Решение № 7399 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2013 г.
ВАСIII отделение02.06.2014 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1912/13.08.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2080/2012 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7399 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "МВЕЦ ЛЕЩАК" ЕООД против решение № 1912/13.08.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2080/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РР-1471/17.04.2012 г. за отказ за изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на БДУВИБР - Пловдив и дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното решение на дирекцията да бъде отменено и връщане на преписката за ново произнасяне. Соченото касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на котрол за законосъобразност пред административния съд е решение № РР-1471/17.04.2012 г. на инж. Караджов, подписано "за директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив". Обжалваната заповед е издадена във връзка със заявление с вх. № РЯ-01-81/11.11.2011 г. В решението е посочено, че заявлението е за изменение на разрешително № 31140012/18.09.2007 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Арда, с разрешена цел "Производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Лещак-2" в землището на с. Леска, общ. Мадан, обл. Смолян, в частта "Срок за завършване на строителството". Административният орган е преценил искането с оглед съвместимостта му с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, утвърден със заповед № РД-292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В резултат на преценката е направен извод, че инвестиционното намерение попада в повърхностно водно тяло BG3AR700R028 - р. Арда и р. Ардинска, за което е определена мярка с код BG3HM11 "Забрана за изграждане на МВЕЦ", която е с императивен характер и задължава административния орган да действа в режим на обвързана компетентност. Прието е, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраната по чл. 118ж, т. 5 ЗВ. Съдът е приел, че административният орган е квалифицирал правилно искането на дружеството като такова за изменение на разрешителното, по молба на титуляра по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не като искане за продължаване действието на срока на разрешителното по чл. 78 ЗВ. Съдът е преценил като правилна преценката на административния орган и относно извода му, че инвестиционното намерение на жалбоподателя попада в повърхностно водно тяло, за което е определена мярка забрана за изграждане на МВЕЦ. Посочено е от съда, че сроковете в Наредбата за ползването на повърхностните води са инструктивни и не прекратяват правото на административиня орган да се произнесе по образуваното административно производство. Крайният извод на съда за законосъобразност на отказа е обоснован и с разпоредбата на § 146
от ПЗР ЗИД ЗВ, обн., ДВ, бр. 61/2010 г. Съдът е посочил, че стриктното спазване на условията на разрешителното е в обществен интерес, тъй като е насочено към осъществяване на целите на закона, свързани с намаляване на замърсяването на водните обекти. Решението е правилно. Изводът на съда, че са налице посочените фактически основания за отказа не се оспорват от жалбоподателя, т. е. той не оспорва, че изграждането на МВЕЦ попада в обхвата на забраната с код ВОЗНМ11 "Забрана за изграждане на МВЕЦ". Безспорно е също така, че към датата (15.11.2011 г.) на подаване на искането за изменение на разрешителното, чрез удължаване на срока за завършване на строителството е в сила разпоредбата на чл. 118ж от ЗВ. При тези обстоятелства, правилно административният съд е посочил правното основание - § 146 от ПЗР на ЗВ, на което административният орган фактически е отказал исканото изменение. При наличие на правно основание за издаване на обжалвания резултат, само непосочването му в административния акт, не може да се прецени като съществен негов порок. Правилен е изводът на съда, че с издаването на обжалвания отказ е спазен материалният закон. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди.