Решение № 8376 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 100/2019 г.

Решение № 8376 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 100/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Найденова с адрес в [населено място], област Смолян чрез адвокат В. Челебиев против решение № 441 от 5.11.2018 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 262/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-20-105#1 от 29.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ Смолян. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и по подразбиране от съдържанието на жалбата, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТТ на НОИ Смолян чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Смолян. С него са оставени в сила три разпореждания от 17.07.2018 г. за отмяна на предходно разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, за отказ от отпускане на парично обезщетение за безработица и за въстановяване на недобросъвестно получени суми за ПОБ за периода 12.03.2016 г. до 11.09.2016 г. в размер на 8087. 94 лева главница и 1673. 26 лева лихва от датата на неоснователно получените суми като обезщетения до датата на издаване на разпорежданията - 17.07.2018 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел за допустимо общо производство пред директора на ТП на НОИ по трите жалби срещу всяко от разпорежданията. От фактическа страна е установено, че по заявление от 15.03.2016 г. от С. Найденова е отпуснато парично обезщетение за безработица. Със заявлението е представен трудов договор от 7.03.2016 г. с ЕТ "Ю. Хаджеиева" с. Върбина с основно месечно трудово възнаграждение от 2000 лева, прекратен на 12.03.2016 г. Установено е, че С. Найденова не е работила в предприятието на търговеца, не е сключвала трудов договор и не й е изплащано трудово възнаграждение. Установено е, че по повод проверки по разходите на ДОО е било издадено предписание за заличаване на неправомерно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При установеното в административното и съдебното производство, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО е отхвърлена жалбата. Решението е правилно. С писмо от 20.04.2018 г. на Дирекция ИТ Смолян, директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян е бил уведомен, че трудовия договор с жалбоподателката е бил заличен в ТД на НАП на 7.03.2018 г. В констативен протокол № КП-5-20-00367723 от 25.01.2018 г., се съдържат обяснения на собственика Ю. Хаджиева, която заявява, че жалбоподателят по първоинстанционното дело не е работила във фирмата, тя не е подписвала трудов договор с нея и заповеди, не е подписвала ведомости за заплати и други документи. На 29.01.2018 г. на осигурителя ЕТ "Ю. Хаджиева" са дадени задължителни предписания за заличаване на неправилно подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, включително и по отношение на жалбоподателката. Твърденията на жалбоподателя, че действително е работил и добросъвестно е получил паричните обезщетения, не кореспондират с доказателствата по първоинстанционното дело и събраните в административното производство. Процесните разпореждания са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че жалбоподателката не е полагала труд във фирмата на ЕТ "Ю. Хаджиева", което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Не може да бъде прието, че след като С. Найденова не е работила е получавала добросъвестно процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 с разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Приемайки, че оспорените административни актове са законосъобразни, решаващият състав на Административен съд - Смолян е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания следва да се остави в сила. Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,