Решение № 17167 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2011 г.

Решение № 17167 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зайнеп Рифад Ходжа, чрез пълномощника адв. Детелин Линев, против решение № 5726/26.04.2011 г., постановено по адм. дело № 5854/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-10-540/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника юрисконсулт Мария Болашъкова оспорва жалбата. В писмени бележки по жалбата, представени от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага съображения, че съдът е постановил необосновано решение, като не е обсъдил всички доводи на жалбоподателката и представените доказателства, свързани с тезата й, че не е осъществено реално съкращаване на длъжността, в резултат на което съдът е направил необосновани фактически и правни изводи. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Зайнеп Рифад Ходжа против заповед № РД-10-540/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл.). За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Инспектиране", дирекция "Координация и контрол на средното образование" в Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена във връзка с Постановление на Министерския съвет № 11/3.02.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на образованието, младежта и науката и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.03.2010 г. Съдът е посочил, че по силата на чл. 38, ал. 2 от отменения Устройствен правилник на МОМН (в сила до 13.03.2010 г.) специализираната администрация на Министерството е била структурирана в две главни дирекции и 14 дирекции, сред които и дирекция "Координация и контрол на средното образование". Съгласно чл. 39, ал. 2 от Устройствения правилник, в сила от 13.03.2010 г., специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и 13 дирекции, като дирекцията, в която е работела жалбоподателката е премахната. Според старото разписание на длъжностите за длъжността "главен експерт" в отдел "Инспектиране" са били предвидени 9 щатни бройки, а общо за цялата дирекция 11 бр. В двете нови дирекции, създадени на мястото на закритата - "Организация и координация" и "Контрол и инспектиране" са предвидени общо 8 щатни бройки за длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката преди уволнението. Налице е намаляване на бройките за длъжността "главен експерт" и спрямо бройките в отдел "Контрол на образователните структури, мерки и политики", в дирекция "Контрол и инспектиране", която според приложените длъжностни характеристики е най-близка до длъжността, заемана от жалбоподателката. Поради това съдът е направил решаващия извод, че е осъществено съкращаване на длъжността, поради което оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 Здсл. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. С обжалваната пред съда заповед № РД-10-540/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката е прекратено служебното правоотношение на Зайнеп Рифад Ходжа на длъжност "главен експерт" в отдел "Инспектиране", дирекция "Координация и контрол на средното образование" в Министерството на образованието, младежта и науката, с ранг V старши. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Здсл. и във връзка с ПМС № 11/3.02.2010 г. (обн. ДВ, бр. 12/12.02.2010 г.), с което е приет Устройствен правилник на Министерството на образованието, младежта и науката, в сила от 13.03.2010 г. От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката е заемала длъжността, посочена в оспорената заповед. Обоснован от събраните по делото доказателства е извода на тричленния състав, че е налице действително съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 Здсл. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) е дадено определение на понятието "длъжност в администрацията", според което длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно в понятието "длъжност в администрацията" са включени изискванията да е налице нормативно определена позиция, която да се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В конкретния случай е установено и не се спори по делото, че според отменения Устройствен правилник на Министерството на младежта, образованието и науката, който е действал до 13.03.2010 г., специализираната администрация на Министерството е била структурирана в две главни дирекции и 14 дирекции, една от които е дирекция "Координация и контрол на средното образование", в която е работела жалбоподателката. Според разписанието на длъжностите, което е било в сила преди реорганизацията, за длъжността "главен експерт" в отдел "Инспектиране" са били предвидени 9 щатни бройки, а общо за цялата дирекция са били 11 бройки. Според новия Устройствен правилник, в сила от 13.03.2010 г., специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и 13 дирекции, като дирекцията, в която е работела жалбоподателката е закрита. На нейно място са създадени две нови дирекции - "Организация и координация" и "Контрол и инспектиране". Според представеното разписание на длъжностите в сила от 13.03.2010 г. в дирекция "Организация и координация", отдел "Организационни дейности" за длъжността "главен експерт" са предвидени 2 щатни бройки и в отдел "Училищна система" - 1 бройка; в дирекция "Контрол и инспектиране" в отдел "Инспектиране и оценяване" е предвидена 1 щатна бройка за длъжността "главен експерт", а в отдел "Контрол на образователните структури, мерки и политики" - 4 бройки. Предвид това в двете дирекции, за които и самата жалбоподателка поддържа, че са създадени на мястото на закритата дирекция, в която е работела, са предвидени общо 8 бройки за длъжността "главен експерт", която е заемала жалбоподателката. Следователно, действително е налице намаляване на бройките на нормативно определената позиция "главен експерт". Доколкото съвкупността от цели, функции и задачи на цялата закрита дирекция "Координация и контрол на средното образование", в която е работела жалбоподателката, са прехвърлени в двете нови дирекции - "Организация и координация" и "Контрол и инспектиране", което се поддържа и от жалбоподателката, то правилно съдът е направил сравнение между предвидените щатни бройки за длъжността "главен експерт" преди и след реорганизацията и структурното изменение на МОМН, които са били предвидени, съответно в закритата дирекция и в двете новосъздадени дирекции. Установеното при това сравнение намаляване на щатните бройки за длъжността "главен експерт", дори и без да е изследвано дали има пълно покритие на функциите, задълженията и задачите между длъжностите в посочените отдели на двете нови дирекции и тези на длъжността, която е заемала жалбоподателката, води до обоснования извод, който е направен и от първоинстанционния съд, че е налице действително съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 Здсл. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и направеното от съда сравнение на функциите и задачите на заеманата от жалбоподателката длъжност с функциите и задачите на длъжността, която според представените длъжностни характеристики е най-близка до нея - "главен експерт" в отдел "Контрол на образователните структури, мерки и политики" в дирекция "Контрол и инспектиране", за която са предвидени 4 щатни бройки, които очевидно са по-малко в сравнение с предвидените 9 щатни бройки за длъжността "главен експерт" в отдел "Инспектиране" в закритата дирекция "Координация и контрол на средното образование", където е работела жалбоподателката. За обосноваността на преценката дали е налице действително съкращаване на длъжността не е необходимо да бъде извършвано сравнение на функциите и задачите на длъжността, която е заемала жалбоподателката с тези на длъжността "държавен експерт" в дирекция "Контрол и инспектиране", отдел "Контрол на образователните структури, мерки и политики", тъй като се касае за друга нормативно определена позиция. Дори и при такова сравнение не може да се приеме, че се касае за пълно припокриване на функциите, задачите и изискванията на посочените длъжности, както се твърди в касационната жалба. От сравнението по длъжностните характеристики, представени по делото се установява, че при извършената реорганизация е извършено действително съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и задачи. В тази връзка следва да се отбележи, че съвпадението на част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от жалбоподателката, с част от функциите на други длъжности в същата администрация, без обаче да е налице идентичност, не води до извода, че липсва реално съкращаване на длъжността. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му, както е в случая, те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или за допълване характеристиките на заварени длъжности и съкращаване на старите. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид разпоредбите на чл. 11 и чл. 4 от Закона за администрацията извършването на структурни промени в администрацията на министерството с оглед най-ефективното й функциониране, е в правомощията на органа, управляващ съответната администрация и е предоставено в рамките на оперативната му самостоятелност. По изложените съображения, изводите в обжалваното съдебно решение са правилни. Оспорената пред съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при наличие на посоченото в нея основание за издаването й, както обосновано е приел тричленният състав. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,