Решение № 4813 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2009 г.

Решение № 4813 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14342/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Кънев инструмент" ООД - гр. Русе, представлявано от управителя Мирослав Кънчев Кънев, против решение № 1286/20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 338/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 80804134/08.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по доводите му за постановяване на обжалвания акт след срока за приключване на ревизионното производство. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Кънев инструмент" ООД против ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 80804134/08.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 608-А/15.12.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания акт са поправени констатираните в РА очевидни фактически грешки, изразяващи се в посочване на видове задължения и периоди, различни от тези, които са предмет на ревизията, както и в посочване на стр. 1, 2 и 3 от РА на погрешна дата на ревизионния доклад /РД/ и на стр. 2 - на погрешен номер и дата на РД, които се различават от номера и датата на РД, въз основа на който е постановен издадения РА. Съдът е посочил също, че производството за поправка на очевидни фактически грешки на РА не е ограничено със срок. В случая поправката на грешките не е довела до промяна на вида и размера на установените в РА данъчни задължения. Така постановеното решение е правилно. Обжалваният пред съда ревизионен акт е постановен в производство по чл. 133, ал. 3 ДОПК за поправка на очевидни фактически грешки в издадения ревизионен акт. Съгласно тази разпоредба, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт; в този случай се издава ревизионен акт без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен акт. Предвид тази правна регламентация, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че поправката на очевидни фактически грешки в РА не е ограничена във времето. Следва да се посочи, че това е принцип, който последователно е прилаган в законовата уредба на производствата за поправка на очевидни фактически грешки както на издадени административни актове, така и на съдебни решения по граждански и административни дела. Във връзка с единственото възражение на касатора в жалбата, следва да се отбележи, че издаването на акт за поправка на очевидни фактически грешки в РА не е ограничено със срока за приключване на ревизията. Издаването на самия ревизионен акт не е ограничено от срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК, който е инструктивен, а не преклузивен, в какъвто смисъл е и утвърдената съдебна практика. По аргумент за по-силното основание, с този срок не може да бъде ограничено издаването на акта за поправка на очевидни фактически грешки в РА. Предвид изложеното, оплакването в касационната жалба е неоснователно. Доколкото съгласно чл. 218, ал. 2 АПК в касационното производство следва да бъде проверено съответствието на решението с материалния закон, следва да се посочи, че при извършената служебна проверка, настоящият състав не констатира неправилно тълкуване или приложение на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установените и поправени с обжалвания акт грешки представляват по своя характер очевидни фактически грешки, тъй като се изразяват в несъответствие между формираната и изразена воля на административния орган и чисто технически грешки. Първата поправена грешка се отнася до данъчните периоди и вида на данъчните задължения, които са установени с РА. От съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия се установява за кои периоди и видове данъчни задължения е възложена ревизията и извършената поправка с обжалвания акт е в този смисъл. В диспозитивната част на РА /стр. 4 от същия/ са установени задължения за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. по ЗКПО, което е в съответствие с извършената поправка. Втората група грешки се изразяват в несъответствие между номера и датата на ревизионния доклад, както са посочени на отделни места в РА и действителните номер и дата на РД, посочени в самия доклад. С извършените поправки на очевидни фактически грешки не е променено съдържанието на акта, нито е накърнено правото на защита на данъчния субект. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,