Решение № 6394 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2010 г.

Решение № 6394 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Четин Кавшут, гражданин на Турция, с адрес гр. София, ул. "Монтевидео" № 21А, против решение № 2352/22.02.2010 г., постановено по адм. дело № 15079/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 540/9.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представляван от пълномощника си юрисконсулт Ичева, оспорва жалбата. Счита че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, според които съдът правилно е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на Четин Кавшут, гражданин на Турция, против решение № 540/9.11.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да постанови този акт съдът е приел за обосновани изводите на административния орган относно липсата на основание за предоставяне на искания статут. В тази връзка е изложил, че е обсъдена бежанската история на кандидата и са взети предвид данните от справка изх. № 247/29.01.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Направен е извода, че заявените от лицето конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като основание за обоснован страх от преследване. Не е обосновано също наличието на някоя от причините, посочени в чл. 9 ЗУБ лицето да е принудено да остане извън страната си по произход или местоживеене поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че кандидатът за предоставяне на статут Четин Кавшут е пристигнал нелегално в Р България от Р Турция на през м. юли 2009 г., същият е турски гражданин и етнически кюрд. Според бежанската история на кандидата, основанието за напускането на държавата по произход е свързано с опасения от преследване, които са основани на участието му в честването на кюрдския празник Навруз - иранската Нова година, в гр. Диарбекир през м. март 2009 г., по време на което, по нареждане на местен политически ръководител на прокюрдската Партия на демократичното общество /DTR/, на която симпатизира, е носил заедно с други лица голям плакат с лика на ръководителя на Кюрдската работническа партия /ПКК/ А. Йоджалан и по тази причина е арестуван от турската полиция, задържан е в ареста 20 дни, като по време на ареста е бил изтезаван. Във връзка с изложената лична бежанска история и обяснението на лицето за причините, поради които изпитва страх от преследване в страната си по произход, административният орган е констатирал несъответствия и противоречия, изведени от една страна от твърденията на лицето в различни части на проведените с него интервюта, а наред с това обосновани с данните, съдържащи се в справка вх. № 3010/8.10.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. В съответствие с това, обосновано е прието, че бежанската история е недостоверна и от нея не може да бъде изведен обоснован извод за наличие на основателен страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8 ЗУБ. В тази връзка по делото е безспорно, че Четин Кавшут не е членувал в политическа партия или въоръжена групировка, но симпатизира на DTR, в какъвто смисъл са твърденията и на самото лице. Същевременно, според данните, съдържащи се в справка изх. № 247/29.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, членовете на DTR по принцип свободно изразяват симпатиите си към ПКК и нейния лидер и няма известни случаи, при които членството или подкрепата на партията да е довело до наказателно преследване или репресии, нито до налагане на по-тежки присъди. Според същата справка, в Турция няма лица или групи, които да са изложени на репресии от страна на държавната власт само поради принадлежността си към определена раса, религия, националност, социална група или политически убеждения. Лицата с кюрдски произход представляват около една пета от населението на страната; освен в Западна Турция и южното крайбрежие, кюрди живеят и в останалите части на страната; по-голямата част от кюрдите са интегрирани в турското общество; кюрди участват в икономическия и политическия живот на страната, както и в органите на изпълнителната, съдебната и местната власт; няма данни за преследването на кюрди или други лица в Турция само поради етническата им принадлежност. В съответствие с доказателствата по делото, правилен е извода, че не е доказано наличието на обосновани причини кандидатът за предоставяне на статут да изпитва обоснован страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ и правилно е отказано предоставянето на статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. От твърденията в бежанската история, която както се посочи съдържа вътрешни противоречия и не съответства на официални данни относно честването на празника Навруз през 2009 г. в гр. Диарбекир /относно числеността на участвалите лица и относно мирното протичане на празника, съответно - лисата на стълкновения с полицията и арести/, не може да се направи обоснован извод за това, че Четин Кавшут е изложен на реална опасност в държавата си по произход от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данните, съдържащи се в цитираните справки от съответните дирекции на ДАБ, както и в справка № 143/16.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалната обстановка в Турция и спазването на човешките права, също не обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Изложените в касационната жалба факти и обстоятелства, както и доводите за тълкуване и приложение на закона са обсъдени в решението. Представените пред касационната инстанция доказателства - удостоверение № 31/16.11.2009 г. и съпроводително писмо към него изх. № 41/2009 г., и двете издадени от Центъра за подпомагане на хора, преживели стрес - АСЕТ, са били представени и пред първата инстанция. Въпреки, че тези доказателства не са изрично обсъдени в съдебното решение, то това не представлява нарушение на процесуални правила, тъй като двата документи не съдържат данни от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният състав на съда е отхвърлил жалбата против решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,