Решение № 744 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2015 г.

Решение № 744 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 23.04.2015 г. по адм. д. № 1878/2014 г. Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 091304599 от 14.02.2014 г. на органите на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 518/30.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в частта му, с която е начислен данък по ЗДДС в общ размер на 8003.39 лв. и са начислени лихви в размер на 1963.02 лв. за сумата над 578,35 лв. до пълния размер на задължението и над 123,47 лв. до пълния определен размер на дължимата лихва; частта му, с която е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3942.19 лв. и лихви в размер на 1983.59 лв; в частта му, с която е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2416.73 лв. и лихви в размер на 942.76 лв.; в частта му, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 221,14 лв. и начислените върху тази сума законни лихви 40.53 лв.; в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 52.12 лв. и лихви в размер на 4.29 лв.; в частта му, с която са определени вноски за ДОО за 2008 г. в общ размер на 2774,98 лв. и лихви в размер на 2442,62 лв. за сумата над 49.20 лв. за задължението и над 57.20 лв. до пълния разме на лихвите; в частта, с която са определени за ДДО за 2009 г. в общ размер от 1147,89 лв. и лихви в размер на 758,38 лв.; в частта, с която са определени вноски за ДОО за 2011 г. в общ размер на 433, 29 лв. и са начислени лихви от 318.51 лв. за сумата над 202.72 лв. до пълни размер на задължението и за сумата над 96,98 лв. за лихвата; в частта, с която са определени вноски за ДОО за 2012 . за сумата над 89,65 лв. до пълния размер на задължението и над 9,98 лв. до пълния размер на определените лихви; в частта, с която са определени вноски ДЗПО-УПФ за 2008 г. за сумата над 12,00 лв. до пълния размер на задължението и за лихви над 14,19 лв.. до пълния им начислен размер; в частта, с която са определени вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. за сумата над 602,50 лв. до пълния размер на задължението и над 398,05 лв. до пълния размер на лихвите; в частта, с която са определени вноски за за ДЗПО-УПФ за 2011 г. за сумата над 9,15 лв. до пълния размер на задължението и над 8,79 лв. за лихвите до пълния им размер; в частта с която са определени вноски по ДЗПО УПФ за 2012 г. в общ размер на 23,77 лв. и лихви в размер на 1,92 лв.; в частта, с която са определени вноски за ЗО за 2008 г. в общ размер 962,04 лв. и лихви 484,07 лв.; в частта, с която са определени ЗО за 2009 г. в общ размер на 706,40 лв. и лихви в размер на 275,57 лв.,; в частта, с която са определени вноски ЗО за 2011 г. за сумата над 14,64 лв. до пълния размер на задължението и лихви в размер над 7,93 лв. до пълния им размер, в частта, с която са определени вноски ЗО за 2012 г. за сумата над 643,51 лв. за задължението и над 51,95 лв. за лихвите. Отхвърлил е жалбата в останалата част. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в частта, с която е отменен ревизионния акт. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Т. - С. К." я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Пловдивският административен съд е приел, че ревизионният акт в частта, с която се начислява ДДС на обща стойност 8003,39 лв. и лихви в размер на 578,35 лв. е незаконосъобразен в частта над 578,35 лв. за задължението и над123,47 лв. за лихвите. За да постанови този резутат, съдът е приел, че не е установено от доказателствата по делото ответникът по касационната жалба да е получил стоките по посочените в ревизионния акт фактури. Реална доставка на стоки има само по отношение на доставчика "Спийдстар" ЕООД и представените по делото 12 броя фактури. Останалите фактури не са били осчетоводени от ответника по касационната жалба. По тях не е установено по предвидения от закона ред, че той е получил отразените във фактурите стоки, поради което не е налице приетата от данъчната администрация хипотеза на "укрити доходи". Решението на Пловдивския административен съд в тази част е законосъобразно. По делото не са представени доказателства за това, че по посочените в ревизионния акт фактури (без 12 бр. с доставчик "Спийдстар" ЕООД) стоките са доставени и получени от ответника по касационната жалба ЕТ "Т. - С. К.". Липсват доказателства за получаване на стоките, отразени във фактурите, както и такива, че те са били продадени от задълженото лице и реализираните приходи от това не са били осчетоводени от него. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че посочването на ответника като "получател" във фактурите не е достатъчно да се приеме, че е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, още повече за това, че ответникът е изпълнител на последващи доставки, чийто предмет са фактурираните стоки. В преписката не се съдържат приемо - предавателни протоколи и не е направена проверка на доставчиците по фактурите. След като е установено, че фактурираните стоки представляват родово определени вещи, то по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на тяхната собственост се установява чрез предаването имот доставчика на получателя. Този факт е бил установен само по посочените по-горе 12 броя фактури. Тези изводи на съда се подкрепят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен ревизионния акт за начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2011 и 2012 години е законосъобразно. За да постанови този резултат, Пловдивският административен съд е направил обстоен анализ на доказателствения материал. Изводите му са обосновани и подкрепени от доказателствата по делото, а те са договори за заем с предмет определена сума, разписки за получената сума и разписки за връщане на сумите по договорите за заем, свидетелски показания. Законосъобразно и обосновано въз основа на тези суми и въз основа на експертиза са били определени данъчната основа и дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Установено е, че ответникът по касационната жалба не дължи довнасянето на този данък. Решението на Пловдивския административен съд в частта му за определяне на вноски ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО е законосъобразно и обосновано. За вноските за 2008, 2009 и 2010 г. е неприложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Настоящият състав приема, че нормата (чл. 124а ДОПК) има материалноправен характер. С нея се въвежда облагане по аналог на доходите, за които се дължат задължителни осигурителни вноски в размера, определен от съответния материален закон - КСО за вноските за фонд ДОО и ДЗПО и ЗЗО - за здравноосигурителните вноски. Поради това следва да се приеме, че макар и да се съдържа в процесуалния закон и да препраща към реда по чл. 122 и сл. ДОПК, същата е материалноправна и следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011 г. В случая с оспорения ревизионен акт на касационния жалбоподател са определени задължителни осигурителни вноски за предходен период - 2008 г. - 2010 г. за който по силата на чл. 124а ДОПК не е предвидено облагане по особения ред, тъй като липсва изрична норма, която да й придава обратно действие съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА. По отношение на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2011 г. и 2012 г. Пловдивският административен съд е аргументирал подробно определянето на техния размер и коригирането на задължението и лихвите спрямо определените такива в ревизионния акт. Мотивите на съда са подкрепени от доказателствата по делото и заключението на експертизата. Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна тежест" Пловдив следва да бъде осъден да заплати на ЕТ "Т. - С. К." разноски по делото за тази инстанция в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд