Решение № 5617 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 647/2016 г.

Решение № 5617 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 647/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Техномаркет България" АД срещу решение № 6688/03.11.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 7242/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната Заповед № 397/04.06.2015 г. на Председател на Комисията за защита на потребителите. Ответникът по касационната жалба, Председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява писмено становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По същество, първоинстанционното решение е правилно при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Техномаркет България" АД срещу Заповед № 397 от 04.06.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя неясна и неразбираема информация /на чужд език/ относно обстоятелството, че предлаганата стока не е в изцяло ново състояние, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика, в нарушение на чл. 68е, ал. 2 предложение "търговецът предоставя информация по неясен или неразбираем начин" във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно при следните изводи от правна страна: Страните не спорят по фактите. По делото по безспорен начин се установява, че "Техномаркет България" АД продава мобилни телефони APPLE IPHONE 5 32 GB RFB BLACK, като информацията, обявена в сайта www. technomarket. bg и информацията на етикета в магазина съдържа текст изписан на кирилица "РЕФЪРБИШ" или на латиница "RFB"/ "PRE-OWNED", без информация относно това, че стоката не е в изцяло ново състояние, като липсва инструкция на български език за употреба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, в насока, че така констатираната търговска практика противоречи на забраната за нелоялна, заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставяне на подвеждаща информация свързана с продажба на мобилен телефон APPLE, като част от текста на етикета е изписан с латински букви с неясен превод на български език, без инструкция за употреба и без да е преведено значението на специфичните понятия - рафърбиш и с кратко означение RFB. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ въвежда като нелоялни заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к от същия закон. В конкретната хипотеза правилно органът е квалифицирал практиката като заблуждаваща по чл. 68е, ал. 2, предложение "търговецът предоставя информация по неясен или неразбираем начин" ЗЗП. Неоснователни са касационните доводи, че използваните термини на кирилица "РЕФЪРБИШ" или на латиница "RFB"/ "PRE-OWNED" са ясни и достъпни за значителна част от потребителите, като същите се препращат да посетят линкове и уеб-сайта на дружеството с обяснение на понятията, поради което термините били общоизвестни. Твърденията в тази насока правилно са квалифицирани като недоказани и съдът правилно и обосновано е приел, че е осъществен фактическия състав на визираната в обжалваната заповед от 04.06.2015 г., правна норма на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68е, ал. 2 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 68г и чл. 68в ЗЗП, в нормата, определяща съдържанието на понятието "заблуждаваща", се съдържат две самостоятелни форми на осъществяване на заблуждаваща търговска практика и в случая е налице втората форма, когато информацията е вярна за някои от обстоятелствата, но е поднесена по начин, който заблуждава или е в състояние да заблуди средния потребител. В този смисъл е обсъдено и понятието "потребител" съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и т. 25 от § 13 на същия закон касаещ съществено изменение на икономическото поведение на потребителя, което намалява способността му, да вземе информирано решение, което не би взел, ако предлаганите мобилни устройства не бяха описани по начин да въведат в заблуждение средния потребител с използването на технически термини на чужд език. Неоснователни са и възраженията на касатора относно липсата на предмет на заповедта. Със същата е наложена принудителна административна мярка на дружеството за преустановяване прилагането на заблуждаваща нелоялна търговска практика, свързана с предоставянето на информация относно стоки по неясен или неразбираем начин. Неоснователно е и възражението, че така изписания термин не е неясен за "средния потребител". Касае се за специфични термини и съкращения, изписани на чужд език, който дори и да е разпространен, не обосновава извод за познание на "средния потребител" по отношение на посоченото специфично техническо понятие, което като информация е от съществено значение за формиране на поведението на потребителя. Касационната инстанция приема, че не са допуснати нарушения на материалния закон и решението на Административен съд София град е поставено след цялостен съдебен контрол по чл. 168 от АПК при обсъждане доводите на страните и правилна преценка на установените факти, поради което и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд