Решение № 5933 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2014 г.

Решение № 5933 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Абубакар Диало, гражданин на Гвинея, е подал касационна жалба срещу решението от 9.12.2013 г. по адм. дело № 10889/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1665 от 19.09.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците нe е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. По делото е установено, че Абубакар Диало, роден е на 7.03.1993 г. в град Дабола, Гвинея, гражданин на Гвинея, по вероизповедание - мюсюлманин, неженен, е подал молба № 403/12.02.2013 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците, с която е поискал закрила. По тази молба е проведено ускорено производство и е издадено решение от 30.04.2013 г., с което молбата за статут е била отхвърлена като явно неоснователна. Постановеното от административния орган решение е било отменено с решение № 4038 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 4833/2013 г. по описа на Административния съд - София град и преписката е била върната на председателя на Държавната агенция за бежанците за произнасяне по общия ред. С решение № 1665 от 19.09.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. От правна страна съдът е приел, че отказът е законосъобразен поради отсъствието на основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Посочено е, че заявените от чужденеца мотиви не съответстват на предвидените в чл. 8 от Закона за убежището и бежанците нормативни изисквания. При провеждането на интервютата оспорващият е отрекъл да е бил преследван поради етническата му принадлежност, раса, религия или принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Чужденецът е заявил, че е напуснал Гвинея, защото е бил обвинен в убийство, което не е извършил. По отношение на искането за предоставянето на хуманитарен статут административният съд е приел, че за кандидата не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не е бил принуден да напусне страната по произход или да остане извън нея поради тежки посегателства срещу личността му. Съдът е констатирал несъответствия в разказаната от кандидата бежанска история, като е съобразил, че дори чужденецът да не е извършил престъплението, за което го обвиняват, преследването за извършено криминално деяние не попада в приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Преценени са фактите, свързани с личното положение на чужденеца, въз основа на които е направен извод, че той не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. Като е отчел и информацията за ситуацията в Гвинея съгласно представената справка № 01-3227 от 29.04.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", съдът е направил извод, че случаят няма характеристиката, дадена в тълкувателното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Фактите в бежанската история на чужденеца не съставляват основание за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците. Изводът на административния съд за отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е правилен. Бежанската история не съдържа факти за преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, което да породи основателен страх у кандидата за статут. Чужденецът не се позовава и на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът обосновано е оценил бежанската история на чужденеца като недостоверна поради съществените разминавания в разказите по време на проведените с него интервюта. В интервютата от 15.02.2013 г. и 30.04.2013 г. Абубакар Диало е посочил, че бил осъден на 6 години затвор за убийство, но след три месеца платил и го освободили, напуснал легално границата и отишъл в Сенегал, където нямал проблеми да получи паспорт. В интервюто от 17.07.2013 г. кандидатът е направил твърдение, че е напуснал страната нелегално през 2012 г., а не както на предишните интервюта - през 2009 г., и че е имал трудности при снабдяването си с паспорт. В проведеното съдебно заседание пред административния съд той е заявил, че няма спомен колко време е престоял в затвора. Тези различия са били констатирани от съда, който е отбелязъл, че в държавата по произход се предвижда смъртно наказание, макар и същото да не се изпълнява поради наложен мораториум и поради това твърдението на жалбоподателя, че е бил осъден на 6 години затвор, е неправдоподобно. Същевременно в Гвинея не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт, за да е налице реална заплаха за живота и личността на чужденеца като основание за предоставяне на хуманитарен статут. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд