Решение № 1698 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15421/2014 г.

Решение № 1698 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15421/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Динев Динев и Елена Христова Динева, двамата от гр. Бургас, срещу решение № 1713/22.10.2014 г., постановено по адм. дело № 949/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което тълкувателното решение на административния орган да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне. Ответникът - заместник-началникът на ДНСК, гр. София, чрез юрк. Божинова като процесуален представител, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди касационните доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решение № БС-1513-02-067/31.03.2014 г. на зам. началника на ДНСК, с което на основание чл. 62, ал. 3 АПК е тълкуван диспозитива на заповед № РД-14-1125/30.06.2006 г., издадена от същия административен орган. За да постанови този резултат, съдът е извършил преценка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК и е обосновал извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, органът, издал решението по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Анализът на нормата обуславя извод, че на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административният орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и това може да стане само по искане на страните. По делото е установено, че производството по издаване на акт за тълкуване на посочената заповед за премахване на незаконен строеж е започнало по искания на жалбоподателите. Издаденият в това производство акт е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 62/10.01.2014 г. по адм. дело № 1622/2013 г. на Административен съд - Бургас и преписката е върната на компетентния орган за произнасяне. В изпълнение на дадените указания ответникът е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение. Обосновани са изводите на съда, че актът за тълкуване на заповедта за премахване на незаконен строеж е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите законови норми. По искането за тълкуване на административен акт не се развива същинско административно производство и не се събират нови доказателства, поради което не може да се приеме, че в случая не е неспазена процедурата по издаване на индивидуален административен акт. С тълкувателния акт се изяснява действителната воля на административния орган по вече издаден (а в случая влязъл в сила след оспорването му по съдебен ред), но неизпълнен административен акт. Процедурата по издаване на индивидуален административен акт в производство по тълкуването на такъв по реда на чл. 62, ал. 3 АПК е неприложима. В тази връзка възражението в касационната жалба за неправилност на извода на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения при постановяване на оспореното решение за тълкуване на заповедта за премахване на незаконен строеж е неоснователно. Производството по чл. 62, ал. 3 АПК е започнало по искане на касационните жалбоподатели като адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж и правото им на участие в него не е нарушено. Действително ответникът непрецизно е посочил в издаденото от него решение, че тълкува диспозитива на заповедта по чл. 225 ЗУТ, а не нейната разпоредителна част като задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, но това не се отразява на законосъобразността на оспорения акт. С тълкуването на административния акт се цели изясняване на действителното му съдържание. Като е описал техническите характеристики на незаконния строеж, съдържащи се в мотивната част на заповедта и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, административният орган не е изразил нова воля, различна от постановената в тълкувания акт, а именно - премахване на незаконен строеж. Чрез тълкуването е конкретизиран строежа, предмет на премахване, което е във връзка с искането на касаторите до административния орган за тълкуване предвид неяснотата относно действителното описание на разпоредения за премахване строеж, което би затруднило изпълнението на заповедта. Доводът в първоначалното оспорване и в касационната жалба за това, че ответникът е извършил допълване, а не тълкуване на административния акт, е неоснователен. В случая няма допълване на заповедта по чл. 225 ЗУТ въпреки употребения в мотивната част на решението за тълкуване израз, че "диспозитивът на заповедта е по-скоро непълен в сравнение с мотивите й". Допълване по чл. 62, ал. 1 АПК е налице, когато индивидуалният административен акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота и волята на административния орган е частично изразена. В настоящата хипотеза производството за констатиране и установяване на незаконен строеж се развива служебно и то приключва с издаване на заповедта за премахването му при наличие на основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, каквато в случая е издадена. В заповедта за премахване на незаконен строеж административният орган се е произнесъл по целия предмет на производството, поради което решението на ответника не представлява допълване на акта по смисъла на чл. 62, ал. 1 АПК. Като е направил извод за законосъобразност на акта за тълкуване, Административен съд - Бургас е постановил обоснован, при липса на съществени процесуални нарушения и съответствие с относимите материалноправни норми съдебен акт. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,