЛЛАЛЕС" АД върху двете изградени в имота сгради, които ще бъдат водоснабдени, както и върху издаденото удостоверение за търпимост на главния архитект на община Р.. Съдът е приел посочените мотиви за законосъобразни в противоречие с приетата от него съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице удостоверението за търпимост не касае цялото съоръжение, посочено в искането до административния орган, а само част от него. Следователно, не е налице "съществуващо съоръжение" в процесния имот по смисъла на ЗВ, от което следва, че изводите на административния орган и на съда са незаконосъобразни. Вярно е, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но съгласно ал. 2 на текста установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за законосъобразността на административния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е настоящия случай. В хода на процеса е установено, че част от съществувалата към момента на издаване на решението и разрешителното водопроводна система е била премахната като "незаконен строеж", който факт съдът е бил длъжен, но не е взел предвид при постановяване на съдебния си акт. Това прави решението незаконосъобразно, като постановено в нарушение на чл. 142, ал. 2 АПК. О. Р. № ПО-01-150 от 19.12.2011 г. и разрешително за водовземане № 41110048 от 19.12.2011 г. на директора на БДЗБР - Б., също са незаконосъобразни, тъй като са издадени от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но в противоречие с нормата на чл. 60 от Закона за водите, поради което ще следва да бъдат отменени. Касаторът не е предявил искане за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. П. първостепенния съд своевременно е направено искане за присъждане на разноски по делото и е представен списък, съгласно изискването на чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Това искане следва да бъде уважено с оглед изхода на спора. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение