Решение № 9519 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2012 г.

Решение № 9519 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост/ЗДС/. Образувано е по жалба от" Стърлинг Пропъртис България " ЕООД със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115К, представлявано от управителя Юсуф Севдет Мейниоглу, чрез процесуалния му представител адв. Тодор Тодоров от САК, против Решение № 673 от 14.08.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект" Път II-18"Софийски околовръстен път" от км. 59+400 до км. 61+629,18 и от км. 00+000 до км. 0+780, участъци от км. 59+400 до км. 60+550 и от км. 0+000 до км. 0+780- етап I" на територията на Област София, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС и чл. 60, ал. 1 от АПК, обнародвано в ДВ бр. 63 от 2012 г. В жалбата и в съдебно заседание се подържа, че решението на МС следва да се отмени в частта в която е определено дължимото обезщетение за отчуждената част от 1930 кв. м. от поземлен имот № 68134.4354.392, целият с площ 13211 кв. м. находящ се в ж. к. "Люлин-разширение запад" в размер на 214597 лв., посочен под номер 21 в приложението към обжалваното решение, поради противоречие на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждения имот равностойно парично обезщетение- отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението се оспорва и на основание чл. 34б, ал. 1, предл. последно от ЗДС, тъй като в неговото приложение, за собственик на отчуждената част от имота е посочен "АТ Инженеринг 2000" ООД, вместо жалбоподателя. Като доказателство по делото е приложено заверено копие от нотариален акт № 13, том II, рег. № 4908, дело № 168/2012 г. вписан в Службата по вписванията-София под № 106, том. LVIII, дело 12072/2012 г., им. партида № 6625. Иска се отмяна на решението и в тази му част. Искат се направените по делото разноски. Ответната страна- Министерски съвет на Република България, представляван в производството от процесуални представители, подържа становище за необоснованост на жалбата. Заинтересованите лица - министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и Агенция"Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители подържат неоснователност на жалбата. Настоящия съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока посочен в чл. 38, ал. 1 от ЗДС и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с Решение № 673 от 14.08.2012 г. е била отчуждена част от посочения по-горе имот, собственост на жалбоподателя, видно от приложеното по делото копие от нотариален акт. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 3 от АПК имат доказателствено значение и пред съда, включително и оценката на част от поземления имот находящ се в ж. к. "Люлин-разширение запад", с дата на възлагане на оценката 25.04.2012 г. В оценката са отразени условията и методиката при които е направена тя, като е приложена таблица по която е определено обезщетението. По искане на жалбоподателя, съдът е назначил съдебно-техническа оценителна експертиза със задача, вещото лице да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от недвижимия имот с № 68134.4354.392 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При изготвяне на експертизата вещото лице се е позовало на оценъчния анализ на 19 бр. сделки вписани в Службата по вписванията, които са послужили за определяне на средната пазарна цена на отчуждената част от процесния имот. Експертизата в съдебно заседание не е оспорена от страните. На 04.06.2013 г./ на следващия след съдебното заседание ден/ са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на министъра на финансите в което се твърди, че има незначителни разминавания в експертизата. Кредитирайки безспорно компетентната съдебно-техническа оценителна експертиза, съдът намери, че оспореното решение на Министерския съвет следва да бъде изменено в частта относно посочения собственик и обезщетението за отчуждената част от имот № 68134.3454.392 на 289905 лв. съгласно експертизата. От жалбоподателя са направени разноски по делото от 50 лв. - държавна такса за завеждане на делото и 200 лв. за съдебно-техническата оценителна експертиза, които с оглед изхода на делото следва да се заплатят от ответната страна-Министерски съвет. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,