Решение № 6976 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2011 г.
ВАСI отделение17.05.2012 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1715/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1778/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Латоя текс" ООД против заповед № 11-2170/09.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 11-2170/09.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на ПАМ "запечатване на обект, склад за детски играчки в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни". ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на "Латоя Текс" ООД, гр. София, сумата от 900 лева, представляваща разноски по делото и за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6976 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Латоя-Текс" ООД със седалище в гр. София, подадена чрез адв. П. Манолова срещу решение № 1715/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1778/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 11-2170/09.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект, склад за детски играчки, находящ се в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС. Касаторът не е доволен от така постановеното решение, тъй като по делото не са доказани предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Според касатора обстоятелството, че е намерена стокова разписка от 11.11.2010 г., описана в протокол за извършена проверка № 0031419/27.12.2010 г., не води до извода за извършено нарушение, тъй като по делото не е доказано наличието на плащане в брой. На следващо място в касационната жалба се твърди, че в обжалваната пред съда заповед липсват мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, което представлява нарушение на производствените правила по издаването на административния акт. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията за неправилно прилагане на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се извличат от изложението в касационната жалба, се съдържат в същата и с нея се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - заместник-директорът на ТД на НАП, гр. Варна, в представени по делото писмени бележки от процесуалния представител юрк. Х. Александрова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Латоя-Текс" ООД срещу заповед № 11-2170/09.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на ПАМ "запечатване на обект, склад за детски играчки в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни", първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. В мотивите на решението съдът се е позовал на издадената стокова разписка от 11.11.2010 г. за продажба на стоки, чрез разносна търговия, като е установил, че не е била издадена фискална бележка за извършената продажба от регистриран в обекта на дружеството ЕКАФП. Това представлява нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите /Наредбата/ и чл. 118 от ЗДДС. Отчетено е обстоятелството, че в случая се касае за продажба на стока чрез разносна търговия. Приложима е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата, поради което не е необходимо да се изследва дали е извършено плащане от купувача на стоката. При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по ал. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Във връзка с изложеното съдът е приел, че са били налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е приел също, че административният орган при налагането на ПАМ е действал при условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение е бил длъжен да издаде заповед за налагането й. На последно място съдът е изложил съображения за неоснователност на твърденията на жалбоподателя за липсата на мотивираност на оспорената заповед по отношение на срока на действие на наложената принудителна административна мярка. Обжалваното решението на административния съд е неправилно. ПАМ се налага с превантивна цел и за предотвратяване на нарушения - чл. 22 ЗАНН. В процесния случай административният орган при проверка е установил извършване на административно нарушение - осъществена продажба със стокова разписка, без да се издаде фискална касова бележка съгласно разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. С представеното обаче в касационното производство съдебно решение - № 2970/1.11.2011 г. по нахд № 2676/2011 г. на Варненския районен съд е отменено НП № 11-2169/09.03.2011 г. за наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лв. за същото нарушение. Решението на районния съд е оставено в сила с решението от 17.01.2012 г. по к. адм. дело № 4317/2011 г. на Варненския административен съд. Разпоредбата на чл. 185 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци и глоба за физическите лица при неиздаване на фискална касова бележка. В чл. 186 от същия закон пък е предвидено, че независимо от предвидените глоби или санкции, се налага и ПАМ. В процесния случай с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, с което е наложено административно наказание за извършеното нарушение. Наказателното постановление е отменено от съда не на формално основание, а поради това, че не е било безспорно доказано, че е извършено административното нарушение. При това положение следва да се зачете влязлото в сила съдебно решение, като се приеме, че след като е установено, че административното нарушение не е извършено, то незаконосъобразно е издадена и ПАМ. Съдебното решение на районния съд е влязло в сила с постановяване на потвърдителното решение на Варненския административен съд и то е след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение, поради което настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение следва да го зачете. Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, като вместо него бъде постановено решение, с което да бъде отменена заповед № 11-2170/09.03.2011 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на ПАМ. С оглед изхода на делото следва да се отмени решението и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото. С оглед изхода на делото и направеното от касатора искане за присъждане на разноски, както в производството пред касационната инстанция, така и в производството пред административния съд, такива следва да се присъдят в размер на направените, а именно общо и за двете инстанции - 900 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,