Решение № 10429 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от гр. Сливен против решение № 506 от 17.03.2026г., постановено по адм. дело № 28 по описа за 2026г. на Административен съд – Сливен. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешния му извод за липсата на основания за присъждане на претендираните от М. имуществени и неимуществени вреди, следствие от наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г. Иска се от съда да отмени решението и да уважи исковата претенция на М. М. срещу Областна дирекция на МВР – Сливен в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.06.2023г. до окончателното им изплащане. Същите доводи се поддържат и в допълнителна молба, депозирана от касатора. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР – Сливен, депозира становище чрез гл. юрисконсулт К. Борнавска, с който я оспорва и я счита за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско аргументирано с фактическата и правна сложност на делото и моли да бъде намалено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура предлага да се остави в сила оспореното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна. Решението е правилно в частта на отхвърления иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснато трудово възнаграждение, поради несключен трудов договор за периода от 01.12.2022 г. до 05.03.2024 г. Неправилно е в частта, с която е изцяло отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление. Производството пред административния съд, по повод на което е постановено решение № 506 от 17.03.2026г. е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след отмяна на решение № 503 от 11.03.2025г., постановено по адм. дело № 315 по описа за 2024г. на Административен съд – Сливен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с решение № 301 от 13.01.2026 г. по адм. дело № 4663/2025г. по описа на ВАС, трето отделение. Предмет на разглеждане пред Административен съд – Сливен са били предявените от М. Д. М. обективно съединени искове срещу ОД на МВР – Сливен за заплащане на сумата от 52 920.00 лева, а съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България - 27 000 евро, представляваща имуществени вреди за пропуснато трудово възнаграждение, поради несключен трудов договор за периода от 01.12.2022г. до 05.03.2024г., и сумата от 10 000.00 лева, съответно по ЗВЕРБ - 5112.92 евро, представляваща неимуществени вреди за претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022г. на началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът не е събирал писмени и гласни доказателства, извън тези събрани при предходното разглеждане на спора, като се ползвал изцяло от събраните по адм. дело № 315/2024 г. по описа на АС-Сливен, сред които свидетелските показания на К. П., Д. Д. и А. К., свързани и със здравословното състояние на М. М., както и приетата съдебно – психиатрична експертиза, с вещо лице д-р Л. Димитрова, специалност „Психиатрия“. Приел е, че фактическата обстановка е такава, каквато е установена по адм. дело № 315/2024 г. по описа на съда, а именно: На 20.10.2022 г. ищцата е управлявала личния си лек автомобил „Опел Астра“ в гр. Сливен. След проверка от контролните органи, в двора на Пътна полиция Сливен същата подала рязко газ и превъртяла предните задвижващи колела, за което й бил съставен АУАН серия GA № 766667 от 20.10.2022г., а следствие на акта е издадено и наказателно постановление № 22-0804-005045 от 14.11.2022г., с което на М., на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На 20.10.2022г. била издадена и Заповед № 22-0804-000671, с която и била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „а“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който видимо не отговаря на психологическите изисквания до отпадане на основанието за това“, съответно отнето СУ МПС. С решение № 75/23.06.2023 г. по КАНД № 67 по описа на АС-Сливен за 2023 г. е отменено решение № 145 от 07.04.2023 г. на Районен съд - Сливен, по а.н. дело № 0049 по описа на съда за 2023 г. и съответно наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г. по инициираните от М. производства по оспорване на санкционния акт. За да постанови отхвърлителен диспозитив съдът е приел, че исковата претенция е допустима за разглеждане, но е неоснователна и недоказана. Съдът е изложил в мотивите си, че отмененото наказателно постановление не изпълва изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото твърдяните от ищцата вреди не са настъпили в резултат на това НП и не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с него. Счел е, че твърденията на ищцата за претъпени вреди са само и единствено от отнетото СУ МПС, а фактическата невъзможност да управлява МПС била свързана не с издаденото и отменено по съдебен ред наказателното постановление, а с наложената принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС“ чрез ЗППАМ № 22-0804-000671, влязла в законна сила като неоспорена. Приел е още, че разпоредените със санкционния акт правни последици - административното наказание „глоба“ и лишаване от право да управлява МПС за определен в закона срок, биха имали отражение в правната сфера на ищцата, но не и преди да бъдат изпълнени. Според първоинстанционния съд преживяното от М. стресогенно събитие, което е провокирало отключване на негативни преживявания, резултирали в потиснатост, депресивно настроение, тревожност, безпокойство, нарушения в съня и др., установено посредством приетата и неоспорена по делото съдебно – психиатрична експертиза, не били в пряка връзка с издаденото наказателно постановление, доколкото от момента на неговото издаване до приключване на съдебното обжалване, същото не е било изпълнено. Съдебният състав е счел, че всъщност заповедта за ПАМ № 22-0804-000671/20.10.2022 г. е акта, от който ищцата би могла да претендира търсените вреди, но той не е бил оспорен и е влязъл в законна сила. