Решение № 2773 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: жалба на В. Ц. А. като управител на етажната собственост, находяща се в гр. София, [улица], Х. Е. В. като собственик самостоятелен обект в етажната собственост, находяща се в гр. на София, [улица] и П. С. Й. като собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, находяща се в гр. София, [улица], чрез адв. Р. Иванов като процесуален представител, както и жалба на кмета на Столична община район Витоша, чрез пълномощника му юрк. И. Ташева, подадени против решение 2546 от 17.04.2024 г. по адм. дело 10135/2023 г. на Административен съд-София град. Жалбоподателите по първата жалба поддържат, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва се решаващият извод на съда за незаконосъобразност на обжалвания отказ с твърдения, че не са налице предпоставките по чл.192, ал.2 ЗУТ за учредяване на право на преминаване. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Жалбоподателят по втората жалба излага доводи за недопустимост на оспореното решение, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че постановеният отказ е законосъобразен поради отсъствие на предпоставките по чл.192, ал.2 ЗУТ. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално - отменено. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по касация. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание от юрк. Х. Градинаров. Ответникът Кишан ЕООД, чрез адв. К. Москов като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за оспорване на касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответниците - етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], чрез професионален управител Нашият София вход ООД и етажна собственост, находяща се в гр. София, [улица], чрез управителя Н. Х. М., не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на В. Ц. А. като управител на етажната собственост, находяща се в гр. София, [улица], както и касационната жалба на кмета на Столична община район Витоша, са допустими - подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Касационната жалба на Х. Е. В. и П. С. Й. е недопустима. Съгласно правилото на чл.210, ал.1 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Посочените жалбоподатели не са страни в първоинстанционното производство и не разполагат с процесуалното право да оспорват постановения в това производство съдебен акт. Дължимо е произнасяне на осн. чл.215, т.1 АПК за оставяне без разглеждане на жалбата на В. и Й. и за прекратяване на производството по делото в тази част. Разгледани по същество, допустимите касационни жалби са основателни, но с резултат, различен от претендирания. Съображенията са следните: Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за недопустимост на оспорения съдебен акт. Административният съд правилно приема, че по заявлението на Кишан ЕООД с РВТ23-ТД26-2140/01.09.2023 г., за учредяване на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, е формиран изричен отказ, обективиран в писмо рег. РВТ23-ТД26-2140/5/ от 03.10.2023г. на кмета на район Витоша . Видно е, че сезираният орган е отказал да издаде исканата заповед по съображения за липса на предвидените в закона предпоставки. Писмото на органа има белезите на индивидуален административен акт, който засяга правата и интересите на заявителя и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Релевираните възражения в жалбите за ненадлежно сезиране на органа със заявление, подадено от неупълномощено лице, са от значение за допустимостта и редовността на административното производство. Противно на поддържаното от касаторите, горните доводи са неотносими към допустимостта на съдебното оспорване. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в съдебно производство, образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустимо, а доводите на касационните жалбоподатели в обратен смисъл са неоснователни. Оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради следното: Съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания административен акт с правно основание чл.192, ал.2 ЗУТ, без да събере доказателства за правото на собственост върху поземления имот, по отношение на който се претендира учредяване на право на преминаване. Съгласно нормата на чл.192, ал.2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета. От изложеното следва, че приложимата разпоредба обвързва учредяването на право на преминаване с правото и волята на собствениците на ползващия се от сервитута имот /господстващ имот/ и на служещия имот. В случая доказателства за собственика/собствениците на служещия имот не са представени от административния орган и не са събрани от съда. Както се посочи, обжалваният отказ е постановен по заявление на Кишан ЕООД за учредяване на право на преминаване през чужд имот - ПИ с идентификатор 68134.1932.1493 по КККР, УПИ ІV-1492,1493, кв.3, м. "Манастирски ливади запад на гр. София, за осигуряване достъп до ПИ с идентификатор 68134.1932.1491, УПИ VІІ-1491, кв.3, м. Манастирски ливади запад на гр. София, в който имот дружеството е придобило право на собственост върху 47 броя паркоместа, попадащи