Решение № 10825 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Новакова, против решение 2334/24.05.2025 г., постановено по адм. дело 1190/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са изложени доводи за наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа становище за липса на задълбочен анализ от страна на административния съд при изследването на събраните доказателствата. Според възраженията е невъзможно претендираното право на приспадане на данъчен кредит от Сити Стройинвест ООД да бъде признато единствено въз основа на приетите заключения на съдебно-счетоводните експертизи (ССЕ) и свидетелски показания по делото. Твърди че последните са приоритизирани за сметка на констатациите на органите по приходите за пропуски във връзка с механизма и параметрите на доставките от АБ Систем Трейд 2019 ЕООД и Алуглас Конструкшън ЕООД. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което ревизионният акт (РА) да се потвърди в обжалваната му пред съда част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът - Сити Стройинвест ООД, чрез адв. Бангеев, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмено становище по същество. Претендира присъждане на платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие сер. 003187 от 16.09.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба със становище за наличие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик е бил РА Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 402/25.09.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения на Сити Стройинвест ООД по ЗДДС, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 576,97 лв. и законна лихва в размер на 9 474,51 лв.; за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3 673,48 лв. главница и 1 647,48 лв. лихви, за 2020 г. в размер на 6 434,81 лв. главница и 2 233,41 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 600 лв. главница и 147,41 лв. лихви. При определянето предмета на правния спор решаващият съд е взел предвид уточненията от двете страни и с протоколно определние от 24.04.2025 г. е приел изричното оттегляне на жалбата, оставайки същата без разглеждане по отношение на задълженията за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 162,04 лв. - главница и 56,24 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 105,92 лв. и 26,02 лв. лихви, за 2022 г. в размер на 2 620,31 лв. и 359,39 лв. лихви. Фактическите установявания в решението обхващат процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001323007545-020-001/14.12.2023 г. Въз основа на констатираните обстоятелства с ревизионен доклад (РД) Р-16001323007545-092-001/03.06.2024 г. е направено предложение на дружеството-жалбоподател да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от АБ Систем Трейд 2019 ЕООД и Алуглас Конструкшън ЕООД и за преобразуване на счетоводните финансови резултати в посока увеличение с размера на непризнатите за данъчни цели разходи по фактурите, издадени от Гладиатор ЕООД, АБ Систем Трейд 2019 ЕООД и Алуглас Конструкшън ЕООД По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССЕ и са разпитани свидетелите И. В., М. Б. и П. П.. Заключенията на вещото лице основно и допълнително, са отбелязани в констативната част на решението и са кредитирани като ясни, обосновани и компетентни. От експертните отговори са видни счетоводните записвания по процесните фактури, данни за назначените лица по трудови договори от преките доставчици (вкл. на длъжности зидаромазач, общ работник, шофьор), описани са придружаващите първични документи - протоколи, извършени плащания по банков път (с изключение на отчетените касови плащания по 3 фактури от Алуглас Конструкшън ЕООД). Показанията на свидетелите са във връзка с търговските отношения между Сити Стройинвест ООД и изпълнителите. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил възлагането на ревизията и издаването РА от компетентни органи по приходите в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Приложените на хартиен носител ЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета. В хода на ревизионното производство не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По същество първоинстанционният съд е мотивирал крайно заключение за противоречие между изводите на органите по приходите и изискванията на материалноправната уредба, включително относимата преюдициална практика на Съда на ЕС. Правният спор в отделните му части е сведен до изпълнението на предпоставката за възникване на спорното право съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и документалната обоснованост по фактурите, издадени от АБ Систем Трейд 2019 ЕООД, Алуглас Конструкшън ЕООД и Гладиатор ЕООД. Преценката при последния контрагент засяга непризнатите разходи в общ размер на 10 500 лв. или за 2019 г. с 3 000 лв., за 2020 г. с 1 500 лв. и за 2021 г. с 6 000 лв. След съпоставка на установените факти и наведените твърдения от жалбоподателя е прието, че още при ревизията от задълженото лице и от неговите контрагенти са представени множество писмени доказателства, които не са обсъдени обективно от органите по приходите. В тази насока са изследвани приложените първични документи (договор от 24.10.2019 г., протоколи, доказателства за разплащанията и др.), които не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Като подкрепящи крайните изводи са взети предвид констатациите на ССЕ, липсата на констатации в РА/РД по всички фактури на тримата доставчика през ревизираните периоди и на посочени конкретни данни и доказателства за неправомерно поведение и/или осъществена данъчна измама. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните факти за разрешаването на спора при стриктно разпределение на доказателствената тежест между страните и е приложил правилно материалния закон. Крайното заключение за незаконосъобразност на РА се споделя от касационната инстанция като обосновано при съвкупна преценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че от страна на дружеството-жалбоподател не са представени безспорни доказателства, обосноваващи категоричен извод за наличието на основание за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Не отговарят на действителното положение и доводите за допуснато приоритизиране на показанията на св. В., св. Б. и св. П., както и на заключенията на ССЕ. В мотивите на съдебния акт (стр. 18-26) е поместен критичен анализ на релевантните обстоятелства и доказателства по делото. За разлика от тях, касационните съображения в отделните части по приложението на ЗДДС и ЗКПО съдържат единствено дискредитиращи и бланкетни твърдения във връзка с корекциите на данъчните резултати на Сити Стройинвест ООД. Така например, не се споменават резултатите и представените документи в отговор на извършените насрещни проверки при ревизията - на АБ Систем Трейд 2019 ЕООД (с протокол 1991590/07.03.2024 г. е документирана проверка на оригинали на първичната счетоводна документация), Алуглас Конструкшън ЕООД (с отговори вх. ВхР-2973/20.05.2024 г. и ВхР-2976/20.05.2024 г. са представени данни за производствения цех, собственост на ЕТ Тодор Дамянов за периода от 2018 г. до 2020 г.) и Гладиатор ЕООД (с отговор вх. ВхР-1910/28.03.2024 г. са представени счетоводни документи и обяснения относно извършването на посредническите услуги по възложение на продавача на недвижимите имоти). Напълно отсъстват и възражения във връзка със съдебните изводи и констатациите по т. 2.2. от ССЕ за установени фактури от тримата доставчика през процесния период, за които приходните органи признават упражнения данъчен кредит и отчетените разходи - от общо 11 фактури от Гладиатор ЕООД с РА не са признати разходите по 5 фактури, което не важи за фактури с 0119/28.12.2019 г., 0188/30.12.2021 г., 0189/31.12.2021 г., 0225/31.12.2022 г., 0226/31.12.2022 г. и 0227/31.12.2022 г. с предмет комисионна при продажба на апартамент и гараж; аналогично от общо 24 фактури от АБ Систем Трейд 2019 ЕООД и Алуглас Конструкшън ЕООД не са признати общо 14. Съдът е посочил точно нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Сити Стройинвест ООД по процесните данъчни фактури, издадени от АБ Систем Трейд 2019 ЕООД и Алуглас Конструкшън ЕООД. В тази насока е правилно тълкуването на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с практиката на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в цитираните в мотивите решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-324/11, дело С-642/11 и дело С-18/13. Правилен е изводът на решаващия съд, че оценката на събраните доказателства по делото фактури, договори, протоколи за извършени услуги, документи за извършени плащания, представените счетоводни справки и регистри на Сити Стройинвест ООД и преките доставчици, както и констатациите на ССЕ, водят до извод за реално изпълнение на договорените услуги и възможност да бъдат установени резултатите от тях. Събраните доказателства, включително приетите заключения на ССЕ, са разгледани последователно от съда. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, не е налице задължение за възприемане на заключението на вещото лице, а то следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Изразеното несъгласие с констатациите и отговорите по ССЕ, не представлява редовно оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК чрез назначаване на повторна или съвместна експертиза. Решаващият съд е извършил обстоен анализ на всички изяснени факти и доказателства по делото, игнорирайки неотносимите твърдения за преценката по главния спорен въпрос. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение 2334/24.05.2025 г. на Административен съд - Пазарджик за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенциите на касатора по отношение на деловодните разноски са неоснователни. С оглед на изричното искане, на ответника Сити Стройинвест ООД се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за касационното производство. Същото е съобразено с конкретния материален интерес и представения договор сер. 003187 от 16.09.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,