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая не е спорно, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменено наказателно постановление. Касационната инстанция приема, че правилно съдът е отхвърлил претенциите на М. за имуществени вреди следствие на отмененото наказателно постановление. Основният аргумент на първоинстанционния съд да счете, че исковата претенция на М. относно имуществените вреди е неоснователна и недоказана, е свързана с приетото от съдебния състав, че те не са в пряка връзка с издаденото и отменено по съдебен ред наказателно постановление, доколкото от момента на неговото издаване до приключване на съдебното обжалване, същото не е било изпълнено. Вярно е, че в исковата молба претенцията на М. относно имуществените вреди е свързана с отнемане на СУ на МПС. А то е следствие не на наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г., а на издадената Заповед за ПАМ № 22-0804-000671 от 20.10.2022 г. Според Върховен административен съд, в проведеното съдебно производство, М. не е доказала по безспорен и категоричен начин, че е имала покана за сключване на трудов договор, с посочения от нея работодател и за съответния срок. Събраните гласни и писмени доказателства не установяват твърдяното от нея, напротив. Липсата на достатъчно доказателства в насока, че сключването на трудов договор между М. и работодателят Linked Logistik UG е действително уговорено, с всички елементи на едно такова правоотношение, го характеризира като едно несигурно събитие и не позволява съдът да приеме, че е налице имуществена претенция, подлежаща на възмездяване. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и представлява доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно очаквано увеличение на имуществото. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Пропусната полза се изразява в това, че даден субект пропуска да осъществи една полза, а именно да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като единствено увреждането го лишава от възможността да реализира една сигурна облага. Пропуснатата полза е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би настъпило, ако ответникът не бе го увредил, т. е. тази, която при обикновено развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква. В случая не се установява наличието на реално доказана възможност за сключването на трудов договор между М. и работодателят Linked Logistik UG. Затова и правилно АС-Сливен е отхвърлил тази претенция като неоснователна и недоказана. Неправилно обаче решаващият съд е приел, че следва да отхвърли изцяло искът за заплащане на неимуществени вреди, със същите мотиви, че не са в пряка връзка с издаденото и отменено по съдебен ред наказателно постановление, доколкото от момента на неговото издаване до приключване на съдебното обжалване, същото не е било изпълнено, а по-скоро са във връзка с ПАМ № 22-0804-000671/20.10.2022 г., която обаче не е била оспорена и влязла в законна сила. Безспорно, от отмененото наказателно постановление за касатора са настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно наложеното му административно наказание. Тези вреди подлежат на обезвреда. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, М. претендира неимуществените вреди в резултат на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца“ следствие на незаконосъобразно и отменено наказателно постановление. Твърди, че е преживяла стрес, изпаднала е в дълбока депресия. Притеснила се, че е обвинена в деяние, което не е извършила, получила трайно и системно нарушение на съня, което психически още повече задълбочило депресията й, не искала да се храни, преживявала чувство на безсилие и отчаяние. Затворила се в дома си. Няма как да се направи пълно разграничаване на претърпените вреди в случаите, в които са налице няколко акта, или няколко производства с адресат едно и също лице, каквито могат да са не само административно-наказателно и чисто административно, като настоящия случай. Вредите, техният интензитет и размер са въпрос на доказване от ищеца. В проведеното съдебно производство още по адм. дело № 315/2024 г. по описа на АС-Сливен, свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, свързани със здравословното състояние на М. М., както и заключението по приетата съдебно – психиатрична експертиза, с вещо лице д-р Л. Димитрова, специалност „Психиатрия“ сочат на промяна на състоянието на М. към преживян стрес, негативни емоции и др. подобни. Ето защо касационната инстанция счита, че неимуществени вреди от отменения санкционен акт следва да бъдат репарирани, но не в претендирания от М. размер от 10 000.00 лева, или 5 112.92 евро. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. След преценка на доказаните от М. М. пред първата инстанция интензитет на преживените негативни емоции, в пряка и непосредствена причинна връзка със съставеното и отменено по съдебен ред наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022г., и предвид характера на вредите, както и на продължителността на търпене на същите, Върховен административен съд намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан за сума в размер на 1 800 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 24.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над тази сума, искът е неоснователен и недоказан. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде уважен иска в посочения размер. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени частично и по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ. Крайният резултат от изхода на спора е, че исковата претенция на М. е уважена за 1800 евро или 5.6% от претендираната в общ размер сума за двата вида вреди – 32 112.92 евро. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се присъждат в пълен размер разноски за внесената държавна такса в размер на 5.11 евро, ведно с внесения депозит за вещо лице в общ размер от 332.23 евро или общо сумата от 337.34 евро. Дължимите в полза на М. Д. М. съдебни разноски за процесуално представителство пред Административен съд-Сливен са в размер на 24.34 евро от поисканите 434.60 евро. На ответника в първоинстанционното производство е присъдена сума в размер на 66.47 евро, предвид изцяло отхвърлените искови претенции, която с оглед изхода на спора следва да бъде намалена. На ОД на МВР - Сливен се дължат от ищеца разноски за първата инстанция в размер на 62.75 евро. Разноски за предходните две инстанции не са присъдени по реда на чл.226, ал.3 от АПК, с оглед на това при липса на искане от Областна дирекция на МВР – град Сливен за изменение на това решение в частта за разноските, такива не следва да се присъждат от настоящата инстанция В проведеното касационно производство, по което е било образувано административно дело № 4663/2025 г. по описа на Върховен административен съд, от страна на касатора са претендирани разноски общо в размер на 1175.97 евро, които съгласно уважената част от иска, съдът определя на 65.85 евро. Пред настоящата инстанция са претендирани 500 евро от касатора за адвокатско възнаграждение, а от ответника - юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на М. съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 28.00 евро, а съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ОД на МВР-Сливен следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 62.75 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: