Решение № 10610 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2012 г.

Решение № 10610 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Веселин Малчев Николов, от гр. Варна, против решение № 729/14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 9529/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", чрез процесуалния си представител- юрк. Димитров оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Веселин Малчев Николов против заповед № 1462/12.10.2011 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", с която на Николов е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по долен ранг за срок от 6 месеца". Касаторът оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата обаче правилно установена и се споделя от настоящата инстанция. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Дисциплинарнонаказващият орган е образувал дисциплинарно производство, дисциплинарния съвет, на проведено заседание, е разгледал дисциплинарната преписка и е взел решение да направи предложение за налагане на Николов на дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг ". Преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител е изслушан и писмените му обяснения са приети от Изпълнителния директор на агенцията "Морска администрация" Оспорената заповед е издадена и в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Извършените от служителя дисциплинарни нарушения са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган с депозирането на Доклада от 26.07.2011 г. Ето защо заключението на първоинстанционният съд, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Касаторът твърди, че съда не е възприел вярно същността на изпълняваната от жалбоподателя длъжност- не съобразявайки легалното съдържание на термина "морски инцидент" съда неправилно приема, че наличието на рибарски лодки във фарватера на пристанище Варна- представлява "опасност от инцидент". Твърдението на Николов е, че на сочената в заповедта дата -08.07.2011 г. не е имало морски инцидент, нито опасност от възникването на такъв. Несъстоятелно твърдение. Правилен е извода на съда, че в заповедта, задължаваща ползването на катерите на агенцията да се ползват само по изрично писмено разпореждане- се допуска изключение- при подаден сигнал за инцидент/като описването им не е изчерпателно/и за такъв инцидент следва да се счита и струпването на лодки на фарватера. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че след като фактически е изпълнил устно разпореждане/след потвърждение като "телефонограма", поради възприемане от касатора като съдържащо се в него правонарушение/ то същия е следвало да впише снемането на катера в дневника, което Николов не е сторил и по този начин нарушил задълженията си. Касаторът твърди, че извода на съда за съответствие на оспорената заповед с изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл., е незаконосъобразен. В решението си е позовал на доклада от извършената проверка и докладна записка цитирани в оспорената заповед, при което е направил извод, че мотивите изложени в докладните са част от мотивите на обжалваната заповед, поради което същата е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Изводите на Административен съд София - град, че заповедта е постановена в изискуемата се от закона форма и е в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. са законосъобразни. Съдът е обсъдил детайлно всяко едно от визираните в докладните нарушения на служебните задължения от страна на Веселин Николов, в т. ч. и дадените от служителя обяснения по всяка точка от описаните дисциплинарни нарушения. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет, който в случая възпроизвежда докладните записки от извършените проверки. Ето защо, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет, което обстоятелство в случая е налице. Следователно като е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено за виновно неизпълнение на служебните задължения на касатора, очертани в длъжностната му характеристика Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил и обясненията на държавния служител, като е счел, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са посочени факти, обстоятелства и доказателства, опровергаващи констатациите за извършени дисциплинарни нарушения. При налагане на наказанието са отчетени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е взето предвид цялостното служебно поведение на държавния служител. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,