Решение № 9313 от 5.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ограничено запретената А. Братоева, действаща лично и със съгласието си на майка си и попечител М. Братоева, с адрес в гр. Шумен, срещу решение 145/28.11.2022 г. по адм.дело 293/2022 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването по нейна жалба против решение 435/13.09.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационната жалбоподателка в касационната жалба, допълнението към нея и писмено становище поддържа, че решението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - КЗД, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационна жалба - Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към "МБАЛ Шумен" АД, гр. Шумен, чрез процесуален представител в писмено становище иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че ТЕЛК към "МБАЛ Шумен", с издаденото експертно решение на ТЕЛК 91338 от заседание 100 от 30.05.2022 г., с което е определен срок от три години, не е извършила нарушение на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо М. Братоева - в лично качество и качеството и на законен представител (попечител) на А. Братоева на основание на признаци "лично положение" и "увреждане". АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, отговаря на изискванията на закона за форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. АС е приел, че жалбоподателката не е доказала А. Братоева да е неравно третирана при освидетелстванията си от ТЕЛК спрямо други освидетелствани лица. Не е посочено конкретно лице сравнител, поставено при сравними сходни обстоятелства, за което да се докаже, че е по - благоприятно третирано от А. Братоева. Несъгласието на оспорващата със съдържанието на експертното решение на ТЕЛК - а именно определения срок на трайна неработоспособност не сочи на нарушение на антидискриминационното законодателство. Поради изложеното АС е приел, че КЗД правилно е приложил материалноправните норми на ЗЗДискр. и е законосъобразно е постановил, че ТЕЛК не е извършила нарушение на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 ЗЗДискр., както по отношение на М. Братоева, така и по отношение на А. Братоева. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба отново са свързани със съдържанието на експертното решение на ТЕЛК и изразяват несъгласието на касаторката с него. Законосъобразни са доводите на АС, че спорът относно законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК, в това число поставената диагноза и дали предоставените медицински документи обосновават пожизнен срок на трайната неработоспособност на А. Братоева не е елемент от фактическия състав на което и да е нарушение на антидискриминационното законодателство. Този спор не може да бъде разрешен нито в рамките на производство пред КЗД, нито в производството по обжалване на решението на КЗД. За проверка на законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК има предвидени процедури за обжалване пред НЕЛК и обжалване на решението на НЕЛК пред АС. Настоящият съдебен състав споделя и останалите доводи на АС за липса на извършено от ТЕЛК пряка или непряка дискриминация по защитените признаци, разглеждани от КЗД и в частност по твърдения от касаторката защитен признак "увреждане". Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на КЗД на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение