Решение № 17345 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2011 г.

Решение № 17345 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недрет Рафет Али от с. Срединка, Кърджалийска област, против решение № 96 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 261/2011 г. на Административен съд - град Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. С посоченото решение № 96 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 261/2011 г. Административен съд - град Кърджали е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Недрет Рафет Али срещу разпореждане № 190-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че "в конкретния случай не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР (защото) за заявените с молбата - декларация, начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения след вписване на съдебното решение, с което е открито производството по несъстоятелност (на работодателя), жалбоподателката няма право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, като според чл. 639, ал. 1 от Търговския закон, тези вземания е предвидено да се удовлетворяват по реда на чл. 722 от ТЗ". Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване от страна на административния съд на релевантните за спора правни норми от ЗГВРСНР и ТЗ. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и в процесния случай съдът правилно е преценил тези условия. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане. По делото е установено, че производството по несъстоятелност на работодателя "Орфей-Кърджали" ЕООД е открито с Решение № 39 от 25.02.2010 г. по описа на ОС - Кърджали, вписано е в Търговския регистър на 02.03.2010 г. и 30-дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 01.04.2010 г. Недрет Рафет Али е подала молба - декларация за отпускане на гарантирано вземане на 16.06.2011 г. Установеното сочи, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния 30-дневен срок и административният орган законосъобразно е постановил отказ за изплащане на начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на Директива 80/987/ЕИО, изменена и допълнена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на СЕ за изменение и допълнение на Директива на Съвета 80/987/ЕИО. Видно от решението на СЕС по дело № С-247/2012 г., Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че заявените с молба-декларация за отпускане на гарантирани вземания, начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения следва да се удовлетворят по реда на ЗГВРСНР . Според чл. 639, ал. 1 ТЗ тези вземания следва да се удовлетворят по реда на чл. 722 ТЗ. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,