Решение № 14676 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2019 г.

Решение № 14676 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на Г. дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 75, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "ВиК- Стенето" ЕООД – Т., чрез пълномощник адв. А. К., срещу решение № 147/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 796/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 34/11.05.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – П., с който на основание чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от Закона за водите за дружеството е определено задължение за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 20 501, 56 лв., представляващо дължима такса за водовземане и заустване по Разрешително № 13140246/05.03.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ведно със законната лихва върху сумата до пълното погасяване на главницата. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - § 2 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. (обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г. отм. ДВ бр. 2/06.01.2017 г. в сила от 01.01.2017 г.). Според касатора спорадично превишаване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), без показателите за замърсяване за съответната година да ги превишават, не може да обоснове завишаване на таксата за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не обсъдил доказателствата в цялост и по-конкретно тези установяващи факта, че дружеството не е превишило нито един показател на замърсеност на годишна основа, както и не назначил експертиза при необходимост от специални знания. Необосноваността на съдебния акт е мотивирана отново с неправилна преценка на приложимия закон и относимите доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ. Ответникът – Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – П., чрез юрисконсулт Христова оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено при липса на сочените в касационната жалба пороци, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е бил АУПДВ № 34/11.05.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район – П., с който на основание чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от Закона за водите на "ВиК- Стенето" ЕООД – Т. е определено задължение за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 20 501, 56 лв., представляващо дължима такса за водовземане и заустване по Разрешително № 13140246/05.03.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, ведно със законната лихва върху сумата до пълното погасяване на главницата, изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 2 от ДР на ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. при единичен размер на таксата 0. 020 лева/куб. м за заустени 1 366771 куб. м. отпадъчни води, в общ размер на 27 335, 42 лева, частично погасена чрез плащане на 6 833, 86 лева, извършено на 26.01.2016 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентния орган по чл. 195 б, ал. 1 ЗВ - директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" и отговаря на формалните изисквания по чл. 59 АПК и при издаването му е спазена разписаната в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ процедура. По приложението на материалния закон, съдът е приел за безспорно, че за 2015 г. е установено превишение от ВиК оператора на определените с разрешителното индивидуални емисионни ограничения за м. Февруари по показател БКП5 и по показател "Неразтворени вещества", за м. Март по показател БКП5 и за м. Април по показател "Неразтворени вещества" или за общо три месеца от годината. С оглед периода на установеното задължение за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води - 01.01.2015 - 31.12.2015 г. - съдът е приел, че законосъобразно при издаването на акта са приложени разпоредбите на чл. 194 б, ал. 1 ЗВ (ред. ДВ бр. 61/2010 г.) и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване обн. ДВ бр. 50/01.01.2011 г. в сила от 01.01.2012 г. (действаща до отмяната й с ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.). Посочил, че размерът на таксата се определя по формулата на чл. 12 от Тарифата: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в лева/куб. м. и W - е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство, а за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. В § 2 от ПЗР на Тарифата е предвидено, че в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година превишават индивидуалните емисионни ограничения /ИЕ0/, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата (Е) по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата се определя Е = 0. 020 лева/куб. м. за периода 2015 г. - 2017 г. Според съда въпросът, от чието решение зависи преценката за законосъобразност на оспорения акт е, представлява ли основание за прилагане на по-високата рестриктивна ставка при определяне размера на таксата по чл. 194 ЗВ, установеното надвишаване на ИЕО за общо три месеца от 2015 г. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос. П. е, че след като е предвидено да се извършва ежемесечно собствен мониторинг за спазване на индивидуалните емисионни ограничения, определени с разрешителното, то преценката за замърсеност не може да се прави на средно-годишна база и няма нормативно основание таксата да се изчислява на база показателите за замърсяване за съответната година, както претендира жалбоподателя. Приел е, че таксата е годишна, поради което е достатъчно за част от периода да се установи отклонение от установените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по стойности на показателите, за да се определи годишната такса по единичния размер на таксата, определен в § 2 от ПЗР на тарифата, изчислен по формулата съгласно чл. 12, ал. 2 от същата тарифа. При липса на спор, че определената по този начин годишна такса за 2015 г. е в размер на 27 335, 42 лв., от която е приспаднато извършеното плащане на 26.01.2016 г. в размер на 6833, 86 лв. за такса по разрешителното, правилно с АУПДВ било установено задължение в размер на 20 501, 56 лв. И тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата, годишната такса се заплаща не по-късно от 31 март на следващата година, то таксата за 2015 г. е дължима не по-късно от 31 март 2016 г., поради което законосъобразно законната лихва върху неплатеното задължение било начислена от 01.04.2016 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основният спор делото е по тълкуването и приложението на материалния закон. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. С оспорения АУПДВ размерът на публичното вземане за такса за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗВ е изчислен по формулата, предвидена в чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г. при единичен размер на таксата от 0. 020 лв/куб. м и количество на заустените отпадъчни води - 1 366 771 куб. м. Спорът е относно законосъобразността на използвания по-висок единичен размер на таксата на основание § 2 от ПЗР на Тарифата. Такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, която се заплаща за правото на използване на водите е установена в чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ, изм. ДВ бр. 61 от 2010 г., таксата по ал. 1, т. 3, б. "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Няма спор, че в чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отменена на 1.01.2017 г., е регламентирана формулата за определяне на таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, като е предвидено, че се взема предвид количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателно устройство и само за ВиК операторите - фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите - куб. м. От цитираната правна уредба следва, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ за 2015 година за ВиК операторите, какъвто е касатора се определя на основание чл. 195, ал. 5, т. 1 ЗВ /ред. ДВ бр. 61/2010 г. / като се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения и се заплаща в размера, по начина и реда, предвиден в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/2011 г., обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г. (отм. ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) - "Тарифата". Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод и законосъобразно е определил действащия по време материален закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води, се определя по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в лева/куб. м. и W - количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателното устройство - куб. м. В ал. 2 на чл. 12 е предвидено, че единичният размер на таксата по ал. 1 нараства поетапно, както следва: 1. Е = 0, 005 лв. /куб. м за периода 2012 - 2020 г. и 2. Е = 0, 020 лева/куб. м от 2021 г. По силата на § 2 от ПЗР на Тарифата в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя, както следва: 1. Е = 0,020 лв. /куб. м за периода 2015 - 2017 г. 2. Е = 0,025 лв. /куб. м за периода 2018 - 2020 г., 3. Е = 0,060 лв. /куб. м от 2021 г. В конкретния случай по делото е установено, че за 2015 г. е установено превишение от ВиК оператора на определените с разрешителното индивидуални емисионни ограничения за м. Февруари по показател БКП5 и по показател "Неразтворени вещества", за м. Март по показател БКП5 и за м. Април по показател "Неразтворени вещества" или за общо три месеца от годината, поради което е приложим единичният размер на таксата по § 2 от ПЗР на Тарифата. Правилно съдът е тълкувал нормата, като е приел, че се имат предвид отделните стойности на показателите за замърсяване по комплексното разрешително в рамките на съответната година, а не годишните им стойности. Доводите на касатора, че завишения размер на таксата по § 2 от ПЗР на Тарифата следва да се прилагат само при системно или преобладаващо за съответната година нарушаване на ИЕО, което има за резултат превишение на годишно допустимите нива на замърсеност, не намират правна опора. Разпоредбата на § 2 от ПРЗ на Тарифата, която предвижда по-висок единичен размер на таксата при надвишаване на индивидуалните емисионни ограничения съответства на съществуващото към 2012 г. законово изискане по чл. 195, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ред. от бр. 61/2010 г.) таксата да се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. В случая в разрешителното е предвидено веднъж месечно да се извършва собствен мониторинг по показатели с индивидуални емисионни ограничения. Ето защо, въз основа на собствен мониторинг от "В и К", след като три месеца от 2015 г. са констатирани отклонения по показателите ИЕО, посочени в разрешителното ИЕО, е дължима годишна такса, изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 2 от ДР на ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доказателствата в цялост и по-конкретно тези установяващи факта, че дружеството не е превишило нито един показател на замърсеност на годишна основа, както и неназначаване на експертиза при необходимост от специални знания. С оглед правилното тълкуване на приложимата норма на § 2 от ПЗР на Тарифата, така сочените доказателства са неотносими към спора. Релевантни са резултатите от собствения мониторинг на отпадъчните води, отразени в протоколите за изпитване на "В и К" оператора, установяващи превишения на допустимите ИЕО, съгласно индивидуалното разрешително, издадено на "В и К" оператора.. Неоснователни са и доводите за необоснованост на съдебния акт. Същия е обоснован със събраните по делото относими доказателства. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, поради липса на претенция за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,