Решение № 10066 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2009 г.

Решение № 10066 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14336/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на "Ню Бояна филм" АД, гр. София, м. Киноцентъра, п. к. 1616 срещу Решение № 58 от 19.08.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3760/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-184 от 28.09.2006 г. на кмета на район "Витоша", за неправилно, поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена след като съдът е прогласил за нищожна заповед с идентично съдържание. С това е приключило и административното производство по издаване на индивидуален административен акт. Новата заповед, поради факта, че е издадена въз основа на същото административно производство, е нищожна с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Наред с това съдът не е отчел, че към датата на издаване на новата заповед, е налице промяна в законодателството, а административното производство по оспорената заповед е проведено по отменения правен ред. Това нарушение също е довело до издаване на нищожен административен акт. Оспорваната заповед е и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй като не носи подписа на издателя си. Съдът е бил длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, да прогласи нищожността на акт, за който не може да се приеме, че е валидно волеизявление на съответния орган. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Частният жалбоподател счита обжалваното решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу цитираната заповед на кмета на район "Витоша" за незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че съобщаването на заповедта на министъра на културата е редовно уведомяване на дружеството. Министърът на културата е принципал на дружеството, но не може със свои самостоятелни действия да представлява или задължава търговското дружество. Оспорената заповед е издадена след изменението на § 4 от Преходните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и след приемането на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.). Административният орган не е спазил законовите изисквания за уведомяване на частния жалбоподател в качеството му на заинтересована страна. Моли съда да отмени решението в тази му част. Ответникът по касационната и частната жалби - кметът на район "Витоша", не взема становище. Ответниците - Горка Тодорова Караджова, Виолета Тодорова Владимирова, Красимира Тодорова Маркова и Иван Петров Евтимов, считат касационната жалба за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано. Ответниците - Елеонора Александрова Милева, Александър Димитров Милев, Жанет Величкова Велинова, Георги Величков Велинов и Лидия Кирилова Георгиева, считат касационната и частната жалби за неоснователни. Съдът правилно е приел, че с уведомяването на министъра на културата е извършено надлежно уведомяване на дружеството. Правилен е и извода на съда, че постановяването на оспорения акт въз основа на акта за непълноти и грешки от предишното административно производство не е нарушение, водещо до нищожност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът - "Инвер София" ЕООД, счита касационната жалба за неоснователна. Съдът правилно е приел, че нарушението на процедурните правила е основание за отмяна, не за обявяване на нищожност на оспорения акт. Неоснователни са и твърденията за нов правен ред, който органът не е спазил. В случая не може да се говори за акт за непълноти и грешки по смисъла на Наредба № 3/2005 г., тъй като за м. "Киноцентъра" и по специално за имот пл. № 38 липсва кадастрален план, а кадастрална карта не е приемана. Неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК, е и твърдението за нищожност на заповедта поради липсата на подпис на органа. Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Ответникът - Борис Марков Златков, счита жалбите за неоснователни. Останалите ответници не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и на частната жалби. Оспорената заповед е издадена след влязло в сила съдебно решение, което е обявило предходната заповед за нищожна. Липсата на подписан екземпляр на заповедта не дава възможност да се установи авторството. Министърът на културата няма представителна власт по отношение на дружеството, на когото е принципал. Върховният административен съд счита касационната и частната жалби за допустими - подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 и по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По частната жалба: Съдът, като разгледа частната жалба на посочените в нея основания, счита същата за основателна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че министърът на културата надлежно представлява търговското дружество, на което е принципал. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 12 и 24 от Правилника за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие (Правилника) неговото уведомяване за издадената заповед на кмета на района е валидно за "Ню Бояна филм" ЕАД. Този извод на съда е незаконосъобразен. По делото не се спори, че към датата на издаване на оспорваната заповед - 28.09.2006 г., частният жалбоподател е бил еднолично акционерно дружество със собственик на капитала държавата. Съгласно чл. 2 и 8 от Правилника правата на държавата в дружеството се упражняват от отрасловия министър, който безспорно е министърът на културата. Държавата, като едноличен собственик на капитала, и съобразно чл. 7 от Правилника, заедно със съвета на директорите, е орган на едноличното търговско дружество. В изчерпателно определените правомощия на едноличния собственик - чл. 12, т. 1 - 14, не фигурира правото да осъществява представителни функции. В т. 15 на чл. 12 е посочено, че едноличният собственик решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност от закона и устава. Уставът на дружеството не предоставя право на едноличния собственик да го представлява. С оглед разпоредбата на чл. 3 от Правилника, досежно реда, по който се образуват дружествата с държавно участие - Търговския закон, е безспорно, че за това, което не е уредено в Правилника относно правния статус на дружеството, се прилага Търговският закон. Разпоредбата на чл. 235 от Търговския закон определя, че съветът на директорите, респективно овластени негови членове, представляват дружеството. Министърът, упражняващ правата на държавата в еднолично акционерно дружество, би могъл да представлява дружеството, но само в качеството си на овластен за това чл. на съвета на директорите. Представителството на едно акционерно дружество, било то и с едноличен собственик на капитала държавата, се подчинява на определени законови изисквания, включително и такива за публичност. То е обективен факт, който подлежи на вписване в търговския регистър и не би могло да се извежда чрез тълкуване. С оглед на изложеното мотивите на съда са неправилни. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 54 от ЗКИР заповедта за изменение на кадастралния план се съобщава на заинтересованите по реда на ГПК. Към датата на издаване на заповедта е в сила отменения ГПК. Съгласно неговия чл. 48 връчването на юридически лица се извършва в канцеларията им. В случая това безспорно не е направено, поради което и на това основание съобщаването за заповедта на кмета на частния жалбоподател не е направено валидно и не може да породи целените правни последици, т. е. за него не тече срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното подадената жалба срещу Заповед № РД-09-184 от 28.09.2006 г. на кмета на район "Витоша" с искане за нейната отмяна поради незаконосъобразност е допустима. Като е оставил жалбата без разглеждане поради просрочие, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на съда за продължаване на съдебното производство. По касационната жалба: За да отхвърли жалбата на касатора с искане за прогласяване на нищожността на заповедта на кмета, съдът е приел, че издаването на заповед въз основа на акта за непълноти и грешки, послужил като основание за издаване на прогласената за нищожна от съда заповед, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, пораждащо нищожност на крайния акт. Приел е, че дори и с молбата на собствениците на имот с проектен планоснимачен № 38 от 14.08.2006 г. да е поставено началото на ново производство с искане за попълване на кадастралния план, за което е приложим вече реда по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, то уредената в ал. 3 на нормата процедура е съответна на процедурата по отменения чл. 86а, ал. 2, във вр. с чл. 86, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Допуснатите в хода на тази процедура нарушения не могат да обосноват нищожност на оспорената заповед, а биха били основание за нейната незаконосъобразност. С оглед на това е приел, че оспорената заповед не е нищожна. Този извод на съда е правилен. Спазването на установените административнопроизводствени правила е гаранция за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за законосъобразното и целесъобразно решаване на съответния случай при гарантиране на правата и интересите на участващите в производството страни. Нарушаването на тези правила би могло да доведе до нищожност на издадения в резултат на това производство акт, но нарушението трябва да е толкова съществено, че да води до липса на волеизявление. В случая, както правилно посочва в мотивите си съда, дори и да се приеме, че Заповед № РД-09-184 от 28.09.2006 г. на кмета на район "Витоша" е издадена въз основа на съставения на 13.01.2003 г. акт за непълноти и грешки, то този факт, сам по себе си не води до липса на валидно волеизявление на органа. Нещо повече, дори и въобще да не е съставен акт за непълноти и грешки, ако кметът, като компетентен по силата на § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, издаде заповед за попълване на кадастъра, то тя не би била нищожна. Налице ще бъде валидно волеизявление на компетентния орган, което обаче, с оглед на характера на допуснатото в хода на производството нарушение и влиянието му върху съдържанието на акта, би могло да бъде незаконосъобразно. Обосновано съдът приема, че в хода на административното производство не е налице такова съществено нарушение на правилата, което да породи нищожност на оспорения акт. Неоснователни са твърденията на касатора, че като не е провел ново административно производство по реда на влезлия в сила ЗКИР, административният орган е постановил нищожен акт. Това производство, както бе посочено, е гаранция за законосъобразността на акта, но то не предопределя неговата валидност. Сочените от самия касатор нарушени правни норми - чл. 9 и 35 АПК, са норми, обезпечаващи събирането на доказателства, изясняването на случая. Безспорно, тези норми са императивни и органът е длъжен да ги спазва, но нарушението им не е довело до липса на валидно волеизявление, то би могло да обоснове неговата незаконосъобразност. Основателни обаче са твърденията на касатора относно липсата по делото на подписан от административния орган акт. Видно от доказателствата, по делото е приложен екземпляр на оспорената заповед, който не е подписан от административния орган, а е извършена само заверка за вярност с оригинала. Вярно е, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена сила, както и оригиналът. В случая обаче, съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Основанията, на които се претендира нищожността, не са некомпетентност на подписалото го лице. Но съдът, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Той е длъжен служебно, дори да няма искане, да провери валидността на акта на всички основания. С оглед на това, съдът е бил длъжен - чл. 9, ал. 4 АПК, отделяйки спорното от безспорното, да укаже на страните, че следва да установят отношението си досежно този релевантен за валидността на акта факт. Още повече, че със съдебната проверка на акта се преклудират всички непредявени основания за невалидност на акта и повторно повдигане на каквото и да било искане и на каквото и да било основание е недопустимо. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която жалбата на "Ню Бояна филм" АД за прогласяване на нищожността на Заповед № РД-09-184 от 28.09.2006 г. на кмета на район "Витоша", е отхвърлена, е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Решението в частта, в която жалбата досежно законосъобразността на акта е оставена без разглеждане, е незаконосъобразно. С оглед на това съдът следва да отмени обжалваното решение и върне същото за ново разглеждане в отменената част в съответствие с дадените указания и за продължаване на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 и чл. 235 АПК Върховният административен съд