Решение № 8480 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалба, подадена от С. Х. Д. с адрес: гр. София, [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 49, срещу Решение 4635 от 11.07.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 9020/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РС-89-1 от 18.07.2022 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което, на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставено без уважение Искане, вх. BG/N/2012/123852-16 от 26.03.2021 г. за заличаване на марка 108306 balkancar, комбинирана, за стоките от класове 7, 9 и 12 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Балканкарподем АД искане, като Патентно ведомство е осъдено за заплати на дружеството направените по делото разноски. Касационният жалбоподател С. Х. Д., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че използването на нерегистрираната марка в търговската дейност е осъществено на територията на Република България. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че през релевантния период дейността на Балканкарподем АД се свежда единствено до износ на стоки и след като стоки, означени с марката не са присъствали на пазара в България и с тях не е осъществявана търговска дейност, то не може да се приеме, че е налице използване на марката на територията на Република България. Сочи още, че нерегистрираната марка не само не е присъствала на пазара в Република България, но и касационният ответник никога не е имал намерение да осъществява търговска дейност на тази територия. Това се установява освен от доказателствата за износ, и от представените доказателствата, които служат за популяризиране на марката, които не са на български език. Оспорва извода на съда за доказано непрекъснато използване на по-ранната нерегистрирана марка през целия процесен период. Сочи, че в съдебното решение е прието, че в периода от 28.05.2012 г. до 2015 г. стоките, за които марката на касационния ответник е използвана са телфери, въжени електротелфери и части за тях, а в последствие е направена констатация, че марката е използвана в периода 2015 - 2021 г. за стоки, различни от тези, които са използвани до 2015 г., а именно: кранове, електрически въжени подемници, вентилатори, резервни части и принадлежности за тях, като: траверси, водачи за въжета, лагери, лагерни кутии, зъбни колела, капаци, въжета, редуктори, ограничители за товар, гумени печати, регулиращи гайки, блокови куки, валяци, моторни колички, капаци, втулки, уплътнения, резета за куки, халки, траверси, мотори, спирачни дискове, протектори и др. Твърди, че прекъсването на използването води до изгубване на фактическото право, а възобновяването му е нов факт, съответно нов релевантен момент, от който лицето може да противопоставя правото си на действителен притежател на нерегистрирана марка. Счита, че за да е налице успешното доказване на използване на нерегистрирана марка, това използване следва да е осъществено непрекъснато във връзка с едни и същи стоки. Оспорва като необоснован извода на съда, че марката на касационния ответник е била използвана във връзка със стоките, които са били предмет на износ. Сочи, че от събраните доказателства е видно, че марката на ответника фигурира единствено в сайта му - bcp.bg, в каталозите и в антетките на фирмените бланки, но няма нито едно доказателство, от което да личи, че стоките, с които касационният ответник е осъществявал износ са означени с марката. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по въпроси, които са извън предмета на съдебния контрол като по този начин е дал несъответстващи на закона указания по прилагането му. Сочи, че за да отхвърли искането за заличаване на марката административният орган е установил, че единият от елементите на фактическия състав на разпоредбата, на която се основава искането - чл. 36, ал. 3, т. 1 и ал. 11, във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, не е осъществен, а именно не е доказано използване на по-ранната нерегистрирана марка в търговската дейност на територията на Република България. След като е установил, че използване не е доказано, председателят на Патентното ведомство е намерил за безпредметно да изследва останалите предпоставки за заличаване. По този начин според касатора предметът на съдебния контрол по съществото на спора е ограничен само до установяване на факта дали марката на касационния ответник е използвана, а извън предмета на съдебен контрол остават останалите предпоставки за заличаване, а именно сходство на стоки, сходство на марки и вероятност за объркване. В тази връзка счита, че разглеждането и произнасянето за първи път в съдебната инстанция по всички елементи от фактическия състав на приложимата разпоредба, които не са били обсъждани от административния орган преди това, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което лишава го е лишило от адекватна защита. Твърди и че съдът безкритично и изцяло е възприел заключението по допуснатата експертиза, като го е възпроизвел в съдебния акт. Направеното искане за отстраняване на вещото лице поради съмнения за пристрастност е отхвърлено от съда с мотива, че е направено