на кота -1 /-2,75/ на жилищната сграда - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.1491.1.178 по КККР. Видно е, че заявителят е предложил трасе за преминаване, което засяга ПИ 68134.1932.1493 и е приложил покани до етажните собственици в сградата с идентификатор 68134.1932.1493.1, чрез управителите на етажна собственост вход А, вход Б и вход В на [улица]. Органът при постановяване на обжалвания отказ е приел, че няма доказателства, че всички собственици в засегнатия имот са изразили изрично несъгласие за учредяване на правото на преминаване, но не е проверил кои са собствениците на засегнатия имот и не е приложил по делото данни, относими към това съществено обстоятелство. Такава проверка не е извършена и от съда, който не е изискал представяне на доказателства за собствеността върху ПИ 68134.1932.1493 и не е проявил служебна активност за събиране на такива доказателства, с оглед на което е конституирал като заинтересовани страни етажните собствености на трите входа на сградата в имота. Видно е, че по делото е изпратен от органа единствено документ-извадка от КККР, от данните в който не могат да се установят собствениците на ПИ 68134.1932.1493, като преобладаващите данни са за собствеността върху самостоятелни обекти в сградата в имота. Липсват доказателства дали етажните собственици притежават идеални части от земята /поземления имот/, върху която е построената сградата, дали наред с етажните собственици и други лица, които нямат вещни права върху самостоятелни обекти в сградата, притежават идеални части от земята или собственици на земята са само лица, които не притежават обекти в сградата. Установяването на собствеността върху засегнатия от претендираното право поземлен имот чрез събиране на относимите писмени доказателства е от значение както за правилното конституиране на страните в съдебното производство, така и за законосъобразността на оспорения административен отказ във връзка с изпълнението на предпоставките по чл.192, ал.2 ЗУТ относно факта на непостигане на съгласие със собствениците на служещия имот. Съдебният акт по съществото на правния спор, постановен при липсата на горните доказателства, както в случая, нарушава съществени съдопроизводствени правила и противоречи на материалния закон. Налице са касационните основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на обжалваното решение, като при усл. на чл.222, ал.2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Извън горното, процесуални нарушения съдът е допуснал и във връзка с призоваването и представителството на заинтересованите страни - етажна собственост вход Б и вход В, находящи се на [улица] гр. София. По отношение на управителите им, съдът е приел без надлежна собствена проверка данните на заявителя Кишан ЕООД, според които Вход мениджър ЕООД има функциите на професионален управител на етажните собствености. Горните данни не са съобразени с измененията на договорите за възлагане управлението на ЕС, одобрени с решения на общото събрание на етажните собственици, което е видно от представените в настоящото производство протоколи от проведени общи събрания на ЕС на двата входа. От същите се установява, че договорът за възлагане управлението на ЕС - вход Б, сключен с професионален управител Вход мениджър ЕООД е прекратен на 02.08.2023 г. и по решение на ОС на етажните собственици от същата дата, за професионален управител е избрано Нашият София вход ООД, а договорът за възлагане управлението на ЕС вход В на Вход мениджър ЕООД е прекратен на 12.02.2024 г., когато за управител на ЕС е избран Н. Х. М.. Посочените изменения в органите на управление на ЕС е следвало да бъдат установени от съда, а бездействието му във връзка със задължението по чл.154 АПК за конституиране и призоваване на надлежните страни по делото, е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. Изложеното по-горе следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото, при което съдът следва да събере доказателства за собствеността върху ПИ 68134.1932.1493 и да конституира собствениците като заинтересовани страни в съдебното производство, след което да провери законосъобразността на оспорения отказ на кмета на район Витоша съобразявайки конкретните обстоятелства по случая с предпоставките по чл.192, ал.2 ЗУТ, кумулативно необходими за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот. По отношение на отрицателните предпоставки по чл.192, ал.4 ЗУТ и констатациите на вещото лице по СТЕ, според което при учредяване на право на преминаване ще бъде засегнат терена, прилежащ към сградата в имота, който се ползва като паркоместа, съдът следва да установи дали такива са предвидени с одобрените за имота проекти. Горното е от значение за преценката на посочената забрана по чл.192, ал.4 ЗУТ, като за изясняването му може да се ползват специални знания на вещо лице. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспореното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Дължимо е решение при условията на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 АПК. С оглед изхода по делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,