Решение № 4714 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2014 г.

ВАСVI отделение07.04.2014 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 18.12.2013 г. на административен съд Добрич по адм. дело № 846/2013 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4714 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Добрич срещу решение № 182 от 18.12.2013 г. на административен съд Добрич по адм. дело № 846/2013 г. С него се отменя решение № 36 от 14.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-00-129-3/19.07.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич, с което на основание чл. 54 ж, ал. 1 във връзка чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО на Боянка Стоянова Марашлиева от гр. Добрич е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.04.2013 г. до 18.08.2013 г. в минимален дневен размер 7.20 лева и е върната преписката на органа за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Боянка Стоянова Марашлиева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е започнало по заявление от Боянка Марашлиева от 26.04.2013 г. до директора на РУСО Добрич, с което е поискала отпускане на обезщетение за безработица, по което заявление с разпореждане № 241-00-1290/26.04.2013 г. е отпуснато обезщетение в размер на 7.20 лева дневно, считано от 19.04.2013 г. до 18.08.2013 г. В него е посочено, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ. Разпореждането е оспорено с жалба пред директора на РУСО гр. Добрич с възражения относно основанието за прекратяване на трудовия договор като в заявлението е посочено, че е прекратен на основание изтичане срока на договора и договорът е бил сключен за определен срок. С решение № 36/14.10.2013 г. директорът на РУСО Добрич е отхвърлил жалбата. Мотивите са, че трудовият договор с австрийския работодател е прекратен по взаимно съгласие, което се установява от приложения Европейски формуляр Е 301 АТ. Възражението е прието за неоснователно и с оглед на писма на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ София с № 94Б1-125-2-1/12.07.2013 г. № 94Б1-125-5-1/30.08.2013 г. както и последното писмо отговор по повод заявлението на лицето № 5405/31.07.2013 г., където изрично е отбелязано, че преводът от немски език е "прекратяване на договора по взаимно съгласие". Това решение е обжалвано пред съда с доводи, че трудовият договор е срочен и за период от 25.12.2012 г. до 15.04.2013 г. и се прекратява с уговорения срок. Също така, че административният орган не се е съобразил с европейските регламенти - Регламент ЕО № 987/2009 г. на Европейският парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата по прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност и с Решение № 154 от 8 февруари 1994 г. и Решение № 199 от 13.10.2004 г. относно формулярите-образци, необходими за прилагането на регламенти на Съвета. Поддържа, че съгласно цитираните решения т. 3 "всеки формуляр се предоставя на официалните езици на общността и е оформен така, че при поставянето им една върху друга отделните версии съвпадат напълно. С това се дава възможност на всяко лице или орган, към което е адресиран формулярът /правоимащ кандидат, институция, работодател и др./ да го получи разпечатан на собствения му език. В противоречие с т. 3 от решение № 154 от 8.02.1994 г. административният орган в решението коментира превод на формуляра от немски език и само това нарушение достатъчно за отмяна на решението. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна по изложените съображения в нея. Наред с това е прието, че съгласно чл. 61 от Регламент ЕО/883/2004 на Европейския парламент и на Съвета периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на друга държава - членка следва да се сумират с периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на компетентната институция на държавата - членка. За да бъде извършено това действие съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент ЕО№ 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура по прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г. административната комисия определя структурата, съдържанието, формата и подробните способи за обмен на документите и структурираните електронни документи. Също така съдът е съобразил, че със свое решение № 154/8.02.1994 г. относно формулярите образци, необходими за прилагането на Регламенти на съвета ЕИО/1408/71 и ЕИО/№ 574/72 Административната комисия на европейските общности за социално осигуряване на мигриращите работници е одобрила формуляри образци - Е 301 до Е 303, като е съобразено постановеното в т. 3 от решението, че всеки формуляр се предоставя на официалните езици на общността и е оформен така, че при поставянето им една върху друга отделните версии съвпадат напълно. При съпоставяне на представения формуляр на немски език с формуляр на български език съдът е възприел, че отбелязванията отговарят на действителното положение като в т. 5. 1 причина за прекратяване на договора отбелязванията отговарят на основание изтичане на договора. При това положение съдът е приел за доказано по несъмнен начин основанието посочено от жалбоподателката "изтичане на срока на договора". Тезата на административния орган позоваващ се на кореспонденцията - приложените писма е приета за неоснователна тъй като не са изпълнени указанията представените документи на немски език да бъдат съпроводени с точен превод на български език. При тези съображения решението и разпореждането са отменени като незаконосъобразни. Решението е правилно. Поддържа се отново тезата за установеност на основанието за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание приложените по делото писма - кореспонденция между ТП на НОИ Добрич и дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ София които съдът в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите не кредитирал. Тези доводи са неоснователни. Съдът е изложил подробни мотиви за приложимите материални норми на европейското право и след анализа на които правилно е приел от доказателствата по делото незаконосъобразност на обжалваните актове. Доказателствата, взети предвид от административния орган представляват становище на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ София, която е звено от системата от органи в НОИ. Или, тези доказателства са съставени от структурата, към която принадлежи органът, издал акта, поради което при оспорването им са приложими общите правила по ГПК са оценка на доказателствата. От друга страна, съдът е установил и посочил ясно и точно според приложимото право, какви са способите, редът и видът на доказателствата за установяване на съществените факти от значение за правилното решаване на спора. Касационната жалба съдържаща твърдения за нарушения при постановяване на решението, но без да ги развива и по същество представлява искане за ревизия на първоначалното решение което е недопустимо в касационно производство в което следва да бъдат посочени и развити точно кои основания за отмяна почл. 209, т. 3 АПК са налице. Поради това и на основание чл. 218, ал. 2 АПК след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът не констатира основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се дължат разноски на ответника поискани от него своевременно, но поради факта, че не са доказани такива пред касационната инстанция не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение

Цитирани разпоредби

1