Решение № 1238 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2008 г.

Решение № 1238 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.07.2008 г. по адм. д. № 6263 от 2007 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Николай Тодоров Николаев, Силвия Кирилова Маринова, Митко Желязков Георгиев и Юрка Веселинова Русанова от Плевен в качеството им на членове на ТЕЛК против експертно решение № 1516 от 9.11.2006 г. на НЕЛК, с което е изменено експертно решение № 0538 от 10.03.2006 г. на ТЕЛК - Плевен като признатата трайно намалената работоспособност на Мария маринова Заркова е била намалена от 72 на сто на 42 на сто. Против това решение на градския съд Николай Тодоров Николаев, Силвия Кирилова Маринова, Митко Желязков Георгиев и Юрка Веселинова Русанова са подали касационна жалба, с които е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им правилно е приел, че трайно намалената работоспособност законосъобразно е определена за страданията на освидетелстваното лице, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почина на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Доколкото съществува медицински спор между страните, налице е фактически въпрос и той е следвало да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на медицинска експертиза. Административният съд е участвал активно и насочвал касаторите в събирането на доказателства в подкрепа не техните становища. Съдът е указал на същите да ангажират доказателствата си във връзка с всички оплаквания в жалбата. Те обаче са отказали назначаване на медицинска експертиза, която да провери правилността на определените от НЕЛК проценти намалена работоспособност на освидетелстваното лице. Административният съд не може да провери дали правилно са определени тези проценти без помощта на вещо лице, което се явява най-подходящо доказателство в този случай. След като касаторите са отказали назначаването на медицинска експертиза, не може да се твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата. Законът отрича качеството на доказателствено средство твърденията на страните, с които те претендират изгодни за себе си факти и отричат неизгодни за себе си такива. Това следва от разпоредбата на чл. 154 ГПК, съгласно която страната е длъжна да представи доказателства и установи твърденията, на които основава своята жалба. При това положение не е доказано, че експертното решение на НЕЛК съдържа неверни факти и обстоятелства, както правилно е преценено от административния съд. Налице е едно експертно решение на НЕЛК по чл. 56 НМЕР, с което е определена степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Експертното решение правилно е издадено от специализиран състав на вътрешни болести при НЕЛК, който е определен съобразно водещата диагноза "инсулинозависим захарен диабет". С експертното решение на НЕЛК има произнасяне по поводите, предвидени в чл. 56 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Не е допуснато нарушение и на административно производствените правила, предвидени в чл. 57 от същата наредба. Степента на трайно намалената работоспособност е определена след извършен клиничен преглед и въз основа на наличната медицинска документация, касаеща здравословното състояние на лицето. Следователно, в обжалваното експертно решение на НЕЛК са посочени процентите на трайно намалената работоспособност по повод уврежданията на неговото здраве. Така е преценил и административният съд. С оглед на това правилно е прието, че обжалваното експертно решение е законосъобразно след като не са опровергани констатациите на НЕЛК. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,