Решение № 102 от 9.4.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002900849/2024 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., и касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, подадени срещу въззивно решение № 136/11.10.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд Бургас. В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., оспорват въззивното решение в частта, с която Апелативен съд Бургас е потвърдил решение № 3/03.01.2023 г. по гр. д. № 878/2022 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от В. Г. иск в размер над 170 000 лв. до претендирания от 250 000 лв. и за отхвърляне на предявения от И. Г. иск в размер над 212 000 лв. до претендирания от 300 000 лв. В касационната жалба излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Заявяват становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетения в занижен размер. Отделно оспорват извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и присъдени обезщетения в пълните им заявени размери. Ответникът по касация „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и моли въззивното решение да бъде потвърдено в обжалваната от насрещната страна част. Касаторът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД атакува решението на Апелативен съд Бургас в осъдителната част с доводи, че същото е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил наличието на висящо наказателно производство срещу делинквента Петър Петров и не е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4, или т. 5 ГПК. Отделно заявява, че в противоречие с установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалия и настъпилия една седмица по-късно летален изход по време на извършената му операция. Оспорва размера на присъдените на ищците обезщетения като счита, че те са в необосновано завишен размер, а съпричиняването на вредите е определено в необосновано занижен размер. Счита, че същото следва да бъде определено в обем на 50%. От ответниците по касация В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., е подаден отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че въззивното решение е правилно. Становище по допустимостта на решението не е взето. В открито съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя поддържа теза за липса на доказателства, от които да се установява наличието на причинно-следствената връзка между претърпените от Станимир Г. травматични увреждания и летален изход и процесното ПТП. Обосновава това становище с твърдения, че уврежданията са причинени по време на проведените в болничното заведение реанимационни процедури. Оспорва вината на застрахования при „Лев Инс“ АД водач, предвид липса на влязла в сила присъда. В тази връзка поддържа оплакване за неизяснена от съда фактическа обстановка с оглед висящото наказателно производство и наличие на несъобразени от предходните инстанции предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. От касаторите ищци е депозирана молба вх. № 2399/07.02.2025 г., с която се заявява поддържка на касационната жалба, съответно оспорване касационната жалба на застрахователното дружество. Формулира се искане за постановяване на решение по чл. 290 ГПК за уважаване на исковете им. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбите, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Исковото производство е образувано по предявени от В. И. Г. и И. С. Г., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г., срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 250 000 лв. и 300 000 лв. – обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди от смъртта на Станимир Г. /техен съпруг и баща/, настъпила вследствие ПТП на 08.02.2022 г. С атакуваното в настоящото производство решение състав на Апелативен съд Бургас е приел за установени фактите, че Станимир Г. като водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № В 8832 ТА на 01.02.2022 г. в Ришки проход е претърпял ПТП, причинено от Петър Стойчев Петров – също водач на товарен автомобил „Волво“ с рег. № СН 9312 АТ, който в зоната на завой навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно правомерно движещия се камион на Станимир Г.. В резултат на удара на последния са били причинени множество травми. Г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ – Бургас, където няколко дни по-късно е починал. При определяне размера на конкретните обезщетения по чл. 52 ЗЗД съдът е отчел внезапната и при трагични обстоятелства смърт на пострадалия, близката родствена връзка между него и ищците, възрастта на И. Г., обществено-икономическите отношения в страната към датата на инцидента. Въззивният състав е установил наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и получените травми, тъй като при поставяне на обезопасителен колан свободното движение на тялото би било ограничено, а травмите биха били с по-малък интензитет. Редуцирал е определения от първоинстанционния съд обем съпричиняване от 30% на 15%. С определение № 2864/04.11.2024 г. при отчетено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 2, предл.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Бургас решение и по двете насрещни касационни жалби с цел проверка на неговата допустимост при съобразяване задължителните постановки на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК, ВКС, според които решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Оплакването за недопустимост на въззивното решение е обосновано във връзка с отказа на Апелативен съд Бургас да приложи чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК, въпреки последователно поддържаното от ответното застрахователно дружество в рамките на проведеното исково производство искане за спиране на делото до приключване на образуваното срещу делинквента Петър Петров наказателно производство. В мотивите на цитирания по-горе тълкувателен акт е разяснено по задължителен начин, че основанието за спиране е налице, когато има висящ процес (граждански, административен или наказателен), по който със сила на пресъдено нещо ще бъде признато/отречено наличието на субективно право или правоотношение, релевантно за установяване на субективно право или правоотношение по обусловен процес, т. е. предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си предмета на обуславящото дело, като съдът, разглеждащ обусловения спор, се явява задължен да приеме наличието или липсата на субективно право или правоотношение, предмет на обуславящия спор. Производството по гражданското дело се спира, когато са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са постановени и актове на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК - решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г., на IV г.о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. 5301/2013 г., на IV г.о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г.о. и др.). Наличието на висящо наказателно производство в съдебна фаза относно установяване на извършено престъпление, от което зависи изхода на граждански спор, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и без да е необходимо сезиране от някоя от страните. Отнесени към процесния случай посочените по-горе разяснения мотивират настоящия състав на съда да приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящо наказателно производство от значение за правилното решаване на обусловения гражданскоправен спор по следните съображения: Въззивният съд е счел, че липсват факти, които могат да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото производство с аргумент, че от представените по делото доказателства се установява единствено наличието на досъдебно производство пред РУ – Сунгурларе, по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Като е съобразил липсата на обвързаност на гражданския съд от актовете в досъдебното производство, съставът на Апелативен съд Бургас е обосновал собствена компетентност да се произнесе по въпроса за наличие на престъпни обстоятелства, които са от значение за разрешаване на гражданскоправния спор. Този извод е неправилен поради пълното му противоречие с фактическата обстановка по делото - с молба вх. № 6332/12.07.2023 г. ищците са представили копие на присъда № 16/22.03.2023 г. по НХОД № 184/2023 г. на Окръжен съд Бургас, което е било прието като доказателство, видно от протокол за проведено открито съдебно заседание № 119/12.07.2023 г. (л. 120 от делото). С присъдата подсъдимият Петър Стойчев Петров е признат за виновен в това, че на 01.02.2022 г. на второкласен път II - 73, при км 57 + 485, Ришки проход, община Сунгурларе, обл. Бургас, при управление на МПС – товарен състав „Волво“ с рег. № СН 9312 АТ с прикачено полуремарке, марка „Спитцер СФ 2737 2П“ с рег. № СН 1043 ЕК, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП, вр. чл.47, ал.3, пътен знак „В26“ от ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Станимир Велков Г.. Настоящият състав констатира наличие на идентитет между предмета и дееца по висящото наказателно производство и деянието, извършено от соченото за делинквент лице по гражданското дело, което предпоставя извод за наличие на обусловеност между двете дела с оглед приложение на чл. 300 ГПК. Висящото наказателно производство е било известно на въззивния съд преди постановяване на решението му, има значение за правилното решаване на спора и е следвало да бъде съобразено от състава. Като не е отчел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед наличието на висящо наказателно производство в съдебна фаза с предмет престъпното деяние, от което произтича правното основание на претенцията за неимуществени вреди на ищците, съответно не е уважил заявеното от ответното застрахователно дружество искане за спиране на производството по в. гр. д. № 136/2023 г. при оспорване на наличието на пасивна легитимация, Апелативен съд Бургас е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Поради изложеното и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас, който е необходимо да извърши служебна проверка за хода на наказателното производство, образувано срещу Петър Петров, съответно да спре производството по гражданското дело до произнасяне на наказателния съд с влязла в сила присъда, или да я зачете, в случай, че при проверката установи да е налице нейната стабилизация. Едва след извършване на тези процесуални действия съдът следва да разгледа останалите факти, касаещи наличието на причинно- следствена връзка между смъртта на Станимир Г. и реализираното ПТП, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и, ако е налице, какъв е неговият обем. При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото произнасяне. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС