Решение № 8651 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Г. П. М. като заличен търговец ЕТ Г. М. 73 , чрез процесуалния си представител адв. Г. Янев против решение 2402 от 11.12.2023г. постановено по адм. дело 264/2023г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Г. П. М. като заличен търговец ЕТ Г. М. 73 срещу решение 01/311/00691/3/01/04/02, изх. 001-6500/8594 от 27.01.2023г. на изпълнителния директор на държавен фонд Земеделие . Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , с представена по делото молба моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предентирано от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 01/311/00691/3/01/04/02, изх. 001-6500/8594 от 27.01.2023г. на изпълнителния директор на държавен фонд Земеделие . С него въз основа на резултатите от извършената проверка за изпълнение на проекта на място в периода 18-21.06.2019г. и административни проверки за изпълнение на бизнес плана за 3 пълни финансови години, изпълнителния директор е определил за неизпълнение на приходната част частично възстановяване на получената по договора между страните финансова помощ чрез финансова корекция на основание чл. 70, ал.1 т. 7 от ЗУСЕФСУ в размер на 81 900.41 лева, а за неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на 4 работни честа е определена финансова корекция на основание чл. 70, ал.1 т. 7 от ЗУСЕФСУ в размер на 38 650.50 лева, като на основание чл.3, ал.1 от Правилната за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. е определил окончателна финансова корекция в размер на 78 092.11 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при несъществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че извършените проверки на място са в рамките на мониторинговия период, както и че към датата на издаване на оспорения административен акт не е изтекъл предвидения в чл. 3 от Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/1995 давностен срок. С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция са установени от изпълнителния директор на ДФЗ две нередности. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес плана приходи, както и че не е налице изпълнение на условието за устойчива заетост за три пълни финансови години. Съдът е приел, че определения размер на финансовата корекция по отношение на първото нарушение правилно е определен, докато определената финансова корекция по отношение на второто нарушение противоречи на закона, тъй като от заключението на вещото лице е установено че изпълнението на бизнес плана е 69.33% по отношение на устойчивата заетост, поради което съобразно т. 18 от Правилата получената помощ не подлежи на възстановяване чрез определяне на финансова корекция. Административния съд е приел, че така установената незаконосъобразност няма за последица отмяна на решението в разпоредителната му част. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд София-Благоевград извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТ Г. М. 73 / не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.12, т. 4.18 и т. 8.1 от договор 01/311/00691/13.10.2014 г. задължения на касатора да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и че бенефициера е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора, и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели и показатели за устойчива заетост, изчислено от експерта по назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза като средно аритметично за трите проверявани финансови години по отношение на показателите за приход изпълнението е 14.91% , а по отношение на устойчивата заетост след като е установено, че предвид подписания анекс към договора, с който е изключено закупуването на микробус, отпада и заетото лице на длъжност шофьор, то експерта е установил изпълнение на бизнес плана за устойчива заетост от 69.33% то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на едноличния търговец е наложена финансова корекция в окончателен размер на 81 900.41лв. поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм.дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от едноличния търговец и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в определения размер. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на едноличния търговец по чл. 4.18 от договор и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на административния съд по отношение допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че административния акт е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не е от категорията на съществените. При спазване на изискването залегнало в разпоредбата на чл. 73 , ал. 2 от ЗУСЕФСУ е изпратено до бенефициера уведомително писмо с изх. 01-6500/8594-13 от 22.07.2022г. от АПК, в което е посочено, че е открито производство по реда на ЗУСЕФСУ. Представена е обратна разписка, че същото е получено от Г.М. на 28.07.2022г. От приетата съдебно-графологична експертиза е установено, че положения върху обратната разписка подпис не е на М.. Видно от доказателствата е, че едва в съдебното производство е установено, че М. не е получил писмото, което обстоятелство за органа към момента на издаване на административни акт не е било известно от една страна, а от друга страна следва да се приеме, че така допуснатото нарушение не би могло да доведе до различен краен резултат. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК единствено ако е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Другояче казано, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да възрази и да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Неоснователно е довода на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е приел, че изпълнителния директор на ДФЗ е компетентен орган да издава решения за налагане на финансови корекции. Административния съд е изложил мотиви относно компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ да издава решението за определяне на финансова корекция, който се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая е налице смесване на две процедури, тази по Наредба 30/2008г., ЗПЗП и тази по ЗУСЕСИФ, което смесване като краен резултат е довело до започването на административно производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 същия закон. Следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, както е установено и с влязлото в сила решение постановено по адм. дело 868/2020 г. на Административен съд Благоевград, в резултат на което е образувано административното производство за налагане на финансова корекция. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделени