Решение № 12683 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 3089/03.04.2024 г., постановено по адм. д. 2382/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба и да бъде оставена в сила неговата Заповед 03-280/РД/333 от 20.03.2023 г. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Работим добре РД ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 3089/03.04.2024 г., постановено по адм. д. 2382/2023 г. по описа на АС-Пловдив е отменена Заповед за отказ 03-280-РД/333/20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отхвърлено проектното предложение на Работим добре РД ЕООД с наименование Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Авто-козметичен център за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти с код от ИСУН BG06RDNP001-19.156-0005 от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. в размер на 19 713,60 лв. с ДДС. АС-Пловдив приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения във формата. Въз основана събраните по делото писмени доказателства АС-Пловдив е констатирал, че проектното предложение на Работим добре РД ЕООД е на стойност 19 713,60 лв. и за него е поискана безвъзмездна финансова помощ в размер на 14 785,20 лв. Фактури 202182/26.10.2021 г. и 202183/26.10.2021 г., издадени от Гар Агент ООД отразяват извършено авансово плащане в общ размер на 14 040 лв. по доставка на оборудване, предмет на проектното предложение, за което е поискано безвъзмездно финансиране. Двете фактури са издадени преди дружеството получател по доставката Работим добре РД ЕООД да е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на 28.07.2022 г. като според вещото лице Д. Т. за целия период на регистрацията по ЗДДС (28.07.22 г.-13.02.2023 г.) дружеството не е ползвало/не му е възстановяван данъчен кредит за извършената инвестиция. Според АС-Пловдив тези фактически обстоятелства са достатъчни, за да се обоснове правен извод за липса на основанието по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Постановление 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС 189/28.07.2016 г.), на което се е позовал заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за да определи като недопустима за подпомагане сумата за ДДС в размер на 3 285,60 лв., което е довело и до пълен отказ от финансиране на проектното предложение на Работим добре РД ЕООД, защото общият размер на допустимите разходи става 16 428 лв., т.е. по-малко от минималния размер на общите допустими разходи, определени в Стратегия за водено от общностите местно развитие на МИГ Раковски. При формиране на правните изводи първата инстанция не е съобразила всички релевантни факти, които са останали неизяснени при разглеждане на спора поради неправилно тълкуване на приложимото материално право, както и игнориране на част от събраните по делото доказателства. Начисленият ДДС по двете фактури 202182/26.10.2021 г. и 202183/26.10.2021 г., издадени от Гар Агент ООД е в общ размер от 2 340 лв., а не в размер на 3 285,60 лв., както е прието от инстанцията по същество на спора. В мотивите на съдебното решение е спомената фактура 202198/01.11.2021 г., издадена от Гар Агент ООД с нулева стойност, но въобще не е обсъдена връзката й с другите две фактури. Договорът за доставка от 06.01.2021 г. и анекс към него от 07.12.2022 г. между Дейта ЕООД и Работим добре РД ЕООД с обща променена цена от 6 513 лв. без ДДС и 7 815,60 лв. с ДДС въобще не споменат като част от събраните по делото доказателства, независимо, че са отнасят към придобиването на част от активите, включени в проектното предложение (водоструйна машина, професионална прахосмукачка и небулизатор), респективно биха оказали влияние върху размера на допустимите разходи, включително и от гледна точка размера на начисления ДДС. Освен игнориране на част от събраните по делото доказателства, решаващият съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 74 от ЗДДС Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация. Съгласно цитираната норма регистрирано лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия: 1. налице са изискванията на чл. 69 и 71; 2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата; 4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон. Наличието на всички условия за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за налични активи, придобити преди датата на регистрацията по ЗДДС е от правно значение, защото съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/28.07.2016 г. не е допустим за съфинансиране от ЕСИФ възстановим ДДС. По силата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ПМС 189/28.07.2016 г. "възстановим данък върху добавената стойност" е сумата на платения ДДС, която регистрираното по реда на ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по ЗДДС, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона. Следователно е необходимо да бъде изследван въпроса дали за Работим добре РД ЕООД при регистрацията му по ЗДДС на 28.07.2022 г. е възникнало право да приспадне начисления му ДДС по доставките на оборудването, включено в проектното предложение. Лаконичната констатация в заключението на вещото лице, че за целия процесен период във връзка с извършената инвестиция не е ползвал, респективно не му е възстановяван данъчен кредит по реда на глава VII от ЗДДС не установява достатъчно ясно фактите, посочени в хипотезата на чл. 74 от ЗДДС, при която за лицето би възникнало право на данъчен кредит. За правилното приложение на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ПМС 189/28.07.2016 г. от значение е не дали е ползвано право на данъчен кредит, а дали то е възникнало. Това тълкуване на приложимото право следва както от използвания израз възстановим ДДС, а не възстановен, така и от легална дефиниция на използваното понятие, в която се включва и хипотеза когато, като е имало това право, не го е използвало. По делото е останало неизяснено дали към 28.07.2022 г. (дата на регистрацията по ЗДДС) по отношение на Работим добре РД ЕООД са били налице всички условия по чл. 74 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит по доставките на оборудването, предмет на проектното предложение, за което е поискал безвъзмездно финансиране. По изложените съображения се налага извод за необоснованост и незаконосъборазност на решението на АС-Пловдив, с което без анализ на всички доказателства по делото, без събиране на всички относими към спора доказателства и наличието на предпоставките на чл. 74 от ЗДДС, е отменена Заповед за отказ 03-280-РД/333/20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Изрично трябва да бъде посочено, че съдебното решение не съдържа и пълно произнасяне по предмета на делото лисва връщане на преписката от съда за ново произнасяне от страна на ДФЗ с указания по тълкуването и прилагането на закона, респективно произнасяне по проектното предложение на Работим добре РД ЕООД. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение, а с оглед забраната за установяване на нови фактически основания не е възможно осъществяване на касационен контрол относно спазването на материалния закон, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора АС-Пловдив следва да събере доказателства (счетоводни документи и съдебна експертиза), от които да се установи точната стойност на допустимите разходи по проектното предложение, от какви фактури, издадени от кои доставчици се формират, както и дали придобитото оборудване представлява налични активи, за които за Работим добре РДЕООД като получателя по доставките е възникнало право на данъчен кредит при регистрирането му по ЗДДС и в какъв размер. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение