Решение № 3875 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10054/2010 г.

Решение № 3875 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10054/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по два броя жалби (касационна и частна), подадени от ЗПТК "Александър Стамболийски", с. Славовица, обл. Пазарджик срещу решение № 236 от 14.06.2010 г., постановено по адм. дело № 215/2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което в една част е оставена без разглеждане, а в останалата част е отхвърлена като неоснователна исковата молба на кооперацията против Националната агенция по приходите, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С исковата молба ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 600 лв. от отменени два ревизионни акта, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пазарджик, с които е отказан право на данъчен кредит за периоди описани в актовете. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател се позовава на Тълкувателно решение № 3/2004 на ВКС. Твърди, че ДОПК не предвижда присъждане на разноски по административното обжалване, поради което страните на общо основание могат да претендират тези вреди по специалния ред, предвиден в ЗОДОВ. С частна жалба са развити съображения, че съдът неправилно е оставил без разглеждане иска на кооперацията като недопустим. Твърди се, че въпреки постановеното връщането на преписката за нова ревизия, то все пак е налице отменяване на незаконосъобразен административен акт, поради което са налице предпоставките за разглеждане на исковата молба на посоченото в нея основание. Ответната страна - Национална агенция по приходите, гр. София, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител юрк. Стоев са депозирани два броя възражения срещу двете жалби, с които се изразява становище за неоснователността им. Претендират се и юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че двете жалби (касационната и частна) са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК, поради което са процесуално допустими, като разгледани по същество са и основателни. От данните по делото се установява, че АС - Пазарджик е сезиран с искова молба по чл. 203, ал. 1 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от ЗПТК "Александър Стамболийски" срещу НАП, с която кооперацията е предявила претенция за присъждане на обезщетение в общ размер на 3 600 лв. за причинени от ответника имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по административното оспорване на два броя ревизионни актове и предхождащите ги доклади. Съдът е приел, че иска в размер на 1800 лв. е недопустим, тъй като не е налице отменен по съответния ред административен акт. Приел е, че ревизионен акт с № 348/21.06.2007 г. не е окончателно отменен, тъй като с решението си административният орган - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, е постановил връщане на преписката за извършване на нова ревизия и издаване на нов РА. В останалата част, съдът е приел, че иска е неоснователен, тъй като не са налице една от предпоставките посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е неправилно във всичките му обжалвани части. Безспорно е по делото, че е налице отменен във фазата на административното обжалване ревизионен акт с № 348/21.06.2007 г. С отмяната директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пазарджик, е постановил връщане на преписката за нова ревизия и издаване на нов РА. Новият РА с № 950/11.02.2008 г. е обжалван и също е отменен с влязло в сила решение на Пловдивския административен съд по адм. дело № 897/2008 г. С решението в полза на ЗПТК "Александър Стамболийски" са присъдени 1750 лв. разноски по делото за съдебната инстанция, но разноските направени от кооперацията в общ размер на 3 600 лв. са останали неприсъдени. Процесуалната защита на кооперацията в административната фаза е била осъществена от адв. К. Станчев. По делото са приложени четири договора за правна помощ за подаване на възражение против ревизионния доклад, предхождащ РА, за обжалване на самия РА пред ТД на НАП - Пазарджик, за подаване на възражение против ревизионния доклад на втория РА и за обжалване на същия РА. Тези процесуални действия са част от защитата на жалбоподателя в административната фаза. За съдебното обжалване разноските са присъдени със съдебното решение. Неправилен е изводът на административния съд за недопустимост на иска в частта му относно претендираното обезщетение в размер на 1 800 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение, платено от кооперацията в хода на производството по издаване и оспорване на първия с РА № 348/21.06.2007 г., тъй като с решението си директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е разпоредил извършване на нова ревизия за установяване на задълженията на жалбоподателя по ДДС. Двата РА са отделни един от друг, постановени в различни фази на оспорване. Единият обхваща установяването на данъчни задължения за периодите от 01.05.2005 г. до 31.10.2005 г., а другият - само за октомври 2005 г. Неправилно е становището, че с решението на административния орган, с което в върната преписката за нова ревизия, РА не бил окончателно отменен. Връщането за нова ревизия не е отмяна под условие, тъй като при новата ревизия може да се издаде, а може и да не се издаде РА. Ако се издаде нов РА, какъвто е издаден в случая, то той би подлежал на самостоятелно обжалване. Предвид това, като е приел, че жалбата на касатора в тази част е недопустима, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Доколко са налице всички предпоставки за уважаване на иска по основание и размер, са въпроси по съществото на спора, по които съдът следва да има произнасяне. Тъй като в случая няма произнасяне по същество, решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане в тази част и произнасяне по същество по иска за имуществени вреди вследствие на отменения административен акт. По отношение на решението, с което иска по ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен, съдът приема следното: Действително, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, в ДОПК, по който закон се е развило производството по оспорване на двата РА, няма разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски във фазата на оспорването по административен ред. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста - "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Гражданският процесуален кодекс предвижда "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв", да се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска" - чл. 78, ал. 1. В конкретния случай при отмяна на първия акт съдебно производство по оспорване на индивидуалния административен акт не е проведено, тъй като въпросът по законосъобразността на индивидуалния административен акт е разрешен от горестоящият административен орган, а при отмяната на втория РА на жалбоподателя са присъдени разноски само за съдебната инстанция. За административната фаза, където жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги, разноски не са му присъдени. И това е така, тъй като той не разполага и с процесуалното право да си ги иска. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство, както правилно е приел и административният съд, но неправилно е извел от това правния извод, че не може празнотата в закона по този въпрос да обоснове основателност на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като няма разпоредби относно редът за присъждане на разноски във фазата на административното оспорване на административния акт, за оспорващият съществува възможността за предявяване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Изложените по-горе съображения налагат извода, че е налице отменен по съответния ред административен акт. Налице е и претърпяна от жалбоподателя имуществена вреда под формата на платени разходи за адвокатски хонорари при оспорването на двата РА в административната фаза, включително и ревизионните доклади. Доколкото съдът не е изложил мотиви за основателността на иска в останалата част, включително и за реалното заплащане на уговорения между страните адвокатски хонорар, за което следва да се съберат и доказателства, то следва и в тази част решението да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по същество. За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не приема за обосновани разсъжденията на първоинстанционния съд, че след като сключването на договор за правна защита и съдействие е само процесуална възможност за страната, и че същият след като по съществото си е договаряне между равнопоставени субекти, то не е налице причинно-следствена връзка между отмененият акт и вредата. Напротив, именно заради издаването на незаконосъобразния РА кооперацията (данъчно задължено лице) е ангажирал специалист, който да извърши процесуалните действия по отмяната на акта и по този начин е осъществил защитата на довереника си. Следва да се посочи, че необходимостта от адвокатска защита, въпреки че тя не е задължителна, е наложителна по данъчни дела, по които материалният интерес е принципно голям. Разбира се първоинстанционният съд трябва да събере доказателства и в тази насока - за реалното извършване на действията по договора за поръчка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,