Решение № 1958 от 22.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от От Пчелина ЕООД, представлявано от своя управител чрез процесуален представител срещу решение 840 от 15.02.2022 г., постановено по административно дело 6609/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. 01-2600/2980/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което му е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2020 2022 г. . По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му. Посочено е също, че решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания пред първоинстанционния съд акт. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на ДФЗ, в представено от процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. 01-2600/2980/21.05.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 година", издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 33, ал. 1 и 34, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 2022 г. (Наредбата), земеделския производител - дружеството " От пчелина ЕООД е уведомен, че заявлението му за подпомагане с УИН 22/041120/02646 от 04.11.2020 г., получава пълен отказ за подпомагане. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на събраните по делото доказателства АССг приема, че в конкретния случай при извършен анализ на искането за подпомагане, подадено чрез пълномощника Ж. Ковачев на управителя на дружеството Л. Ковачева, който е подал заявления за подпомагане по същата мярка отново като пълномощни на Ковачева, в качеството й на управител на още 4 дружества - "Хъни Про ЕООД", Пчеларко 2020" ЕООД, "Жоки инв" ЕООД и "Медарко 2020" ЕООД е налице поведение на кандидата, целящо да получи облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане по смисъла на Решението на СЕС по дело С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, т. (параграф) 8 от Регламент (ЕО) 65/2011. Приел е, че в обхвата на горните изводи попадат освен дружеството - жалбоподател, така и Ж. Ковачев, Л. Ковачева, "Хъни Про ЕООД", Пчеларко 2020" ЕООД, "Жоки инв" ЕООД и "Медарко 2020" ЕООД, подали еднообразни заявления по отношение на дейностите и заявената с тях финансова помощ, предвид установените лични, икономически и правни връзки между тях. Според съда, от доказателствата по делото се установява, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице - Ж. Ковачев, който е син на Л. Ковачева, едно и също лице е управител на юридическите лица - Л. Ковачева, двамата кандидатствали и в лично качество, пчелините са създадени по едно и също време, регистрирани са четирите ЮЛ на една и съща дата, идентичен е броят на пчелните семейства - 153, заявителите имат общ адрес, телефон, имейл, заявени са идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини, като последните две обстоятелства без съмнение водят до извод за наличие на обстоятелства обосноваващи недопустимост на искането им по чл. 9, ал. 1, т.3 ат Наредбата. Видно от заявленията по мярка А "Техническа помощ" са заявени общо 2 бр. центрофуги, 2 бр. помпи за мед, 2 бр. сушилни за прашец, 2 бр. шнекова преса за восъчни разпечатки, 2 бр. вана за разпечатване и по 1 бр. матуратор и сепаратор за прашец, а пчелините се намират в едни и същи землища - по два в с. Богданово, община Нова Загора, обл. Сливен, с. Злати войвода, общ. Сливен, област Сливен и с. Скалица, община Тунджа, област Ямбол. По отношение мярка А "Техническа помощ" и мярка В "Рационализиране на подвижното пчеларство" във всяко от заявленията са включвани само по 153 бр. пчелни семейства, което дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличие на функционална несамостоятелност, дефинирана в § 1, т. 18 от Наредбата. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че с подаване на няколко заявления се преодоляват въведените ограничения с Наредбата - забраната за финансиране на не повече от 50 бр. кошери и отводки, тъй като видно от заявените дейности "Закупуване на кошери", "Закупуване на отводки" и "Закупуване на пчелни майки", по всички заявления са включени еднакъв брой кошери и отводки - по 50 бр., което налага извод, че се касае за един общ проект, който е разделен на по-малки проекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза, и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните в хода на производството доказателства е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че за периода 26.10.2020 г. 06.11.2020 г. в ДФЗ са приети 6 броя заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022г., от цитираните по-горе физически и юридически лица, между които и това на касатора, подадени чрез пълномощник Ж. Ковачев, получили отделни УРН. На подадените заявления са извършени административни проверки по реда на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, включително допълнителна проверка в дирекция "Противодействие на измамите" относно съмнения за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство при получаване на помощта при приема на заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. Според резултатите от проверките се касае за идентични заявени дейности, поискана финансова помощ за подпомагане по няколко дейности по мерки, предвидени в чл. 4 от Наредбата, в това число купуване на активи и техническо оборудване. Констатирано е наличие на едно и също лице, контролиращо всички пет дружества, създаване на пчелините, предмет на финансова помощ по едно и също време, с идентичен брой пчелни семейства по всяко от заявленията, еднообразност по отношение заявените дейности и финансова помощ, като датите на създаване на процесните юридически лица и пчелините съвпада с обявените приеми на заявления за подпомагане през 2018 г. и 2020 г., а пчелините се намират в едни същи землища. С обжалвания административен акт е отказано финансиране на касатора поради установени спрямо него изкуствено създадени условия за подпомагане, включително функционална несамостоятелност с оглед предимство за получаване на помощта, обосноваващо хипотезата на неизплащане на финансова помощ, предвидена в чл. 36, ал. 2 от Наредбата, и постановяване на пълен отказ за финансиране съгласно чл. 34, ал. 2 т. 5 от Наредбата поради несъответствие с изискванията на чл. 9, т. 3 от Наредбата - кандидатът е създал изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98(ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.) и поради забраната на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, според която един кандидат може да получи само еднократно подпомагане в рамките на една финансова година за всяка от дейностите по чл. 4 от Наредбата. Правилно първоинстанционния съд е извършил преценката за наличие в конкретния случай на "изкуствено създадени условия", предвид насоките, дадени в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 за изследване на наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата. Съответен на тези насоки и законосъобразен е изводът на съда за доказано наличие на функционална несамостоятелност по смисъла на §1, т. 18 от Наредбата и съответно правилно е приет за законосъобразен и отказа на административния орган за финансиране на касатора, на основание чл. 33, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Безспорно по делото се установява наличие на изкуствено създаване на условия от касатора по смисъла на легалната дефиниция на това понятие в § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, препращаща към клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., визиращ всяко създадено от кандидат за финансово подпомагане условие, необходимо за получаване на предимства, което е изкуствено създадено, в противоречие с целите на приложимото специфично секторно законодателство в областта на селското стопанство, противно на твърденията изложени в касационната жалба. Неоснователни са доводите в касационната жалба ДФЗ е постановило акт след установяване на релевантните за спора факти и при наличие на фактическите и правни основания, послужили за постановяването му. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССг е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е разпределил тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение