Решение № 8029 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. П. Н. от гр. Пловдив против решение № 1130 от 30.01.2026г., постановено по адм.д. №430 по описа за 2025г. на Административен съд - Пловдив. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му на основанията ,посочени в чл. 209, т.3 АПК. Ответникът - Нацонална агенция за приходите оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Ксационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която ъдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил иск, квалифициран от съда като такъв по чл.1 ЗОДОВ, с който ищецът Д. П. Н. от гр. Пловдив по силата на договор за цесия от 15.01.2025 г., действащ като цесионер на вземането на А. Й. Й., претендира изплащане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на обезпеченото с ипотека вземане в размер на 117 348,00 лв. и лихва в размер на 30 249,72 лв. за периода от 12.08.2017 г. до датата на разпределението и 2 349,20 лв. – разноски, или в общ размер 149 946,62 лв. в резултат на действията на публичния изпълнител по изпълнително дело № 289/2011, поради незаделена сума за ипотекарен кредитор след извършена публична продан на ипотекиран имот. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е налице първата предпоставка на закона – наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт, за уважаване на исковата претенция. По делото е било установено, че срещу П. Н. Н. е образувано изпълнително дело за установени и изискуеми публични задължения. За обезпечаването на дълга му е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. № РД-11-502/29.03.2010г., с което е наложена възбрана върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор, посочен в решението в гр. Пловдив, с указан там адрес. Постановлението е връчено лично на длъжника на 06.04.2010 г.С цитираното постановление е вписаната първа по ред възбрана - вх. регистър 11670/26.05.2010 г., т. 6, акт № 245/2010г. Насрочен е опис на недвижимия имот със Съобщение за насрочване на опис № 0289/2011/ 000017/25.04.2013 г., което е връчено на Н. на 07.05.2013 г. с обратна разписка. Описът на имота е извършен на 16.05.2013г. в присъствието на длъжника, който не е направил възражения. На 19.08.2014 г. е сключен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху същия имот, вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията Пловдив с вх. № 22638 от 19.08.2014г., [номер], между страните А. Й. - кредитор и П. Н. - длъжник. Кредиторът е предоставил и предал на длъжника парична сума в размер на 60 000 евро по Договор за заем, сключен между същите страни на 21.08.2007 г., със срок на издължаване 20.08.2014 г. От А. Й. е подадена искова молба по чл. 240, ал. 1 предл. второ от ЗЗД с Вх. № 24200/12.08.2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в която същият моли ответника П. Н. да бъде осъден да върне заетата парична сума в размер на 60 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане, както и разноските по делото. По образуваното гр. д. №1871/2019г. по описа на ОС - Пловдив е входирана молба от страните за одобряване на сключена спогодба между тях на 11.02.2020г. С протоколно определение № 1106 от 13.07.2020г. съдът е приел и одобрил постигнатата между страните спогодба, на основание на която е издал изпълнителен лист от 23.07.2020г. в полза на Й. за сумата от 60 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2017г., както и разноските по делото в размер на 2 349,20 лв. Процесният ипотекиран недвижим имот, същият е продаден на публична продан, чрез втори по ред търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение с Изх. № 111-0001523/20.07.2017 г. Подадената оферта е била редовна и за купувач е обявен „Сидеров Консулт“ ЕООД. Проведената продан не е обжалвана и е влязла в сила. С получената сума от продажбата са извършени следните разпределения: - с Разпореждане с изх. № 125-0171506/14.06.2019 г. и с изх. № 125-0171556/14.06.2019 г. са погасени публични задължения по изпълнително дело; - с разпореждане с изх. № 152-0000217/ 16.08.2019 г. е преведена сума в размер на 133 474,91 лв. в полза на ЧСИ. с Разпореждане с изх. № 152-0000222/ 22.08.2019 г. е преведена сума в размер на 685,67 лв. в полза на ЧСИ с Разпореждане с изх. № 152-0000231/02.09.2019 г. и с изх. № 152-0000232/02. 09.2019 г. е преведена сума в общ размер на 51 111,11 лв. в полза на адвокат на П. Н.. Със Заявление от 20.11.2019г. до Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Пловдив, А. Й. се легитимира като обезпечен кредитор по право по образуваното изпълнително дело и прилага нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В подаденото уведомление, същият е съобщил, че е предприел съответните законови действия по издаване на изпълнителен лист, по учредената в негова полза ипотека. Със заявление от 17.08.2020г. до Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Пловдив Й. прилага Изпълнителен лист от 23.07.2020г. Във връзка с постъпилото заявление до Й. е изпратен отговор, с който той е информиран, че след приключване на всички съдебни производства ще бъдат предприети съответните действия за изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. С последващо заявление от 24.06.2021 година, Й. отново е настоял да бъде присъединен като обезпечен кредитор и да бъде удовлетворен въз основа на представения изпълнителен лист. От заключението на съдебно-иконочимеската експертиза е установно, че по изпълнително дело № 289/2011 г. на ипотекарния кредитор не са заделяни и заплащани никакви парични суми. Въз основа на така установените факти, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им с касационната жалба и съобразно правилото на чл. 219 и чл. 220 АПК, съдът е направил обосновани и правилни изводиза неоснователност на исковата претенция. Следва да се посочи, че исковата претения намира своето правно основание в чл. 19 ЗНАП, съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Правилна е преценката на съда, за това, че по силата на чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. Съгласно чл. 226, ал. 1 от ДОПК в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания. За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски (чл. 226, ал. 2 от ДОПК).Действията на публичния изпълнител подлежат на обжалване по реда на чл. 266-268 от ДОПК. В конкретния случай се претендират вреди, причинени вследствие на бездействие от страна на публичния изпълнител, което не е било обжалвано. Както правилно се сочи в мотивите на обжалвания съдебен акт фактическиятсъстав на отговорността на Агенцията ь съгласно препратката към чл.1 ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Имотът, ипотекиран в полза на А. Й. е продаден след проведен търг с тайно наддаване на 31.08.2017 г. Платената от купувача сума е разпределена с разпореждания, от 14.06.2019 г., 16.08.2019 г., 22.08.2019 г., и 02.09.2019 г. Изпълнителният лист в полза на Й. за сумата от 60 000 евро е издаден на от 23.07.2020г. На основание чл. 217 от ДОПК, в производствата пред публичния изпълнител могат да се присъединяват кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Съгласно ал. 3, изр. второ на чл. 194 от ДОПК припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Национална агенция за приходите. Правилно в мотивите на административния съд се сочи, че действията на публичния изпълнител, които касаят А. Й. е следвало да се извършат до датата на извършеното разпределение на получените от продажбата на ипотекирания имот суми, най-късната от които е 02.09.2019 г. На 03.09.2019 г. последната част от сумата е наредена по сметката на съответния взискател. Съответно, ако е налице извършено от публичния изпълнител незаконосъобразно действие, то същото се явява довършено на тази дата, доколкото до 02.09.2019 г. ипотекарният кредитор не е бил присъединен по изпълнителното дело и след 03.09.2019 г. няма запазена за него сума по сметката на НАП. Заявление от А. Й. е постъпило в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив на 20.11.2019 г., когато имотът е продаден на публична продан и сумите от продажбата са разпределени. Предвид така установените факти съдът правилно и обосновано е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Решението на административния съд следва да се остави в сила, като настоящата инстнация на осн. чл. 221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите му. С оглед на изложеното, Върховният административен съд