Решение № 11714 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2016 г.

Решение № 11714 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. - чл. на Комисията за финансов надзор /КФН/, изпълняващ правомощията на зам.-председател, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния му представител А. М., против решение № 8991/18.07.2016 г. по адм. дело № 3748/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "НУРТС България" ЕАД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, при служебно извършената проверка намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС, седмо отделение, по жалба на "НУРТС България" ЕАД, е отменил Решение № 19-Е/12.01.2016 г. на член на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", като незаконосъобразно. Отмененото решение е издадено на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 и чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 4, вр. с т. 3 и ал. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ и с него оспорващото дружество, в качеството му на емитент на облигации с ISIN код BG2100017123, е задължено в определен срок да представи в КФН и на "КТБ" АД /в несъстоятелност/, като довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник на облигационерите. С оспореното решение е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, за нарушение от страна на емитента на задължението по чл. 100г, ал. 3, изр. 2, вр. с чл. 100а, ал. 2 от ЗППЦК, за намирането на най-малко две кандидатури на банки за довереник на облигационерите, които да бъдат предложени за одобряване на Общото им събрание, поради това, че досегашния довереник - "КТБ" АД е с отнет лиценз и с решение от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, спрямо него е открито производство по несъстоятелност. По делото съдът е приел за установено, че в законовите срокове посоченото задължение на емитента не е изпълнено, въпреки предприетите от него действия по уведомяване на 27 бр. банки с оферти за банка-довереник на облигационерите. Според съда това неизпълнение не обуславя налагане на процесната ПАМ, тъй като оспорващото дружество не е бездействало, а е налице обективна невъзможност за неизпълнение, по независещи от емитента причини и на практика наложената ПАМ се явявя неизпълнима. С тези мотиви и липсата на вреди за облигационерите от това временно неизпълнение на задълженията на емитента, съдът е отменил наложената ПАМ, като незаконосъобразна. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото не е спорно обстоятелството, за наличното задължение на ответника, в качеството му на емитент на облигации с ISIN код BG2100017123, за намиране и предлагане на ОС на облигационерите най-малко две кандидатури за банка - техен довереник, на мястото на "КТБ" АД /в несъстоятелност/, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за изпълнение функциите на банка - довереник, по чл. 100а, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 100г, ал. 3 и 4 от ЗППЦК, както и това, че задължението по смяна на банката-довереник, не е изпълнено от ответното дружество, в качеството му на емитент. Спорни са изводите на съда доколко органът, в лицето на касатора е могъл да наложи процесната ПАМ и дали тази ПАМ е законосъобразна по всички критерии на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. При установените по делото данни, изводите на съда за незаконосъобразност на наложената ПАМ, са неправилни - постановени в нарушение на материалния закон и са необосновани. Съдът, от една страна е приел, че е налице неизпълнение на закона от емитента по намиране на друга банка-довереник на облигационерите, на мястото на "КТБ" - АД / в несъстоятелност/, а от друга, че това неизпълнение не се дължи на бездействие, а на други обективни причини, независещи от него, което не оправдава налагането на процесната ПАМ. На второ място съдът е обосновал незаконосъобразността на мярката, с възможността от нейното изпълнение, което е неправилно. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК касаторът може да наложи съответната ПАМ по отношение на ответника, явяващ се поднадзорно лице, когато установи, че то е извършило или извършва дейност в нарушение на този закон, в случая на императивни разпоредби от ЗППЦК, а именно на чл. 100г, ал. 3, вр. с ал. 4 и чл. 100а, ал. 2, изр. 2. За случая законовите предпоставки за налагане на ПАМ са налице, поради което като е приел обратното, съдът е приложил неправилно закона. Изводите му, че неизпълнението на закона, не се дължи на бездействие на ответника, а на причини независещи от волята му, са незаконосъобразни. Императивните задължения за действия по намиране на банка-довереник, която да отговаря на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК, са по силата на закона, поради което неизпълнението им не може да бъде оправдано с обективни причини, стоящи зад неизпълнението, или пък с причини свързани с невъзможността от изпълнение на наложената ПАМ, както е прието от съда. След като е налице неизпълнение на императивна норма, то е по отношение на задълженото лице, без оглед на причината за това. Поради това и доводите на ответника за липса на неизпълнение, по причина стояща у него, са неоснователни. Ответното дружество е разполагало с достатъчно време от настъпване на обстоятелствата по чл. 100г, ал. 4 от ЗППЦК, за намиране на друга банка-довереник на облигационерите, което не е извършил и което обуславя изводи за наличие на бездействие, противно на приетото от съда. Още по-малко това бездействие може да се оправдае с невъзможността от изпълнение на наложената ПАМ, както е направил съда. Възможността за изпълнение на ПАМ е последица от налагането й и няма отношение към основанието за налагането й. Ето защо, като е приел незаконосъобразност на оспореното решение на касатора и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответното дружество срещу Решение № 19-Е/12.01.2016 г. на касатора бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход по обжалването и направеното искане от касатора, в полза на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия