Решение № 50013 от 7.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2022 г.

Решение № 50013 от 7.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Касационната жалба е подадена от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу въззивно решение № 205/19.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 318/21 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което, на основание чл. 439 ГПК, е признато за установено, че ищецът И. Л. Н. не дължи на ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД по изпълнително дело № 64/20 г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег. 918, с район на действие Смолянски окръжен съд, поради изтекла погасителна давност, следните суми: 9847,44 лв. главница; 8566,76 лв. законна лихва от 2.09.2011 г.; 684,45 лв. договорна лихва; 66 лв. такса по ТТР към ЗЧСИ; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; 2354,23 лв. такса по т.26. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос- "До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. "а"ЗЗД?". Относно правния спор между страните и разрешаването му от въззивния съд: Делото е било образувано по искова молба, подадена от И. Л. Н. срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД за установяване на основание чл. 439 ГПК, че не дължи суми по изпълнително дело № 64/20 г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег. 918, с район на действие Смолянски окръжен съд, поради изтекла погасителна давност. Според ищеца погасителната давност е изтекла за периода от 7.10.2014 г. до 7.10.2019 г. В срока за отговор ответникът и взискател по изпълнителното дело е направил следните възражения: Процесното вземане произтича от договор за кредит, сключен между ищеца и ОББ АД. Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, влязла в сила на 14.12.2011 г. и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. Образувано е изпълнително дело № 1818/11 г. на ЧСИ П. И., което е прехвърлено и преобразувано с № 19/13 г. на ЧСИ М. На 18.09.2014 г. е насрочен опис на недвижим имот, собственост на длъжника. До 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност, поради действието на ППВС № 3/80 г. След това на 7.12.15 г. има сключено споразумение между длъжника и ОББ АД, в което изрично се признава вземането на банката, поради което давността отново е прекъсната. На 4.12.15 г. банката е цедирала вземането си по банковия кредит на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Изпълнително дело № 19/13 г. е прекратено поради перемция с постановление на 29.08.2019 г. С молба от 21.02.20 г. и въз основа на същия изпълнителен лист от 2011 г. е образувано изп. д. № 64/20 г. на ЧСИ Т. В., като в молбата е поискано изпълнение върху банковите сметки на длъжника и отново е прекъсната погасителната давност. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че сумите по изпълнителното дело са били задължения на ищеца по договор за кредит, сключен с ОББ АД. Погасителната давност е започнала да тече от 15.12.2011 г., когато банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, и тази давност не е била прекъсната. Според въззивния съд ППВС 3/80 г. е неприложимо в случая. Между банката и ищеца е било сключено споразумение на 7.12.2015 г., в съдържанието на което е включена клауза, с която ищецът длъжник признава дълга. Според СмОС обаче, това признание не прекъсва давността, тъй като три дни преди това (на 4.12.2015 г.), банката е цедирала вземането си на ответника по делото "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, т. е. признанието не е направено на кредитора цесионер, а на цедента. Според въззивния съд, за да се прекъсне давността по чл. 116, б. "а" ЗЗД длъжникът следва да признае дълга на кредитора или на упълномощено от него лице. Поради тези изводи, окръжният съд е заключил, че към момента на образуване на изпълнително дело № 64/20 г. на ЧСИ с рег. № 918, пет-годишната погасителна давност е била изтекла. Относно поставения правен въпрос, правилността на въззивното решение и по съществото на спора, настоящият състав на ВКС намира следното: Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД следва да е насочено към кредитора или упълномощено от него лице съгласно т. р. № 4/22 г. на ОСГТК. Признаването на вземането, направено на цедента след сключване на договора за цесия, но преди съобщаването на цесията, е признание, направено на кредитора по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, защото прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника след съобщаването му съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До съобщаването на цесията, кредитор на длъжника е цедентът в отношенията между тях (т. 4г от т. р. 14/14 г. на ОСГТК). Въззивният съд правилно е установил фактите по делото, но неправилно е приложил материалния закон. Погасителната давност на вземането е започнала да тече на 14.12.2011 г., когато банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Погасителната давност на вземането е била прекъсната на 18.09.2014 г. съгласно т. р. № 2/15 г. на ОСГТК, заради насрочения опис на недвижим имот, собственост на длъжника. Давност не е текла до 26.06.2015 г. съгласно тълкувателно решение, постановено по т. д. № 3/20 г. на ОСГТК. След това на 7.12.15 г., поради сключеното споразумение между длъжника и ОББ АД, в което изрично се признава вземането на банката, погасителната давност е отново прекъсната на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Погасителната давност е прекъсната и на 21.02.2020 г. съгласно т. р. № 2/15 г. на ОСГТК, когато по изп. д. № 64/20 г., по описа на ЧСИ Т. В., е поискано изпълнение върху банковите сметки на длъжника. Видно е, че в нито един момент не е била изтекла 5-годишната погасителна давност, поради което искът по чл. 439 ГПК е неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени пред трите инстанции- съответно 150 лв., 732,38 лв., 762,38 лв. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО