Решение № 14176 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2010 г.

Решение № 14176 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Илия Славчов Кавръков, гр. Варна, чрез адв. Огнян Генковски, против Решение № 134/25.01.2010 г. на Варненският административен съд, Първо отделение, девети състав по адм. д. № 753 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 0303000/10.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 18/08.02.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който е увеличен финансовия резултат на търговеца за 2001 г., вследствие непризнати разходи по фактурите, издадени от ЕТ "Чарли-92-Стоян Гондас", ЕТ "ВАМС-Съби Събев" и е определен в резултат на това данък по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 15505.92 лв. и съответни лихви в размер на 9 236,76 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод относно реалността на доставките, по които е отказан данъчен кредит; неправилно бил приложен чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото й тя е неоснователна: Ревизираният период е от 10.01.2001 г. до 31.12.2001 г. и от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. и е извършено преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2001 г. и 2004 г. в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), поради което е определено данъчно задължение по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 15505,92 лв. и са начислени съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата против РА относно непризнаване на разходи и определените при това преки данъци, съдът е съобразил нередовното счетоводство на доставчиците на жалбоподателя. Предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция, финансовият резултат се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително, придружени с фискален бон, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. Обстоятелството, че доставчиците ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков", ЕТ "Чарли - 92 - В. Антонов", ЕТ "Вамс - Съби Събев" и ЕТ "Чарли - 92 - Стоян Гондас" не са били намерени на декларираните данъчни адреси е довело до извода за липса на реално извършени услуги. Поради това е прието, че липсва документална обоснованост. Настоящата инстанция споделя изводите на Съда, предвид на които независимо от заключението на вещото лице относно спазване на счетоводното законодателство при осчетоводяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя, следва да се има предвид, че плащането на цената по фактурите не означава, че доставката по всяка от тях е реално е 'осъществена, нито, че доставчиците са потвърдило действията по тези фактури, тъй като са получили договорената цена. В хода на ревизията и в съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства относно реалното осъществените сделки по тези фактури. В този случай е нарушен принципа на документална обоснованост на стопанските операции. С оглед изложеното, правилни са изводите на Съда, че фактурите са издадени без реално да е прехвърлена собствеността и е налице безстоковост на фактурите, поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е преобразувал финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в увеличение в размер на 55829,78 лв., във връзка със сделки за покупки на стоки по фактури, издадени от ЕТ "Чарли-92-Стоян Гондас" и ЕТ "ВАМС-Съби Събев" и последващото им изписване като отчетна стойност на продадените стоки през 2001 г. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на доставките на стоки и услуги не е установено. Освен процесните фактури, по делото липсват други доказателства за удостоверяване на факта на реално извършване на фактурираните услуги от посочените две дружества. В този смисъл фактът, че лицето разполага с редовни от формална страна първични счетоводни документи - фактури, не означава че тези фактури доказват отразените в тях обстоятелства. Като вид счетоводен документ, използван в случая, за да докаже изгодни за получателя по него факти, фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото отговаря на останалите събрани по делото доказателства. В случая както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство, нито доставчиците на жалбоподателя, нито самото ревизирано лице е представило доказателства, които да удостоверят факта на реално извършени услуги, доколкото по отношение именно на тези доставчици вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството за да отговори на въпроса след анализ на съответните счетоводни сметки налице ли е реалност на доставките, от което следва извода, че същите не документират реално осъществени стопански операции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение