Решение № 5679 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15044/2018 г.

Решение № 5679 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15044/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. от [населено място], чрез пълномощник адв. С. И., срещу решение № 99/16.10.2018 г. по адм. дело № 195/2018 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4078 з-585/24.07.2018 г. на Директора на РДГП - Д.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директор на регионална дирекция "Гранична полиция" - Д., чрез процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че с оспорената заповед на Б. П. - старши полицай в ГКПП Б. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за това, че на 05.06.2018 г. на ГКПП Аерогара В. от ГПУ Летище В., изпълнявайки служебните си задължения на АРМ № 4 за извършване на гранични проверки на заминаващите пътници е допуснал да напусне страната българския гражданин Луков, без да му бъде извършена гранична проверка. Административния съд е приел така изложената в заповедта фактическа обстановка за установена от доказателствата по делото и неоспорена от наказаното лице и е изложил мотиви, че с деянието си Петров не е изпълнил задължението си на служител, извършващ гранични проверки на АРМ № 4 на ГКПП Аерогара В., регламентирани в чл. 61 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, а именно да провери съответствието на данните от представен документ за пътуване, билета и данните в бордната карта на българския гражданин Л. Л.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в определения в чл. 225, ал. 1 ЗМВР срок, при спазване на административно - процесуалните правила и в съотвествие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно постановено. С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че с поведението си по време на дежурство на 05.06.2018 г. от 08. до 20 ч. на АРМ № 4, направление "Заминаване" е допуснал нарушение на служебните си задължения по чл. 61 от Инструкция № 8121 з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП. Съгласно цитираната разпоредба, основна задача на граничния полицай е да провери съответствието между данните от представения документ за пътуване, билета и данните от бордната карта. От доказателствата по делото е установено, че мл. инспектор Б. П. е бил командирован в ГКПП Аерогара В. от ГПУ Летище В. за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., като видно от приложения списък на служителите от 01.01.2018 г., му е бил проведен извънреден инструктаж, съгласно програмата за провеждане на начален инструктаж, утвърдена със заповед № 5229/20.12.2012 г. на директора на ГД "Гранична полиция". Срещу подпис служителят е бил инструктиран и относно спецификата на пункта, организация и пропускателната система, заповед № 8121 з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи за търсене на дисциплинарна отговорност, Етичния кодекс, заповеди и указания свързани с организацията на работа на ГПУ. Допуснатото от служителя нарушение на служебните задължения се установява по безспорен начин от представената справка за извършена проверка от назначената комисия от директора на ГД "Гранична полиция" - Аерогари, с която служителят е запознат и е дал обяснения, че при изпълнение на служебните му задължения не е забелязал неправомерно преминаване на лицето. Възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и от представените по делото обяснения на служителите Бонев, мл. инспектор Я. Я., мл. инспектор М. И., както и представената докладна записка от ст. инспектор И. И., относно преглед на видеозаписи от камери на ГКПП Аерогара над АРМ № 4 и летище В., видно от които за времето от 07: 17 мин. до 07: 21 мин., лице със синя фланелка встъпва в страни от опашката и преминава покрай гише № 4 без да премине гранична проверка, като през това време служителят на гише № 4, мл. инспектор Б. П. обработва документите на друг пътник и не го забелязва. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя и правилно и обосновано е намерил, че не е нарушен редът за гледане на представените видеозаписи, тъй като такъв специален ред не е предвиден и че за разкриване на обективната истина и установяване на извършеното нарушение могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, каквито са и видеозаписите. Неоснователни са наведените доводи на касатора, че заповедта страда от пороци, тъй като в същата липсва посочване на обстоятелствата въз основа на които е издадена, не е посочено точно, конкретно и ясно в какво се състои вмененото на държавния служител дисциплинарно нарушение и наличие на противоречие между описаното в констативната част нарушение "неизпълнение на служебни задължения" и вписаната правна квалификация - чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР- неизпълнение на разпоредби на закона и подзаконовите нормативни актове. Видно от констативната част на заповедта, ясно конкретно и точно са описани обстоятелствата въз основа на които е издадена, както и събраните доказателства, установяващи извършеното нарушение. Обсъдена и оценена е представената справка рег. № 5399 р-12045/20.06.2018 г. по описа на РДГП - Аерогари, както и даденото писмено обяснение от служителя рег. № 4518 р-6543/13.07.2018 г. В заповедта е посочено ясно извършеното от служителя дисциплинарно нарушение, а именно: изпълнявайки служебните си задължения на АРМ № 4 на ГКПП -Аерогара В., е допуснал да напусне страната българския гражданин Л. М. Л., без да му бъде извършена гранична проверка. Не е налице и твърдяното противоречие между описанато в констативната част нарушение "неизпълнение на служебни задължения" и вписаната правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредби на закона и подзаконовите нормативни актове, на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Следва да се има предвид, че неизпълнение на служебните задължения, е налице както, когато не са изпълнени задълженията, регламентирани в длъжностната характеристика за заеманата длъжност от лицето, така и на тези посочени в чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно разпореди на закона и останалите актове, посочени в същата. Още повече в самата заповед като съответстващи на описаното в заповедта нарушение "неизпълнение на служебните задължения" са посочени и двете хипотези на чл. 194, ал. 2, както на т. 1, така и на т. 2 и нарушението правилно е прието като съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Настоящата касационна инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че при издаване на оспорената заповед, формално е приложена разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, като неизясняване на обстоятелствата е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му за материална законосъобразност на оспорения акт се споделят напълно от настоящият състав. Наказващият орган е изложил макар и кратки мотиви, с които е обосновал наказанието, с оглед тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя. В заповедта изрично е посочено, че са взети предвид и данните от справка, рег. № 5399 р-12045/20.06.2018 г. по описа на РДГП - Аерогари, както и писменото обяснение на служителя. Наказанието "порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година, като определения от АНО срок от 8 месеца е под максималния размер и съответства на извършеното нарушение на чл. 61 от Инструкция № 8121 з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията на осъществяване на гранични проверки на ГКПП, при което служителят е допуснал да напусне страната български гражданин, без да му бъде извършена гранична проверка. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение