Решение № 3397 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ против решение 20821 от 22.10.2024 г., постановено по адм. д. 3938/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е обявена нищожността на решение Ж-226/14.03.2024 г. на КЕВР и преписката е изпратена на същата за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че решението на КЕВР е постановено в кръга на материалноправната му компетентност и не е нищожно. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД /ЕРМ Запад, ЕР дружеството/. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът В. В. В. не взема становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът е приел за установено, че между ответниците в настоящото производство е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. С оспореното решение КЕВР е дала задължителни указания на ЕРМ Запад в 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да оттегли претенцията си към г-н В. за промяна на сключения договор. От правна страна съдът е счел, че актът е издаден от компетентен орган КЕВР, при спазване на установената форма, но даденото указание от КЕВР не съставлява задължително указание по прилагането на закона съгл. чл. 22, ал. 5 от ЗЕ вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/2013 и е лишено изцяло от законова опора. Изложил е съображения, че няма правна норма, която да забранява на едната страна в правоотношението да прави предложение до другата страна за изменението му. Поради това със съдебното решение актът на КЕВР е обявен за нищожен. Преписката е върната на административния орган, за да се произнесе по съществото на спора, чийто предмет е отказът за присъединяване от страна на ЕРМ Запад и определената прогнозна цена за присъединяване от 18854 лева. Дадени са указания КЕВР да обсъди техническата възможност за присъединяване след съответно изясняване на фактическата обстановка, както и указания по приложението на закона относно цената на присъединяване. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните доводи за нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за нищожност на решението. Неправилно преписката е върната на административния орган за преценка на въпроси, които са извън предмета на спора. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Разпоредбата на чл. 76, ал.4, т. 2 ЗЕ предвижда, че КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал.1, т.1 ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, следва да се приеме, че КЕВР е компетентна да издаде оспорения административен акт. Засегнатата от решението страна има както гражданскоправен път за защита, така и административноправен и е избрала втория път. Дадените от Комисията указания, макар езиково да не са напълно издържани, ясно изразяват волята на комисията, че страните по договора за присъединяване трябва да го изпълняват и са в рамките на предоставената компетентност и на оперативната самостоятелност на административния орган. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. В този смисъл Комисията е действала в рамките на правомощията си и като краен резултат е дала адекватни указания. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Съгласно чл.11 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи вр. §2 ПЗР от същата, съответният мрежови оператор може мотивирано да откаже да присъедини изцяло или частично обект към електрическата мрежа при заявените условия при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация и когато присъединяването на обекта води до влошаване условията за снабдяване на други клиенти на електрическа енергия поради липса на необходимата мощност. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба 6/2014 г., за присъединяването на обект към електрическата мрежа лицето, сключило договор за присъединяване, заплаща цена за присъединяване съгласно действащата нормативна уредба по начин и в срокове, определени в договора за присъединяване. Според, ал. 2, случаите, когато съоръженията за присъединяване се изграждат по реда на чл. 21, ал. 5, цената за присъединяване и направените взаимно признати разходи за тези съоръжения се компенсират при условия, определени в договора за присъединяване. Параграф 2 от ПЗР на Наредба 6/2014 г. предвижда заварените при влизане в сила на тази наредба незавършени процедури по присъединяване да се завършват по реда на тази наредба. Между страните в административния спор е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. С подписването му страните са се споразумели за задълженията на страните по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, както и относно срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване. Не е спорно, че обектът е вече присъединен, има регистриран клиентски номер, абонатен номер и точка на доставка, но ЕР дружеството не е поставило изискуемия съгласно договора трифазен електромер. Въпросът за техническата възможност за присъединяване подлежи на обсъждане преди подписване на договора и извършване на присъединяването, а не след това. След като договорът е подписан и обектът е електрифициран, приложими са условията на договора, включително описаните в него технически параметри. Поради това съдът е следвало да стигне до извод за правилност на съображенията на КЕВР, че ЕР дружеството не може едностранно да променя условията по договора. По изложените съображения обжалваното решение на съда е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо това да бъде отхвърлена жалбата на електроразпределителното дружество. При този изход от спора, на касатора се дължат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както са поискани, в общ размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение