Решение № 158 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2010 г.

Решение № 158 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Монтана срещу решение от 23.10.2009., постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 546/2008 г. Решението е обжалвано в частта, с която съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед и е постановил решение, с което е определил като незастроена част от имота с площ от 885 кв. м. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответниците излагат доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което правят искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 2138 от 11.08.2008 г., с която кмета на Община Монтана на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрил протокол № 76 от 04.08.2008 г. на комисия, назначена със заповед № 129/20.01.2005 г. и е определил като изцяло застроен бивш имот пл. № 7413 по помощния план на "Поречието на р. Огоста", гр. Монтана. съдът е отменил изцяло оспорения административен акт и с решение по същество на спора е определил като свободна от застрояване терен от целия имот с площ от 885 кв. м., включени в УПИ I, кв. 331 по плана на гр. Монтана. За останалата За останалата част от процедирания имот съдът е постановил решение, с което е определил тази част като застроена. За да стигне до този правен извод, съдът е преценил заключение на приетата тройна съдебно-техническа експертиза. Съобразно това заключение, за част от имота включен в УПИ I не е установено застрояване, включително и реализиране на благоустройствени мероприятия. За тази част от терена е установено, че не се включва с рамките на нормативно определената площ, необходима за обслужване на здравното заведение. Съдът е преценил, че доводите на ответника, сега касационен жалбоподател, относно статута на имота не се разглеждат в това производство. По тези доводи съдът е постановил решението си в частта, която е предмет на касационното производство. За частта, с която съдът е приел, че част от имота, включена в УПИ II, кв. 331 е застроена решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната част е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. По отношение на спорната част от терена, определен за възстановяване, е установено, че е в урегулиран поземлен имот, отреден за болничен комплекс. От заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза е установено, че върху тази част няма сгради, няма изградени съоръжения на благоустройствена инфраструктура - алеи, осветление, подземни проводи. Безспорно е установено, че тази част не се включва в нормативните изисквания за необходима прилежаща площ към болницата, съобразно изискванията на чл. 43 от наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 7 от Наредба № 7/2003 г. при определяне на предназначението, необходимата площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти се използват показатели, за които се определят нормативни стойности с устройствен план в съответствие с правилата и нормативите по тази наредба. Съгласно чл. 8 от наредбата, показателят за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за обект се определя чрез площта на земята, необходима за съответния обект в зависимост от неговия капацитет, изразена в кв. м. При спазване на тези специфични изисквания се определя застроената част и прилежащия терен с оглед статута на урегулирания поземлен имот, отреден за болница. Неотносими в това производство са доводите за характера на собствеността. По тези доводи Върховния административен съд сее произнесъл с определение № 10536 от 14.09.2009 г., постановено по адм. д. № 11600/2009 г. С това определение е прието, че доводите относно статута на собствеността не се разглеждат в междинното административно производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В това производство релевантни са фактите относно наличие на застрояване в имота, а по въпроса дали собствеността може да бъде възстановена ще се произнесе съответната общинска служба по земеделие с решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение