Решение № 5858 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2010 г.

Решение № 5858 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, подадена от Деница Маринова Маринова - Йорданова, служител с юридическо образование, (одобрена от директора с писмо изх. № 381 от 26.01.2011 г.) срещу решението от 14.07.2010 г. по адм. дело № 234/2010 г. на Административен съд - гр. Русе.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че управителят на "Елеганс" ЕООД, гр. Русе, със заповед № 2 от 8.03.2010 г. е установил сумирано отчитане на работното време за периода от 8.03.2010 г. до 31.03.2010 г. за всички работещи в шивашкия цех по приложен поименен списък и график за работа с осем часов работен ден от 8 до 12 часа и от 13 до 17 часа. В заповедта са посочени по дати работните и почивните дни за целия месец март, а не само за периода от 8 до 31 март, за който се въвежда сумирано отчитане на работното време.

На 19.03.2010 г. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе е извършил проверка, при която е направил констатация, отразена след това в протокол с изх. № ИД-317 от 22.03.2010 г. така: "работодателят е запознал работниците на дружеството със заповед № 2 от 8.03.2010 г., с която е въвел сумирано изчисляване на работното време и утвърждава поименен график на работа за периода от 1.03.2010 г. до 31.03.2010 г. едва на 10.03.2010 г. (т. е. десет дни след началото на периода), с което е нарушил чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда." Въз основа на тази констатация инспекторът е дал предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), с които е задължил работодателят при въвеждане на сумирано изчисляване на работното време: а) да утвърждава поименен график на работа за съответния календарен период още в самото начало на периода и б) да запознава работниците на дружеството със заповедите и графика също така в самото начало на периода, съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

Сезиран с жалба от работодателя, Русенският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил дадените задължителни предписания. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. нарушение на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските би имало само в случай, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време за определен период работодателят не е утвърдил и поименни графици за работа за същия период, а в случая тези две действия са били извършени едновременно, поради което липсва нарушение на трудовото законодателство и в частност на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

1. Според чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ работодателят има задължение да осигури на работниците си указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, но в тази разпоредба липсва указание кога и към кой момент следва да изпълни това свое задължение. Житейски обосновано е това да се извърши преди изпълнението на трудовите задължения, но това би означавало разширително и поправително тълкуване на правната норма, което е недопустимо при издаване и прилагане на принудителни административни мерки, каквито са дадените от инспекторите при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе задължителни предписания.

1. По начина, по който е формулирано предписанието спрямо бъдеща дейност на работодателя, същото има за цел предотвратяване на нарушения на трудово законодателство, а вместо това е посочено, че се дава за отстраняване на констатирано нарушение. Съгласно чл. 404, ал. 1 КТ предписание може да се дава за отстраняване, но само на вредни последици от нарушения, за наличието на каквито няма формирана обстоятелствена част, не са наведени твърдения за наличие на такива в мотивите на предписанието. Допуснато е разминаване между даденото предписание като съдържание и законово предвидените правомощия и възможности на контролните органи за предписването му по отношение на евентуална бъдеща дейност на работодателя.

Решението на Русенския административен съд е правилно като краен резултат.

Същественото е, че и той, както и контролният орган, необосновано е приел, че сумираното изчисляване на работното време се въвежда за периода от 1.03.2010 г. до 31.03.2010 г. Волеизявлението на работодателя, изразено със заповед № 2 от 8.03.2010 г., гласи така: "... установявам сумирано отчитане на работното време за периода от 8.03.2010 г. до 31.03.2010 г.". Следователно тази заповед е издадена в първия ден от периода на сумирано отчитане на работното време, който първи ден при това е бил почивен ден. Почивен ден е бил и следващият от този период - 9.03.2010 г. Поради това на практика работниците е можело да бъдат запознати със заповедта в първия работен ден след нейното издаване, а това е 10.03.2010 г. Така че действията на работодателя в случая не нарушават трудовото законодателство. Друг е въпросът, че самият институт на сумираното изчисляване на работното време дава легална възможност за удължаване на работния ден без уведомяване на инспекцията по труда или синдикатите за това и допуска по-голяма продължителност на една работна смяна и на целия период, за който се въвежда по-голям работен ден от обикновено и това удължаване на работния ден (работната смяна) и на периода, за който се установява, е чувствително по-голямо от това при института на удължения работен ден (сравни чл. 136а, ал. 2 и 3 и чл. 142, ал. 2 и 4 КТ). Но изравняването на допуснатите от законодателя отклонения от правилата за продължителност на работното време при тези два трудовоправни института може да бъде направено само по законодателен ред.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,