Решение № 3928 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 570/2016 г.

Решение № 3928 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 570/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С. против решение № 1816/25.11.2015 г., постановено по адм. д. № 704/2015 г. по описа на Административен съд-Б. (АС- Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. И. С. - служител на длъжност "КО-ООР" при Районно управление "Полиция" гр. С., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1816/25.11.2015 г., постановено по адм. д. 704/2015 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Д. Г. С. против Заповед за задържане на лице рег. № 441/27.08.2015 г. на полицейски орган при РУП-гр. С. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на нормативната уредба съставът на Административен съд - Б. приема, че са налице основания за задържане на жалбоподателя Д. С. в поделенията на МВР за срок от 24 часа. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая в противоречие със закона първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания С. към престъпен акт, предмет на ДП № 3393ЗМ - 556/2015 г. по описа на РУ - Сандански, цитирано в заповедта, по делото не са ангажирани. Жалбоподателят е задържан и отведен в сградата на РУ - гр. С., без да е установена неговата съпричастност към деянието. Досъдебното производство е образувано на 27.08.2015 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител, за това че на 27.08.2015 г. около 01:50 часа от бензиностанция "Петрол" АД, находяща се в с. К., общ. Сандански, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /взломен патронник на входната врата на сградата на бензиностанцията и разбита метална каса/ и използване на метален прът тип "кози крак" е отнел чужди движими вещи - сумата от 3140,46 лева, 650 броя лотарийни билети, на обща стойност около 2000 лева, стелаж с цигари, масла за автомобили, бутилки с антифриз, 10 броя винетни стикери, 20 ваучери за мобилните оператори, 30 карти за отстъпки, промоционални бонус точки, един брой компютър и един брой монитор с неустановена марка, всичките на обща стойност над 5140,46 лева от владението на управителя Г. К. М. от с. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК. Няма никакви данни, които да свързват С. с този акт - по преписката няма описание на извършителя или идентифициращи белези, които да насочва разследването към С., не е установено движими вещи (парична сума, лотарийни билети, винетни стикери и др.), предмет на престъплението, да се ползвани или намерени у него. В случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са налице данни за съпричастност на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В подкрепа на този извод са и фактите, че при съставения на 27.08.2015 г. протокол за претърсване и изземване в етаж от къща, обитаван от Д. Г. С. не са били открити предмети и вещи забранени от закона и имащи отношение по разследването. Не са налице данни и за най-малко предположение сочещо, че С. е съпричастен към извършеното престъпление. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, които не дават основание да се предположи, че С. може да е съпричастен към посоченото в заповедта престъпление. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Б. е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него на да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед за задържане на лице рег. № 441/27.08.2015 г. на полицейски орган при РУ "Полиция" гр. С. на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По водене на цялото дело Д. С. е направил разноски общо в размер на 420 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на РУП-Сандански. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение