Решение № 4312 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2013 г.

Решение № 4312 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Ася Димитрова Канариева-Костадинова в качеството й на управител на "Асикон 2000" ООД със седалище гр. Поморие, Бургаска област, срещу решение № 968 от 25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2142 от 2012 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител юрисконсулт - Тодорка Савова, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлил предявения иск от Ася Димитрова Канариева-Костадинова в качеството й на управител на "Асикон 2000" ООД със седалище гр. Поморие, Бургаска област, срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за сумата 45 041,56 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и 20 215,14 лв. дължима мораторна лихва за периода 15.02.2008-18.10.2012 г. като последица от отменен по съдебен ред подзаконов нормативен акт - отменени колона 7 и колона 9 от приложение № 2 от издаденото от директора на НЗОК Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. на директора на НЗОК. Съображенията за това са били, че липсват две от кумулативните изисквания на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: от действията или бездействията на административния орган да са претърпени вреди и вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Съдът е изложил мотиви, че в конкретния случай не бил налице отменен подзаконов нормативен акт, а нищожен такъв. Направен е на тази база извод, че дори и да са налице реално претърпени вреди за ищеца, те са в пряка причинна връзка с нищожния подзаконов нормативен акт, което основание не било предявено в исковата молба. Постановеното решение като краен резултат е вярно, но по съображения, съвсем различни от тези, изложени в мотивите на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма спор, че "Асикон 2000" ООД със седалище гр. Поморие, Бургаска област, е изпълнител по договор № 02/РД-29-701 от 3.05.2007 г. и по анексите към него с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от този договор (л. 13) предвижда предоставяне от фармацевта изпълнител на отстъпка в размер на 8% от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляване на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключване на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Това е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССт) в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчетат особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характерът на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на Върховния административен съд № 5 от 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,