Решение № 4628 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 821/2011 г.

Решение № 4628 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 821/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Феня Владимирова Стоянова срещу решение по протокол № 45/09.12.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което по т. 51.1. е потвърдено наложеното със заповед № 226/23.11.2010 г. на Христина Димитрова - административен ръководител, председател на Районен съд - Раднево, дисциплинарно наказание "забележка" на Феня Владимирова Стоянова, съдия в Районен съд - Раднево, на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет, представляван от юрисконсулт Захариева, моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за подадена в срока за обжалване, тъй като по делото няма данни за датата, на която решението е съобщено на жалбоподателката, поради което е процесуално допустима. Като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съдът приема, че жалбата е основателна по същество. От фактическа страна е установено, че дисциплинарното производство срещу Феня Стоянова е образувано със заповед № 199/14.10.2010 г. на административния ръководител, председател на Районен съд - Раднево, във връзка с констатирани нарушения за периода 01.01.2010 г. до 01.10.2010 г. - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, на основание чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ и извършване на действия и бездействия, които неоправдано забавят производството, основание по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е дало писмени обяснения на 18.10.2010 г., които са обсъдени от административния ръководител на съда, след което е издадена заповед № 226/23.11.2010 г. на председателя на Районен съд - Раднево за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", потвърдена с обжалваното решение на Висшия съдебен съвет. Като мотиви на заповедта за периода на дисциплинарното производство е прието за установено на първо място закъснение при изготвянето на съдебни актове по 15 броя граждански дела, като най-голямото закъснение е 35 дни след срока по чл. 235, ал. 5 ГПК, съответно чл. 316 ГПК при бързите производства, а най-малкото е 5 дни след този срок. На второ място е прието за установено, че в същия период дисциплинарнонаказаното лице е забавило неоправдано производствата по пет граждански дела, по които е отменен хода по същество и са назначени експертизи. На последно място е счетено, че е допуснато дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неиздаване на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение в продължение на единадесет месеца, считано от датата на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист в Районен съд - Раднево. От доказателствата по делото е видно, че за периода, предмет на образуваното дисциплинарно производство, районен съдия Феня Стоянова е свършила общо 315 броя граждански дела, от които 233 броя ч. гр. дела и 82 броя по общия ред, както и общо 49 броя наказателни дела, от които 4 броя НОХ дела, 3 бр. НЧХ дела и 42 броя ЧН дела. Данните по делото сочат, че съдия Феня Стоянова е провела за разглеждания деветмесечен период 197 открити заседания, от които 135 открити съдебни заседания по граждански дела и 62 открити съдебни заседания по наказателни дела. Установява се от заповед № 149/06.07.2010 г. на административния ръководител, председател на Районен съд - Раднево, че за периода 12.07.2010 г. - 16.08.2010 г. за дежурен съдия е определена съдия Люба Петрова, на която са възложени бързите производства, докато за останалите граждански постъпления са определени два състава съдия Люба Петрова и съдия Феня Стоянова; същата заповед постановява за периода 16.08.2010 г. - 13.09.2010 г. всички граждански постъпления да се разпределят на състав съдия Феня Стоянова. Потвърдената от Висшия съдебен съвет заповед за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана с ниската натовареност на Районен съд - Раднево (видно от годишния отчет за 2010 г., достъпен на интернет страницата на същия съд, тя е 26, 3 дела за разглеждане на месец от съдия за 2010 г.), както и с ниската степен на фактическа и правна сложност на разгледаните от съдия Феня Стоянова 234 броя частни граждански и 38 броя ЧН дела, мотиви, възприети и в обжалваното решение на Висшия съдебен съвет. В обжалваното решение се посочва, че е наложено най-ниското по тежест дисциплинарно наказание, което съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на нарушителя и е законосъобразно. При така установената фактическа обстановка, съдът, като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваното решение, счете, че същото е постановено при противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ. На първо място, незаконосъобразен е изводът, че е налице системно нарушаване на сроковете за произнасяне. Безспорно е, че привлечения към дисциплинарна отговорност съдия се е произнесъл извън сроковете, установени в ГПК, по 15 броя дела. Решенията по тези дела, към момента на образуване на дисциплинарното производство и издаване на заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание, са били постановени и обявени в рамките на тримесечен срок след обявяването им за решаване. Броят на делата, решенията по които са постановени извън сроковете по ГПК, са 4,8 % от общия брой на свършените граждански дела. Този процент и брой свършени дела не могат да обосноват системност на извършеното неспазване на сроковете. За да е налице системност на деянието, е необходимо същото да е редовно извършвано, да е установено за значителна част от актовете, които съдията постановява. Съпоставено с обстоятелството, че решенията по забавените дела са постановени в тримесечен срок след датата на съдебното заседание, както и че в обжалваното решение и потвърдената с него заповед не е изследван въпросът за фактическата и правна сложност на конкретните дела, което може да се яви обективен фактор за допуснатото забавяне и предвид малкия процент дела, решенията по които са постановени при неспазване на сроковете по ГПК, съдът намира, че не е налице от обективна страна нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че за същия период съдия Феня Стоянова е свършила и 49 броя наказателни дела, както и за периода от 16.08.2010 г. до 13.09.2010 г. съгласно заповедта на административния ръководител са й били възложени всички граждански постъпления в съда. Действително, доводите в жалбата за наличие на официални празници и служебна ангажираност в семинари, организирани от Националния институт на правосъдието, са неоснователни, тъй като съгласно чл. 210, т. 3 ЗСВ съдията е длъжен при необходимост да изпълнява служебните си задължения и в извънработно време. Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за изтекла шестмесечна давност по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на дисциплинарното производство по отношение на част от делата, тъй като проверката на административния ръководител във връзка с дисциплинарното производство обхваща периода от 01.01.2010 г. до 01.10.2010 г., поради което следва да се приеме, че деянията са открити към датата на приключването й 01.10.2010 г. и дисциплинарното производство е образувано със заповед на 14.10.2010 г., т. е. в законовия срок за това. Както бе посочено по-горе, обаче, от съществена преценка за наличието на нарушението е необходимо да се изследва не само фактическата и правна сложност на част от свършените дела, за които е посочено, че са с ниска такава, а и фактическата и правна сложност на делата, решенията по които са постановени извън процесуалните срокове, тъй като те в съвкупност образуват персоналната натовареност на дисциплинарнонаказания съдия и обуславят дефинирането на понятието за разумен срок по чл. 13 ГПК във всеки конкретен случай. В същото време съдът счита за относимо при преценката за наличие на нарушение, че съдия Феня Стоянова е разгледала и свършила дела от всички видове, родово подсъдни на районните съдилища, граждански и наказателни, което поради липса на специализация усложнява правораздавателната дейност. Мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, възприети и в обжалвания индивидуален административен акт, че голяма част от свършените от нея дела са с "изключително ниска степен на фактическа и правна сложност", поради което е налице нарушение, съдът намира за логически необосновани, тъй като делата в съда се разпределят електронно чрез система за случайно разпределение на делата, което означава, че дисциплинарно наказаният съдия разглежда дела, разпределени му въз основа на принципа на случайния подбор съобразно постъпленията в Районен съд - Раднево и неотличаващи се от тези на останалите съдии в същия съд. Аналогични са съображенията за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е прието, че е налице нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, изразяващо се действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по пет граждански дела поради отмяна на хода по същество и последващо назначаване на експертизи. Основателно в жалбата се посочва, че самата отмяна на хода по същество и възобновяване на производството по делото за изясняването му от фактическа страна не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като касае правилността на съдебния акт, който има приоритет пред бързината на производството. В случая действително е констатирано забавяне на производството по пет дела, но не е направен анализ на деянието както от гледна точка накърняването на принципа за своевременността на съдебната защита с оглед ефективното ползване от нея за реализиране правата на страните, т. е. не е констатирано засягане правата на страните по забавените дела, така и не е проследена фактическата и правна сложност на цитираните такива, за да се установи както наличието на нарушение от обективна страна, така и да се съберат данни за наличието на вина при извършването му, поради което обжалваното решение се явява необосновано от фактическа страна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно от гледна точка на приложимия материален закон и по отношение на третото нарушение, квалифицирано по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, преценено във връзка с чл. 307, ал. 3 от същия закон, а именно при закъснението от единадесет месеца за издаване на изпълнителен лист не се констатира вина на дисциплинарнонаказания съдия. Установено е, че констатираното забавяне е резултат от изпращане на делото за послужване в друг съд, поради което същото не се е намирало в Районен съд - Раднево към датата на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Не е установено недобросъвестно поведение на съдия Феня Стоянова във връзка с издаването на изпълнителния лист, който е бил издаден в разумен срок след връщането на делото в Районен съд - Раднево. Освен това, от единично деяние от вида на разглежданите не може да се направи извод за неправомерно поведение, което да се квалифицира като виновно неизпълнение на служебните задължения. Вината е субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, която подлежи на установяване в дисциплинарното производство. В случая, административният ръководител е приел, че е налице небрежност, което обстоятелство не е обосновано от фактическата обстановка по делото, а се мотивира единствено от счетените за преувеличени твърдения в писмените обяснения на жалбоподателката относно нейната натовареност, дадени в нейна защита. Установява се, че за 2010 г. съдия Феня Стоянова е приключила 82, 92 % от разглежданите от нея граждански дела и 95,08 % от наказателните дела в тримесечен срок при индивидуална месечна натовареност 38,8 разгледани дела при 26,3 средно месечно разгледани дела на съдия от Районен съд - Раднево (данните са от отчетния доклад за дейността на Районен съд - Раднево за 2010 г.), което обосновава извод за добросъвестно изпълнение на служебните задължения в подкрепа на липсата на данни в обратния смисъл по настоящото дело. Обективен показател за качествата й като юрист са само решенията на горния съд, постановени по реда на инстанционния контрол, които показатели, видно от цитирания отчет, не показват различия в сравнение с работата на останалите съдии в Районен съд - Раднево, които различия да обосновават небрежно отношение към служебните задължения. Предвид изложеното, обжалваното решение на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,