късно. В тази връзка твърди, че не е налице срок, в който се преклудира възможността да бъде направено искане за отстраняване на вещото лице поради съмнение за пристрастност, още повече, че страните не са уведомени изрично кое е назначеното вещо лице. Според касатора съдът не се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възраженията на заинтересованата страна и не е обсъдил всички важни доказателства по делото, като обоснове приемането им или изключването им, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Оспорва като необосновани изводите на съда за приложимост на чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, както и за сходство между стоките от марката на касатора и други стоки, за които предварително не е установено, че марката на ответника е била използвана. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски въз основа на представен списък. Касаторът се представлява от адв. М. Радулов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба "Балканкарподем" АД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба председателят на Патентно ведомство на Република България, не оспорва касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от председателя на Патентното ведомство на Република България срещу Определение 8120 от 25.09.2023 г. по адм. дело 9020/2022 г. на АССГ. С обжалваното определение е отхвърлено искането на председателя на Патентно ведомство за изменение на Решение 4635/11.07.2023 г., по адм. дело 9020/2022 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в съдебната фаза на производството дружеството-жалбоподател е представило допълнителни доказателства за използването на нерегистрираната марка за периода 2015-2020 г., които обаче не са нововъзникнали, а са новопредставени. След преценка на тези новопредставени доказателства, съдът е направил извод за използване на нерегистрираната марка и е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. В тази връзка оспорва извода на съда, че административният орган е нарушил задълженията му визирани в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като не е уведомил страната, че представените от нея доказателства са недостатъчни. Твърди, че в производствата по чл. 76 ЗМГО е налице принципът на равенство, съдържащ се в разпоредбата на чл. 8 АПК, като при тези производства административният орган е арбитър, който взема решение на база на представените от страните доказателства. Сочи, че органът, издател на оспорения акт, не може да събира служебно доказателства, защото това би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните, и той се произнася само въз основа на тези доказателства, които са представени от страните, в частност от притежателя на марката. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски. Частният жалбоподател се представлява от юрк. С. Божков. Ответникът по частната жалба "Балканкарподем" АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага възражения на релевираните от частния жалбоподател доводи. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - С. Х. Д., изразява становище за основателност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок от страни, участвали в първоинстанционното производство и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: От фактическа страна е установено, че: С. Х. Д. е притежател на марка с рег. 108306 balkancar, комбинирана, заявена на 28.05.2012 г. и регистрирана на 25.03.2020 г., със срок на закрила до 28.05.2032 г., за стоки и услуги от класове 7, 9, 12, 16, 35, 37, 38 и 42 на МКСУ. На 26.03.2021 г. Балканкарподем АД е подало Искане, вх.BG/N/2012/123852-16, за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. 108306 balkancar, комбинирана, на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 и ал. 11 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО за всички стоки в класове 7, 9 и 12 на МКСУ, за които е регистрирана. Искането е мотивирано с твърдението, че дружеството е действителният притежател на нерегистрирана комбинирана марка bcp balkancarpodem, която е започнал да използва на територията на страната преди приоритетната дата на атакувания знак за конкретно изброени стоки от класове 7, 9 и 12 на МКСУ и за която е подал заявка за регистрация с вх. 162117 от 18.03.2021 г. В искането се посочва, че атакуваната марка е сходна на нерегистрираната марка на Балканкарподем АД и е регистрирана в класове 7, 9 и 12 на МКСУ за стоки, идентични и сходни на стоки в същите класове, за които нерегистрираната марка е действително използвана в търговската дейност на действителния си притежател преди приоритетната дата на атакуваната марка (28.05.2012 г.), и до датата на подаване на процесното искане. На 13.08.2021 г., на основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО, искането и приложените към него доказателства са изпратени на притежателя на атакуваната марка. В рамките на предоставения срок за възражение, заинтересованата страна е представила такова, екземпляр от което е изпратен на Балканкарподем АД. След размяна на книжата в съответствие с изискванията по чл. 76 ЗМГО, искането е разгледано от състав на отдела по спорове, назначен със Заповед 3-323-1/14.06.2022г. на председателя на ПВ. Решението му е обективирано в нарочно изготвено становище, в съответствие с изискването по чл. 76, ал. 7 ЗМГО, с което е прието, че искането е неоснователно за всички стоки и услуги от класове 7, 9 и 12 на МКСУ и следва да се остави без уважение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 4 ЗМГО. На 18.07.2022 г., на основание на изготвеното становище, председателят на ПВ е постановил Решение РС-89-1, с което, на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО е оставено без уважение искане вх.BG/N/2012/123852-16 от 26.03.2021 г. за заличаване на марка 108306 balkancar, комбинирана, за стоките от класове 7, 9 и 12 на МКСУ. По делото е приета съдебно-маркова експертиза. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че решението на председателя на ПВ е постановено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. При сравняване на знаците на атакуваната и по-ранната нерегистрирана марка съдът е приел, че е налице сходство между тях, както и сходство и идентичност между стоките на атакуваната марка от класове 7, 9 и 12 от МКСУ и по-ранната. След анализ на представените доказателства е приел, че са налице доказателства за използване на по-ранната нерегистрирана марка, по-рано от датата на заявяване на атакуваната марка (25.08.2012 г.), което е продължило към момента на подаване на искането за заличаване. Приел е за правилен извода на административния орган, че по-ранната марка се е използвала от искателя Балканкарподем АД регулярно и продължително през периода, предхождащ датата на заявяване на атакуваната марка, както и до края на 2015 г., за стоките телфери, въжени електротелфери и части за тях като данните за интензивността на пазарно разпространение са константни, а реализираните количества са в немалък обем предвид специфичното естество на означените стоки. За несъответен на представените доказателства обаче е приет извода на органа, че не е доказано това използване да е продължило до подаване на искането за заличаване, в съответствие с изискването на чл. 36, ал. 7, вр. чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Позовавайки се на заключението по приетата СМЕ и представените доказателства, съдът е приел, че за този спорен период от 28.12.2015 г. до датата на подаване на искането за заличаване - 26.03.2021 г. Балканкарподем АД е произвеждало за износ основно за Канада, САЩ, Германия и др. страни вентилатори, кранове, електрически въжени подемници, резервни части и принадлежности за тях, като: траверси, водачи за въжета, лагери, лагерни кутии, зъбни колела, капаци, въжета, редуктори, ограничители за товар, гумени печати, регулиращи гайки, блокови куки, валяци, моторни колички, капаци, втулки, уплътнения, резета за куки, халки, траверси, мотори, спирачни дискове, протектори и др. Марката е поставяна на хартиените носители на поръчките на дружеството за периода 2015 г. - 2021 г., както и на приложените заглавни страници на продуктовите каталози, на снимки на готова продукция - кранове и компоненти. Формирал е извод, че продукцията е била насочена основно за износ, използването е било непрекъснато и постоянно, започнало е преди датата на подаване на искането за заличаване, продължило е до датата на подаване на искането за заличаване и след това, като представените материали показват използване на нерегистрирания знак в значителен обем, стойност, регулярност и интензивност, които са достатъчни, за да обосноват извод за действително търговско използване по смисъла на закона през периода от 2015 г. до 2021 г. включително. Въз основа на горното съдът е направил извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 36, ал. 3, т. 1 и ал. 11 вр. чл. 12, ал. 4 ЗМГО. По тези съображения е отменил оспорения акт, изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Балканкарподем АД с указания по тълкуването и прилагането на закона, и е осъдил Патентно ведомство да заплати на Балканкарподем АД разноски по делото в размер на 2 910,00 лв. С Определение 8120 от 25.09.2023 г. по адм. дело 9020/2022 г. на АССГ е отхвърлено подадено по реда на чл. 248 ГПК искане на председателя на Патентно ведомство за изменение на Решение 4635/11.07.2023 г., по адм. дело 9020/2022 г. по описа на АССГ в частта за разноските. За да достигне до този извод съдът е приел, че разпоредбата на чл. 84, ал. 5 ЗМГО е неприложима, тъй като въпреки че по делото са представени нови доказателства, решението не е постановено единствено въз основа на тях. Приел е, че с тях не се установяват нови факти, а представляват допълване обема на доказателствата, представени пред административния орган, които той е счел за недостатъчни. Според съда за обстоятелството, че те са счетени за недостатъчни административният орган не е уведомил страната в хода на административното производство, в нарушение на задълженията му по чл. 35 и 36 АПК. Обжалваното решение е неправилно. За установяване на фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, подлежащи на доказване в своята кумулативност са следните обстоятелства: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на атакуваната марка, като ползването следва да е продължило към момента на подаване на искането за заличаване; 4. идентичност или сходство между атакуваната марка и нерегистрираната марка и техните стоки или услуги, което обуславя вероятност от объркване на потребителите. В случая по делото не е спорно, че е подадена заявка с вх. 162117 от 18.03.2021 г. за регистрация на нерегистрираната марка bcp balkancarpodem от Балканкарподем АД. Безспорно е установено също, че в периода преди датата на заявяване на атакуваната марка - 28.05.2012 г., както и до 28.12.2015 г. по-ранната марка се е използвала регулярно и продължително от Балканкарподем АД за стоките телфери, въжени електротелфери и части за тях, като данните за обема и стойността на реализираните продукти свидетелстват за наличието не на фиктивно, а на непрекъснато, действително използване на по-ранния знак, което позволява достигането и запазването на определени пазарни позиции. Спорният по делото въпрос е налице ли е действително използване на марката bcp balkancarpodem в търговската дейност на Балканкарподем АД на територията на Република България в периода от 28.12.2015 г. до момента на подаване на искането за заличаване - 26.03.2021 г. В случая съдът не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени доказателства, описани подробно в съдебното решение. Въз основа на описаните доказателства (счетоводни отчети, поръчки и фактури) съдът е приел, че марката е поставяна на хартиените носители на поръчките на дружеството за периода 2015 г. - 2021 г., както и на приложените заглавни страници на продуктовите каталози, на снимки на готова продукция - кранове и компоненти. Направил е извод, че през периода от 2015 г. до 2021 г. вкл. марката на жалбоподателя е използвана за следните стоки: кранове, електрически въжени подемници, вентилатори, резервни части и принадлежности за тях, като: траверси, водачи за въжета, лагери, лагерни кутии, зъбни колела, капаци, въжета, редуктори, ограничители за товар, гумени печати, регулиращи гайки, блокови куки, валяци, моторни колички, капаци, втулки, уплътнения, резета за куки, халки, траверси, мотори, спирачни дискове, протектори и др.. Посочил е още, че продукцията е била насочена основно за износ, използването е било непрекъснато и постоянно, започнало е преди датата на подаване на искането за заличаване, продължило е до датата на подаване на искането за заличаване и след това. Представените материали показват използване на нерегистрирания знак в значителен обем, стойност, регулярност и интензивност, които са достатъчни, за да обосноват извод за действително търговско използване по смисъла на закона през периода от 2015 г. до 2021 г. включително. При преглед на приложените доказателства е видно, че действително са представени доказателства за производство и износ на стоки от ответното дружество, но след 2015 г. не са представени продуктови каталози, а само заглавни страници. Марката е поставена на хартиените носители на поръчките на дружеството-производител, има я и на заглавните страници на каталозите, както и на антетките на фирмените бланки, но липсват доказателства да фигурира на самите продукти. С оглед изложеното изводът на първоинстанционният съд, че е доказано използването на марката в посочения период е необоснован, защото при липса на каталозите няма как да се направи връзка между изнесените продукти и нерегистрираната марка. Съдът не е изложил мотиви за да обоснове правните си изводи. Решаващият състав единствено е изброил представените доказателства без да ги подложи на анализ и да изложи мотиви по отношение на относимостта и доказателствения им обхват. Основателно касаторът сочи, че в мотивите си съдът единствено е възпроизвел заключението на вещото лице, без да го обсъди ведно с останалите доказателства по делото в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК. Не са обсъдени и възраженията на ответното дружество (касатор в настоящото производство) по отношение твърденията за използване на марката извън територията на Република България, както и тези свързани с относимостта, допустимостта и значението на представените доказателства. По изложените съображения, касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне. При новото разглеждане съдът следва да установи и да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и да отговори мотивирано на съществения за спора правен въпрос - налице ли е действително използване на марката bcp balkancarpodem в търговската дейност на Балканкарподем АД на територията на Република България в периода от 28.12.2015 г. до момента на подаване на искането за заличаване - 26.03.2021 г. Следва да анализира представените по делото доказателства и да изложи мотиви относно относимостта им към спорния въпрос. Предвид установената неправилност на обжалваното съдебно решение и предвид това, че в този случай съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите на страните за разноски във всички инстанции следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, то следва да бъде отменено и Определение 8120 от 25.09.2023 г., с което е отхвърлено искането на председателя на Патентното ведомство за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд