Решение № 174 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 150/2009 г.

Решение № 174 от 7.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 150/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия А. Л. И. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци Ж. С. П. и И. И. П. Жалбите са срещу гражданската част на решение № 13 от 2.02.2009 г. по внохд № 644/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена в гражданската й част присъда № 204 от 6.11.2008 г. по нохд № 348/2008 г. на Хасковския окръжен съд. Посоченото в жалбите касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - подсъдимият намира за несправедливо завишени присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди, а съпрузите П. намират същите обезщетения за несправедливо занижени и искат уважаването им в пълен размер. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. В писмено становище повереникът на Ж. и И. П. също поддържа подадената от него жалба. Заключението на прокурора е за оставяне въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда, постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК, подсъдимият Ал. И. е признат за виновен в това, че на 7.12.2007 г. в Димитровград е управлявал лек автомобил Рено Сценик с рег. № Х* в нарушение на правила за безопасно движение по ЗДП и ППЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 21-годишния И. И. П., за което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е наказан с пробация, включваща задължителна регистрация по настоящия му адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 г. На основание чл. 343г НК И. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. В полза на Ж. Ст. П. и И. Ив. П. на загиналия И. Ил. П. присъдени по 30 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. С решението по въззивното дело, образувано по жалба на съпрузите П., присъдените обезщетения са увеличени на по 40 000 лева. Жалбата от Ж. и И. П. е основателна. Въззивният съд е изтъкнал необходимото за доказване основателността на предявените от двамата родители искове за неимуществени вреди, но критерият му за справедливост при възмездяването на пострадалите е твърде занижен. Безспорно е, че поначало т.нар. "морални вреди" нямат паричен еквивалент, което обаче не означава репарирането им със символични суми. Загубата на низходящ, с когото родителят се е намирал в присъщите за тази родствена връзка отношения, винаги представлява огромна и непреходна травма. Въпреки паричната й неизмеримост, такава травма следва да се обезщети максимално справедливо, на което изискване напълно отговарят поисканите от родителите по 110 000 лева и те следва да им бъдат изцяло присъдени. Жалбата на подсъдимия е неоснователна по изложените по-горе съображения. Съобразявайки казаното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение