Решение № 14504 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2011 г.

Решение № 14504 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Хайдар Хасан Амин, гражданин на Ирак, моли да бъде отменено решение № 8426/14.06.2011 г. по адм. д. № 5284/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 134/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде предоставен хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба ДАБ при МС моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата против решение № 134/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл. 8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за това. Според съда в държавата по произход Ирак не е налице ситуация на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Съдът е приел, че не е установена интервенция в личната сфера на касатора във връзка с въоръженият конфликт, която да обоснове предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Приел е също, че понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Жалбоподателят в молбата си до ДАБ и в изявленията си пред интервюиращия орган не съобщава факти, които представляват тежки лични заплахи срещу живота или личността Решението е правилно в частта, с която е отказано признаване статут на бежанец. От данните по делото не се установява кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение в Ирак. Основателен е доводът на касатора за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в четирите провинции на централен Ирак според предоставената информация от посланика в Ирак чрез МВнР № 2122/20.07.2009 г. е определена като нестабилна и неподходяща за репатриране на лицата, получили отказ за закрила. В представените бележки на ВКБООН от м. 7.2010 г. за обстановката в петте централни провинции е посочено, че се характеризира с продължаваща несигурност, извършват се нападения с масови жертви на хотели, чуждестранни посолства, броят на убитите цивилни граждани при актове на насилие през 2010 г. е от същия порядък като през 2009 г. Има случаи на насилие упражнено спрямо представители на Иракските сили за сигурност, включително към такива, които не изпълняват в момента служебните си задължения и е направена препоръка да се ползват препоръките от 2009 г., според които да не се връщат лицата от централните провинции насила, а да им се предоставя международна закрила. Ноторно известно е, че бомбените атентати в Багдат, от където е касаторът, са извършвани и през 2010 г. Извършването на бомбени атентати на места със значителна концентрация на цивилни лица, представлява случай на безогледно насилие по смисъла на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г. по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Според СЕС съществуването на такива заплахи по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявано от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавите-членки, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В отклонение от практиката на СЕС тричленният състав на ВАС е приел, че за да са доказани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ трябва да е установена заплаха, насочена лично срещу касатора и неправилно е отхвърлил жалбата в тази част. По делото е установено, че жалбоподателят е работел именно в Иракските сили за сигурност като лична охрана на председателя на висшия съдебен съвет в Ирак. Предвид цитираните по-горе данни в бележките на ВКБООН и останалите събрани по делото доказателства решението е неправилно в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на касатора. Решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Хайдар Хасан Амин против решение № 134/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и в тази част преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут предвид указанията по тълкуването на закона и актуалните данни за обстановката в Ирак към момента на новото произнасяне. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,